Позитивното мислене????????

а какво да правим с крачката ако не открием нищо ново, и вина нямаме дори ? не знам, направо ми звучи цинично /извинявам се за силната дума/, че може нещастието да е вид урок. буквално тръпки ме побиват.

звучи ми малко - ти трябва да се чувстваш наказана,  защото си си взела две шоколадчета, а не едно , както ти се  е полагало. да ти е за урок и другия път да не посягаш към второто шоколадче.
интересно ми е кой , според вас, позитивно мислещите, с идеята за нещастието като урок, та, кой ги ''разпределя'' тези уроци? някой свише ли ни ги спуска и мога ли да го докопам не за друго, ами да му дам един урок

+1

Ооо  Минзи
баш ми е драго да те видя 
хич не те засичам вече  липсваш.

И на мен ми залипсвахте, ама нещо  гледам странни лични съобщения ми идват (кукувици, жиголата) та се зачудвам  какво баш се случва тука. 

Andariel, така е. Това не са истински позитивни хора, това са позьорите.  За мен това не беше никакво откриване на нещо ново или надяване на маска. За тях може и да е, но винаги си проличава, когато е неискрено. Аз затова и не прекалявам с лиготиите и прегръдките, докато други се нацелуват целите, пък злословят зад гърба. При мен нещата са други - моята маска беше негативизма, критикарството, толкова залепнала за мен, че още имам работа по премахването й.

Просто в един момент както си вървях като буреносен облак се замислих, спомних си че като дете бях с ведро, слънчево разположение, не критикувах и не се дразнех от всичко, не изпитвах чернилка. Не се самосъжалявах, чувствах се комфортно в кожата си. И нещата на Луиз Хей не ми предложиха нищо ново, просто ми припомниха начина на мислене, който имах като дете.

Такива статии едва ли не ми втълпяват вина, че се опитвам да изкореня плявата, омразата и себеомраза втълпявани ми с години (защото аз не съм от тези, които могат да тровят хората и да мразят, като същевременно обичат себе си. Аз или ще обичам и себе си и другите, или ще мразя другите и себе си. сигурно затова имах проблеми с автоимунен характер).

Нима е лошо, че вече вида на влюбени хора и хора с деца не ме дразнят, а дори им се радвам? Защо да изпитвам вина, че вместо да се фокусирам върху това което все още нямам гледам да се радвам на това, което имам? Нима е лошо, че се заобикалям с ведри, слънчеви хора, а не с простаците с които движех, които на маса само плюеха по политиците и тропаха в недоволство, пък бяха мързеливи и все чакаха наготово? Напротив, аз смятам че много израстнах и направих промяна към по-добро. Разбрах, че никой не ми е длъжен и от мен си зависи да си направя щастие. Иронията е, че помъдрявайки, пораствайки сякаш се върнах към истинското си аз от детството.

Искаш да кажеш, че може да започнеш да мислиш така, че да се съгласиш с това, с което написа, че си несъгласна?
[/quote]
  Явно не ме разбра или аз не доуточних.
Имах предвид, че човек може да контролира мисленето си. Дали ще е положително или отрицателно. Аз си мисля и по двата начина. Гледам да съм си весел човек, но е логично, че при кофти ситуации е неправилно да започнеш да се радваш. Въпросът е до колко ще се оставиш да потънеш в мрачните си мисли. Аз от опит знам, че когато мисля отрицателно не ми е добре. Даже и физически ми се отразява, освен психически. Просто с времето се научих да се спирам навреме и да не влизам във филми.

 
И винаги  да  търсиш път  даже  там, където ти  се  струва, че такъв просто  няма.
А има. Винаги  има.

Аз съм черногледа по  природа. И често  изпадам  в униние. Но  пък  в действията  си   съм ненадминат  позитивист- винаги ,благодаря на Бог, намирам  изход  и издърпвам каруцата  от  калта. У другите  оставям  усещането, че го правя с лекота.
А всъщност е  плод на  каторжен  труд.
Ако да  не се предаваш, е  позитивизъм, аз  май  съм позитивист

Winter Sonata, нищо не правим с крачката, ако не открием нещо ново за себе си, просто си продължаваме... И въобще не говоря за вина в случая. Въпросът е да можеш да продължиш напред по своя си начин, без да позволиш на това, което ти се е случило да те смачка. А, че аз го наричам урок - това е моят начин на възприятие на нещата.
Колкото до това кой ни ги "спуска" нещастията - не знам, нямам отговор на това, дали е Господ, дали е Съдбата или е нещо/някой друг, не мога да кажа.

Съгласна съм

На никъде не си израснала. Или ако смяташ, че като си спряла да плюеш по политиците и си започнала по докторите е израстване, то това вече е друг въпрос.
Заблуждаваш се и то много дълбоко.
Спри да мислиш за това и ще се освободиш, а свободният от такива мисли е истински щастлив човек, тогава ше дойде и позитивното, когато не те е страх че докторите не ти казват истината, когато не те е страх, че в компанията ти има зли хора, когато спреш да вярваш на врачки и баячки, които те товарят допълнително, тогава ще се почувстваш по-леко. Сега си един обременен човек, ако е вярно това, което пишеш.

Човек ще0неще, по някакъв начин все продължава напред. Никой не се оставя толкова лесно, инстинктите се задействат, особено ако става въпрос за жена, която има деца.

Не е същото. Въпреки че и от политиците зависим, докторите са много по-близо до нас и от тях зависим доста повече. Освен това политиката е дълбока тема, там има задкулисие, медиите ни ги показват поизкривени, играят театро без значение дали го осъзнават или не, а с докторите си вадиш изводи за човека от реално общуване с него. Като всеки следващ те разиграва и вижда в теб само банковата ти сметка, лепи ти ново етикетче и гледа да те набуха с химия, която ти вреди вместо да помага, започваш да разбираш, че трябва сам да си помогнеш. В един момент ми омръзна от боцкания, ръгания, химии и други подобни. Дори смятам че самото ходене по болници и поликлиники разболява. Колкото повече мислиш и се вторачваш в болести и доктори, толкова по-зле се чувстваш.

Начинът е да продължиш да правиш неща, които ти носят удоволствие и щастие и дори да намериш време за тези, които все отлагаш. Дори като позабавиш малко темпото, като се научиш на търпение. В същото време премахваш навиците и мислите, които не ти носят нищо полезно, а ти вредят. Трудно е да се направи, защото често става въпрос за модели на мислене, които са станали хронични, като втора кожа.

Това е спекулация. Нищо повече. Опасна при това. На нищо не трябва да се "набляга".  Има ситуации, има обстоятелства, има типажи хора и т.н. условности, при които не позитивната, а негативната нагласа носи позитивни резултати.

"Наблягането" на това, че трябва да "увеличаваме" позитивната мисъл за сметката на негативната е опасно. Не винаги е нужно да "лекуваш" негативността си, и опитите да я изкорениш и заместиш с позитивна психология и мисли може повече да навредят.

и аз мисля така  . да е жива и здрава hereuse, винаги ще съм и благодарна за тази книга:

Ако мисля позитивно докато пресичам голяма улица на червен светофар, ще помогне ли позитивното мислене да не ме блъсне кола?

Не винаги има път, още по-малко пък трябва винаги и на всяка цена да се намери начин да се постигне нещо. Къде по-позитивно и облекчаващо е понякога просто да кажеш Майната му!