Търся отговор но дори не знам на кой въпрос.... 
Днес синът ми ( 5 клас) е счупил чужда сим карта. Целенасочено и умишлено. Взел е телефонът на Х (нарочно кръщавам другото дете така), извадил е картата и е счупил. По думите на моето други щети по телефона няма нанесени.
Първо: тъжно ми е, ама много.
-защото явно нещо не сме го възпитали добре
-защото ще плати прескъпо за тази си грешка (после ще напиша предисторията)
-защото поуката която ще извлече от историята няма да е правилната. Не и според нашите разбирания.
-защото твърде рано разбира колко е шибано всичко в тази държава (без извинение за израза).
Бясна съм:
- на него. За това че дори за секунда не се е замислил за последствията и колко е глупава постъпката му.
- на класната. За това че не реагира адекватно.
-на училищното ръководство за това че неадекватните им действия до сега ескалират, и не е далеко деня в който ще се лее кръв.
- на безсилието си въпреки предприетите мерки.
Предисторията
Прекрасен и задружен клас. Рядко срещано явление. Без кой знае какви обособени групички, без кой знае какви изявени лидери, никакви наказания и почти образцова дисциплина.
В краят предната учебна година изместиха Х в нашият клас. Беше в съседен. Нашият клас му е 4-та паралелка. Сменил е две паралелки в предното училище и в нашето ние сме му втората.
И се започна. Ритници, псувни, закани, тормоз над по-слабите, увреждане на чужди учебници и тетрадки, разваляне на дисциплината в час. Почти всеки час преминава в разправии на всеки един учител с Х. По всички предмети вече изостават с материала заради невъзможността на учителя да си проведе урока. Х. се отнасял цинично дори и с учителите (квалификации, обиди и т.н.) Черешката на тортата се оказа че Х. ходел с макетно ножче в джоба и обяснявал на тоз и оня че щял да ги накълца.
Родителите веднага предприехме мерки но засега остават глас в пустиня. Целият персонал на училището го защитава (има си причина но не искам да я разкривам). Не му пишат забележки при провиненията, при изгонването му от час не му се пишат неизвинени, училищната психоложка казала че нашите деца "имали пукнатини в главите" и били зле възпитани а той Х - невинен ангел неразбран. Децата са привиквани едно по едно от психоложката и им се втълпява колко са лоши и как зле се държат с Х. И още много случаи има но вече трябва да е ясна картинката.
Тормозът продължи.
Въпреки това все повтарях на моето че трябва да му даде още един шанс, да се опитва да говори с него, да го приобщава към класа....Предната седмица даже седяха на един чин, моето го похвали, и аз се зарадвах че има някакъв напредък. Но в петък тръгвайки си двамата от училище Х. тегли една майна на моето, ритва го по крака и изчезва. Моето нищо не ми каза до днес. Днес моето се заиграло с другите на нещо си в междучасието, Х. идва и бива отритнат от компанията. При което удря едно друго дете и пак ритва моето, естествено съпроводено със псувни. На моето му пада перденцето и на следващото междучасие счупва сим картата.
И сега...утре съм на "посещение" при директорката за да платя щетите (сто пъти ми го изтъкна класната, както и че сме писали жалби родителите) и да разбера наказанието на моето.
Моето ще си плати грешката (така е и правилно) но поводът ще си остане анонимен. Х. ще продължи да си живее според неговите правила, закрилян от всички но къде остава справедливостта? Как да обясня на моето че то е длъжно да плати за грешката но Х. не е длъжен защото...? Дали на моето, въпреки приказките, няма пак да му падне перденцето и тоя път да стане страшно? 'Щото той отнесъл наказанието а Х. не.Трябва ли моето да преглъща ритниците и псувните за да няма последствия? Защо пък моето да отстъпва и да не се защити? Пълна каша ми е в главата. Как хем да защитя моето, хем и да разбере че не е постъпил правилно? Уууф...
П.С. Писали сме писма до всички институции относно проблема и засега нищо конкретно.
Виж целия пост
Днес синът ми ( 5 клас) е счупил чужда сим карта. Целенасочено и умишлено. Взел е телефонът на Х (нарочно кръщавам другото дете така), извадил е картата и е счупил. По думите на моето други щети по телефона няма нанесени.
Първо: тъжно ми е, ама много.
-защото явно нещо не сме го възпитали добре
-защото ще плати прескъпо за тази си грешка (после ще напиша предисторията)
-защото поуката която ще извлече от историята няма да е правилната. Не и според нашите разбирания.
-защото твърде рано разбира колко е шибано всичко в тази държава (без извинение за израза).
Бясна съм:
- на него. За това че дори за секунда не се е замислил за последствията и колко е глупава постъпката му.
- на класната. За това че не реагира адекватно.
-на училищното ръководство за това че неадекватните им действия до сега ескалират, и не е далеко деня в който ще се лее кръв.
- на безсилието си въпреки предприетите мерки.
Предисторията
Прекрасен и задружен клас. Рядко срещано явление. Без кой знае какви обособени групички, без кой знае какви изявени лидери, никакви наказания и почти образцова дисциплина.
В краят предната учебна година изместиха Х в нашият клас. Беше в съседен. Нашият клас му е 4-та паралелка. Сменил е две паралелки в предното училище и в нашето ние сме му втората.
И се започна. Ритници, псувни, закани, тормоз над по-слабите, увреждане на чужди учебници и тетрадки, разваляне на дисциплината в час. Почти всеки час преминава в разправии на всеки един учител с Х. По всички предмети вече изостават с материала заради невъзможността на учителя да си проведе урока. Х. се отнасял цинично дори и с учителите (квалификации, обиди и т.н.) Черешката на тортата се оказа че Х. ходел с макетно ножче в джоба и обяснявал на тоз и оня че щял да ги накълца.
Родителите веднага предприехме мерки но засега остават глас в пустиня. Целият персонал на училището го защитава (има си причина но не искам да я разкривам). Не му пишат забележки при провиненията, при изгонването му от час не му се пишат неизвинени, училищната психоложка казала че нашите деца "имали пукнатини в главите" и били зле възпитани а той Х - невинен ангел неразбран. Децата са привиквани едно по едно от психоложката и им се втълпява колко са лоши и как зле се държат с Х. И още много случаи има но вече трябва да е ясна картинката.
Тормозът продължи.
Въпреки това все повтарях на моето че трябва да му даде още един шанс, да се опитва да говори с него, да го приобщава към класа....Предната седмица даже седяха на един чин, моето го похвали, и аз се зарадвах че има някакъв напредък. Но в петък тръгвайки си двамата от училище Х. тегли една майна на моето, ритва го по крака и изчезва. Моето нищо не ми каза до днес. Днес моето се заиграло с другите на нещо си в междучасието, Х. идва и бива отритнат от компанията. При което удря едно друго дете и пак ритва моето, естествено съпроводено със псувни. На моето му пада перденцето и на следващото междучасие счупва сим картата.
И сега...утре съм на "посещение" при директорката за да платя щетите (сто пъти ми го изтъкна класната, както и че сме писали жалби родителите) и да разбера наказанието на моето.
Моето ще си плати грешката (така е и правилно) но поводът ще си остане анонимен. Х. ще продължи да си живее според неговите правила, закрилян от всички но къде остава справедливостта? Как да обясня на моето че то е длъжно да плати за грешката но Х. не е длъжен защото...? Дали на моето, въпреки приказките, няма пак да му падне перденцето и тоя път да стане страшно? 'Щото той отнесъл наказанието а Х. не.Трябва ли моето да преглъща ритниците и псувните за да няма последствия? Защо пък моето да отстъпва и да не се защити? Пълна каша ми е в главата. Как хем да защитя моето, хем и да разбере че не е постъпил правилно? Уууф...
П.С. Писали сме писма до всички институции относно проблема и засега нищо конкретно.
. 
