Работехте ли през бременността?

  • 16 773
  • 108
# 30
Здравейте!
На 16-ти декември излизам в 45-дневния болничен. До тогава ще съм на работа - 5 дни по 8 часа, зад бюро. Имаше моменти, в които се замислях за болничен, тъй като първите 4-5 месеца бяха съпроводени с гадене и прималяване (по принцип съм с ниско кръвно, а сега още по-ниско), но си вземах отпуск по 2-3 дни да си почина. Все още сутрин ми е малко трудно, но...малко остана и ще съм вкъщи Simple Smile По принцип смятам, че ако работата не е тежка и няма риск, е по-добре да си на работа, но всичко е индивидуално. На първо място е бебето и неговото здраве!
Виж целия пост
# 31
 Работих до шестия месец,а може би трябваше да изляза в болничен по-рано.Работата ми беше тежка физически с дванадесет часови смени и стоене права,а и се налагаше да нося тежки неща,както и ми беше доста далече от вкъщи-пътувах повече от час в едната посока.В началото имах кървене и се налагаше да пия Дуфастон до края на четвъртия месец и още тогава ММ настояваше да си взема болничен и да почивам,а и не срещах разбиране у работодателя ми-бях обвинена,че съм демотивирана и не се старая достатъчно.В шестия месец ми писна и си взех болничен-нямах проблем с получаването му.Слава Богу инатът ми да работя не доведе до сериозни последствия,но пък и не си почивах много,тъй като се премествахме в ново жилище и се занимавах с това през последните два месеца от бременността.
Виж целия пост
# 32
С кървенето е трябвало да лежиш, а не да вдигаш тежки неща и да работиш по 12 часа, но карай, важното е, че бебето ти е имало късмет.

Понеже се бях наслушала как бременността не е болест и т.н., когато забременях за втори път (детето ми беше на 1 г. и 3 м.), продължих всичко по старому - носех детето, качвах тежката количка по стълбите и т.н. Резултатът беше отлепване на плодния сак в 7 г.с. Наложи се да отбия детето, за да мога да пия лекарствата. Чувствах се отвратително. Тогава премислих кое е по-важно - да родя живо и здраво бебе, или дали околните ще ме мислят за лигла.

Едно е 100% сигурно - няма такава работа, заради която да си струва да жертвате живота на детето си. Нито пък сте незаменими за шефа или за клиентите си.
Виж целия пост
# 33
Едно е 100% сигурно - няма такава работа, заради която да си струва да жертвате живота на детето си. Нито пък сте незаменими за шефа или за клиентите си.

Подкрепям.
Аз лично, макар да съм в отлична форма и да имам късмета да карам супер леки и безпроблемни бременности, осъзнавам, че в един момент не физически, а психически се променям  Crazy Бременният ми мозък ми е изигравал една-две лоши шеги в професионален план- определено съм по-разсеяна и по-малко отдадена на работата си.
Не казвам че при всички е така, говоря за себе си. Имах намерение да работя до самото раждане, но в един момент осъзнах, че болничния 45 дни преди термин не е въведен случайно  Wink

Ако има значение, с първата си бременност ходех на лекции непосредствено до преди раждането на дъщеря ми. Тогава може би ми е бил по-свеж мозъка  Mr. Green
Виж целия пост
# 34
Много сте ми полезни, благодаря.
Виж целия пост
# 35
Тъй като съм в чужбина и чаках всичко документално да е наред,за да мога да започна работа,имах възможност чак в 6ти месец да поработя,но тогава пък 2-3 седмици покачвах кръвно около 160/100 и лекарката ми каза да си седя на д...то,имало време кога да работя,не било сега  Simple Smile
Виж целия пост
# 36
Моята опция също я няма. Взех си 10тина дена отпуска преди датата, на която трябваше да започне 45-дневния болничен, бях изморена и реших да изляза малко по-рано и да си почина повече. После изкуках от скука и съжалих Simple Smile

Работата ми е на бюро, с компютър. Работя с клиенти и понякога е изнервящо и напрегнато, но е интересно.
Виж целия пост
# 37
Сиси, освен всичко друго, не можеш да си направиш планове от сега.
При мен например, до към 6тия месец нещата бяха ок, а после се почна - кръвно, контракции...
Виж целия пост
# 38
Сиси, освен всичко друго, не можеш да си направиш планове от сега.
При мен например, до към 6тия месец нещата бяха ок, а после се почна - кръвно, контракции...

Абсолютно подкрепям  Peace Тези неща се решават в движение, аз работих до средата на пети месец, плановете ми бяха да съм на работа поне до средата на седми. Обаче не се получи по ред причини.
Виж целия пост
# 39
Прави сте, не е хубаво да се правят планове предварително, както се казва без кръчмаря.
Аз обаче все мисля и премислям, все планувам някакви неща и понякога ми излизат криви сметките.  Wink

Аз почти съм взела решението, но са ми полезни отговорите и съветите ви.
Благодаря.  Hug
Виж целия пост
# 40
По-добре си бачкай, ако работата позволява. Иначе ще полудееш, или ще те хване манията за чистене и ще търкаш банята.

Бачках и двата пъти до 45 дни преди термина, шофирах, пиех кафета, имах контракции като за три раждания, ама се адаптирах, малко забавих темпото и така. До седмия месец по-ненаблюдателните колеги не забелязаха, че съм с корем.

Само в началото си взех седмица отпуск, докато се адаптира тялото, и проспах всичките дни.

След това 3-8 месец бяха "магически", имах много сили. Чак накрая стана досадно, но можеше да си работя и до края.
Виж целия пост
# 41
Имам спокойна работа както психически така и физически (в офис на бюро), но към края на 6-ти месец реших вече да изляза в болничен. Причините бяха - зимен период (при нас много поледици и много сняг) и грипен такъв, реших че не си струва риска, а и отделно исках малко време само за мен си - да се наспя, да чета, гледам филми, да се мотам по магазини и срещи с приятелки имайки в предвид какво ме очаква  Laughing .
Виж целия пост
# 42
На 15.12 ще взема 45 дневния болничен , но ще продължа да работя най вероятно до края на декември.  Wink

Пробвах веднъж да си остана в къщи  за 2-3 дни . ooooh!  Само се чудих за какви щуротлъци да мисля и чета в и-нет и да си вкарвам излишни притеснения.  Laughing

Виж целия пост
# 43
И при 2 ми бременности работих до 45-дневния болничен. Работата ми не е напрегната, дори да гоня срокове, пак се справях. Не е моя фирмата, така че се възползвах от правото си на 45 дена.
НО: бременностите ми не бяха тежки и съответно не е имало риск за моето здраве или здравето на детето. Не съм работохоличка, но да си взема болничен, само защото съм бременна, ми се вижда абсурдно и все едно предизвиквам нещастието. Имам приятелка, тя имаше усложнения и беше непрекъснато в болнични. Честно казано по-добре здрава, права и бременна на работа, отколкото в къщи, ама с усложнения.
Повече ме беше страх 2 път да не хвана някой от вирусите, които мъкнеше 1 ми дете от детската градина, защото тогава ми се налагаше да го гледам болно в къщи. Е, тогава определено предпочитах да съм на работа - там поне сме големи хора и по-рядко боледуваме. hahaha
Виж целия пост
# 44
Някъде от края на 5-ия месец съм в болничен. Получавах контракции, кървене не съм имала. Но ми стана много трудно да ходя, не само заради контракциите, ами и заради болки в бедрените стави. През повечето време се седи зад бюро в работата ми, но последните месеци ме караха да помагам на колеги, чистила съм, висях с тях, броях стоки, местех разни неща.В началото нямах чак такъв проблем, въпреки гаденето(а хич не беше леко, често и повръщах), но после вече започнаха болки и ми беше невъзможно.
Като си останах вкъщи пак си имах проблеми, не си представям как щях да ходя на работа ако не бях излязла в болничен. След първата седмица, в кояго си починах и се наспах, отдъхнах си от миризмите...ме хвана лудостта и вече се чудех какво да правя.
И досега ми се ходи на работа, понякога ми е много кофти. В някои дни просто се местиш от леглото на дивана, много е скучно, депресиращо...всички са заети, седиш с дни сам. Даже звънях на шефката да и кажа, че ако има някаква изключителна нужда от човек, да ме вика да замествам. Така и не ме викнаха, което май е за добро. 
Хубаво е да си почиваш, но ако има с какво да си запълваш времето, иначе лежанего се отразява зле на настроението.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия