Здравейте!
Имам един проблем, който е свързан с йоркширския ми териер, мъжки, на една година. Взехме го преди три месеца. Той е много любвеобвилен, не лае, не прави бъркотии в нас, не хапе( само при игра гризе играчки) . Знам, че има доста неща, които не правя правилно относно възпитанието му, но искам да се поправя докато още е време.
Главният проблем е СЪСЕДКАТА. Тя е много мила и ни помага страшно много, но си позволява прекалено много с кучето ми. Едно време е имала куче, но то е починало и сега се държи с моето все едно е нейно. Дава му храна, глези го, когато идва в нас, даже понякога го взима у тях да му се радва. Когато в нас няма никой тя понякога го взима, за да " не стои само вкъщи, горкото" и стои при нея цял ден. Там няма контрол и той си прави каквото поиска... Имах и голямо доверие, защото кучето, което имаше беше страшно възпитано. Много кротко и умно куче, беше го научила на какво ли не, беше спокойно и уравновесено куче. Затова си мислих, че тя знае какво прави, но явно е загубила тренинг, знам ли... Ще попитате, ами не и го давайте, кажете и да не го закача - ами ... не е толкова лесно. Жената помага много на семейството ни и аз лично се разкъсвам между близките ни отношения(и помощта) и кучето. А кучето ми, когато чуе, че вратата на апартамента и се отваря и веднага започва да скимти и да иска при нея. Когато тя идва в нас той става неспокоен, започва да и се радва, да се върти, пощурява. Това е така най- вече, защото е свикнал тя като идва в нас и да му носи храна. Ако вратите на апартаментите ни са отворени, той веднага влиза в тях или тръгва след нея, дори и да го викам, не идва.
Между другото, аз съм на 20 и живея само с майка ми. Тя не се занимава с неговото възпитание, само вечерно време му се радва. Опитвам се да му въведа малко контрол, но понякога просто нямам сили, защото тъкмо се уравновеси и съседката изскача от някъде. Когато го разхождам често се дърпа, ако го пусна без каишка бяга напред, но в повечето случаи ме изчаква или ме следи, за да види къде съм. Обаче надуши ли храна или друго куче, тотално забравя за мен, дори и да го викам.
При хранене винаги изчаквам да се успокои, карам го да седне, сипвам в купичката и чак тогава яде. Създала съм му някакви навици, но те не са достатъчни.
Та, кажете ми, като стопани, как да се справя със съседката. В смисъл, тя е човек, който е имал куче дълги години, вижда в моето - нейното. Разбирам я до някъде, но не знам как да подходя, как да и кажа, за да ме разбере, че това, което прави тя не е редно. Случваше се преди, още в началото, когато го взехме и не сме имали възможност късно вечерта да се приберем, молили сме я тя да го изведе, но само толкова.
И към кучето според вас как да подходя, за да разбере, че аз съм ... както се казва Алфа в глутницата?
Виж целия пост
Имам един проблем, който е свързан с йоркширския ми териер, мъжки, на една година. Взехме го преди три месеца. Той е много любвеобвилен, не лае, не прави бъркотии в нас, не хапе( само при игра гризе играчки) . Знам, че има доста неща, които не правя правилно относно възпитанието му, но искам да се поправя докато още е време.
Главният проблем е СЪСЕДКАТА. Тя е много мила и ни помага страшно много, но си позволява прекалено много с кучето ми. Едно време е имала куче, но то е починало и сега се държи с моето все едно е нейно. Дава му храна, глези го, когато идва в нас, даже понякога го взима у тях да му се радва. Когато в нас няма никой тя понякога го взима, за да " не стои само вкъщи, горкото" и стои при нея цял ден. Там няма контрол и той си прави каквото поиска... Имах и голямо доверие, защото кучето, което имаше беше страшно възпитано. Много кротко и умно куче, беше го научила на какво ли не, беше спокойно и уравновесено куче. Затова си мислих, че тя знае какво прави, но явно е загубила тренинг, знам ли... Ще попитате, ами не и го давайте, кажете и да не го закача - ами ... не е толкова лесно. Жената помага много на семейството ни и аз лично се разкъсвам между близките ни отношения(и помощта) и кучето. А кучето ми, когато чуе, че вратата на апартамента и се отваря и веднага започва да скимти и да иска при нея. Когато тя идва в нас той става неспокоен, започва да и се радва, да се върти, пощурява. Това е така най- вече, защото е свикнал тя като идва в нас и да му носи храна. Ако вратите на апартаментите ни са отворени, той веднага влиза в тях или тръгва след нея, дори и да го викам, не идва.
Между другото, аз съм на 20 и живея само с майка ми. Тя не се занимава с неговото възпитание, само вечерно време му се радва. Опитвам се да му въведа малко контрол, но понякога просто нямам сили, защото тъкмо се уравновеси и съседката изскача от някъде. Когато го разхождам често се дърпа, ако го пусна без каишка бяга напред, но в повечето случаи ме изчаква или ме следи, за да види къде съм. Обаче надуши ли храна или друго куче, тотално забравя за мен, дори и да го викам.
При хранене винаги изчаквам да се успокои, карам го да седне, сипвам в купичката и чак тогава яде. Създала съм му някакви навици, но те не са достатъчни.
Та, кажете ми, като стопани, как да се справя със съседката. В смисъл, тя е човек, който е имал куче дълги години, вижда в моето - нейното. Разбирам я до някъде, но не знам как да подходя, как да и кажа, за да ме разбере, че това, което прави тя не е редно. Случваше се преди, още в началото, когато го взехме и не сме имали възможност късно вечерта да се приберем, молили сме я тя да го изведе, но само толкова.
И към кучето според вас как да подходя, за да разбере, че аз съм ... както се казва Алфа в глутницата?
Аз също заставам на 100% зад предните 2 поста 
Съвсем спокойно можеш да й обясниш какъв е проблемът. В крайна сметка наистина има много кучета, които търсят дом и ако толкова иска куче може да си осинови 
/ и да и обясниш това, което си написала тук. Културно и възпитано. Кучето е твое и с намесата и то наистина се обърква. Това не е хубаво нито за него, нито за теб. Ти си поела грижата за него и ти трябва да си "алфата" в неговите очи. Обясни и, че може да му се порадва някой път, може, ако има желание да го изведе, когато вие сте ангажирани, НО ДО ТУК. Хранене, глезене, къпане, игра и всичко свързано с обгрижването си е твоя грижа. Ако трябва и кажи, че си се консултирала с ветеринар и кучето трябва да яде само определен вид храна /което си е така по принцип/ и в точно определено време, затова не е желателно тя да му подхвърля това-онова. Аз никога не бих си дала кучето на съсед или приятел, само защото на него му е скучно през деня или си няма друга работа. Прекрати и тази практика. Ако иска куче, да си вземе. След като животинката се "отърси" от нейната компания много лесно и бързо можеш да я възпиташ по твой вкус. Във форума на Дог.бг има специален раздел за възпитание и обучение на кучето, но първо си реши съседския проблем, защото той е по-належащ. Ако е възпитан и нормален човек, няма начин да не те разбере.
На около 60 е жената.