Живот отделно от родителите

Здравейте! Имам нужда да споделя историята си. Аз съм на 24 години, приятеля ми е на 26. Скоро завършихме висшето си и в момента живеем при моите родители.Преди да заживеем при тях през студентските си години аз учих и живях в София и там се запознахме с приятеля ми. Аз бях на общежитие, а той живееше при техните. Той идваше много често при мен в общежитието, когато съквартирантката ми я нямаше и аз ходих у тях. Първата и втората година добре, все я карахме някак си така, но вече на третата ни стана доста тегаво. У тях е доста тясно 4-ма човека живеят в гарсониера и аз като дойда ставаше ужас...За щастие през последната година на обучението си останах сама в общежитието без съквартирантка и той идваше повече при мен, аз почти не ходих у тях по разбираеми причини....Исках по-скоро да си намерим работа в чужбина , да си вземем изпитите по-рано и да изчезваме.Така и стана, март месец получихме оферта за заминаване, изтеглихме си изпитите по-рано и срядата на април 2012 заминахме. Изкарахме една година там, бяхме добре, защото си живеехме сами в апартамент, който беше осигурен от хотела в който работихме и не зависихме от никого. Да,но ни писна там, имаше някои неща, които не ни харесваха и решихме да се върнем в Бг и да си търсим нещо по-добро.Понеже ни беше останал и последния ни държавен изпит и други неща се бяха натрупали за вършене решихме да се върнем. В София нямаше къде да живеем за това отидохме при родителите ми в Стара Загора. Свършихме си доста неща, които отлагахме, но доста време останахме без работа и спестените пари намаляха значително, въпреки че живяхме при родителите ми, не стояхме само вкъщи, щъкахме насам- натам из Бг, не си стояхме на едно място само. За щастие септември месец тази година получихме оферта за работа на кораби. Заплащането беше добро , но договора беше само за месец и половина.Мина бързо и сега отново сме си в Стара Загора при родителите ми. Въпроса е че аз не искам вече да живеем под един покрив, достатъчно време живяхме при тях.Нямам проблеми с тях, но знаете, друго си е да си сам и да се разполагаш из целия апартамент както си искаш,да не зависиш от тях, да правиш каквото си искаш и да не даваш на никого обяснения....Проблема е , че сме събрали някой лев, но не знаем кога пак ще изкочи нещо за работа отново(а ние си търсим главно работа в чужбина - музиканти сме) и ако се нанесем на квартира и излезе нещо ще трябва пак да заминаваме и да напускаме квартирата, защото просто няма смисъл да плащаме , а да не живеем в нея....Проблема е също че нямаме кола, в момента караме шофъорски курсове и скоро ще ни е изпита по практика и след това мислим да си купим някаква кола, че и без това не може. Проблема е , че аз още на 19 години заживях без родителите си и си бях свободна да правя каквото и както аз си реша и свикнах да съм самостоятелна, разбирате какво имам в предвид и сега се налага двамата да живеем при тях в 2 стаен апартамент, а аз не искам вече.....Това нещо започва вече да ме тормози и непрекъснато мисля за това, даже днес го споделих с приятеля си.Предложих му да си намерим някоя по - евтина квартира временно и като излезе нещо да я напуснем, но той не е съгласен , защото само ще трябва да се местим от място на място и ако излезе скоро оферта за работа, само ще се навътрим с пари за тая квартира и ще плащаме без да живеем в нея , а и в момента нямаме постоянни приходи...В кофти положение сме от всякъде и каквото и да мисля съм в един затворен кръг и всичко е навързано....Вие какво бихте ме посъветвали и какво бихте направили на мое място?