Позитивното мислене????????

След като си върнах позитивната настройка попаднах на една страшно груба касиерка, но не реагирах негативно както правех в един минал период от време, а запазих самообладание. От дума на дума се оказа, че баща й го приели в болница и дори се разплака. Е, после се оправи човека.

Това ми показа, че негативните, лоши и груби на пръв поглед хора може би просто имат лош ден, преживяват нещо такова и това им е като защитна реакция. Не ги оправдавам, защото другите не са им виновни, че да си го изкарват на тях, но ги разбирам. Това е да си позитивен, да посрещаш и лошото отношение с усмивка, без излишни емоции. Да не започваш веднага с обидите и скандалите каквато е модата (превръщаме се в нация от истерици), но въпреки това да не си мълчиш когато някой е груб с теб.Така без значение дали имат лош ден или просто обичат да дразнят околните, няма да успеят да те нервират. Цитираният е поредният който смята, че да си позитивен означава да се оставяш да те тъпчат а това не е позитивизъм, а безгръбначност. Нито пък скандалджийството, драматизирането и панаирите са правилният начин за изразяване на недоволство спрямо държанието на някой друг. Май проблемът ни е че залитаме в крайности. Истинското позитивно мислене е когато кажеш на някого "Държанието ти не ми допада" с премерен тон, лека усмивка, без излишни емоции и без да сипеш обиди, не просто да се усмихваш и да търпиш. Нито пък е хубава другата крайност на която ни учат да си търсим правата с махленски скандали и обиди. И от както прилагам това с все по-малко изнервени, груби, негативни и истерични хора се сблъсквам.
 
И друго - ако щете вярвайте, но когато визуализирам, че с хора, които по принцип ме дазнят с държанието и грубостта си сме първи дружки и се смеем и прегръщаме приятелски нещо става и започат да се държат по-добре. Е, не винаги ставаме първи приятели, но неприязънта, грубостта у тях изчезва и стават някак по-меки. Пробвайте да видите дали и при вас ще има резултат. Ако трябва да ходите някъде където знаете че има кофти човек се опитайте да превърнете негативните емоции които изпитвате към тази личност в позитивни, представете си че сте приятели. В крайна сметка нищо не губите, ако не друго то смехът отпуска и е полезен. 

https://www.youtube.com/watch?v=BLPfUx346fM 

Изключителни глупости прочетох в тази тема, пууу....С една дума - против позитивно мислещите съм, не против позитивното мислене. Аман от зомбита.

Лиляна, кое не ясно?
Мога да ти дам доста лични примери..
Хранителни, здравословни, бизнес или любовни искаш да чуеш? )

Е с това изби рибата

Не знам дали съм позитивно мислеща или оптимист,но след моменти от които ми идва да рева ,да бия,че и да се гръмна ставам и продължавам напред.Но не мога да се упреквам или да си мисля,че тези емоции,които изпитвам от създалите се ситуации са нещо грешно или неправилно.

Защо така, Ън?
Против всички ли, или само такива с крайности?

Всички са крайни. Тези, които не са, са просто оптимисти и срещу тях изобщо не възразявам, напротив!

Защо трябва да бъда толерантна и да приемам различното? С всичко ли трябва да бъда толерантна? Дори и с педофилите, некрофилите и всички подобни  хора с мании? Искаш да ми кажеш, че трябва да потисна първичнaта си реакция на отвращение, да сложа розовите очила и да кажа - ами те просто са различни, трябва да ги приемем такива каквито са и да бъдем толерантни. Колко позитивно....

Освен да потискаш първосигналните си реакции и да се заблуждаваш, нищо друго не правиш. И тъй като каза, че :
мисля е време да спреш да ни убеждаваш в големите ползи, истини, уроци и т.н. на позитивното мислене.

п.п. темата, която си посочила за пример, хич не е правилната - публикувана от вегетарианка ( една от различните), която явно търси някакво одобрение, а и държи на диспут по темата.

Няма значение, какъвто и да е пример, в който само с позитивно мислене да става.

Важното е да тече мисловен процес. Нормално да не е сто процента в едната или другата крайност, но да се осъществява по принцип. И, особено важно, да се действа след това.

Да, сякаш не е вярно, че прекаленото висене в Интернет изнервя много хора и ги прави по-тесногръди, макар и по-информирани. Да си прочела скоро нормален коментар под статия в новинарски сайт? Все са обиди, все са цинизми. Виждам го у познатите си, които висят във ФБ. Аз най-добре се чувствам когато си правя безфорумни "диети" и не включвам компютъра вкъщи. А новинарски сайтове вече не чета именно заради идиотите, които пишат коментари под статиите. Псуват политиците, но когато течаха протестите плюеха и протестиращите. Какво искат тези вечно недоволни истерици не знам? За мен това са социопати, които живеят в сайтове като Днес.бг. Ей това е предимството на печатните издания.

Без да навлизам в здравословни подробности - преди 2 г буквално ме бяха отписали (инвалидизирали). Казаха ми да го приема за безвъзвратно и да свиквам. Няколко месеца загубих в самосъжаления и стараене да "свикна".. Обаче - не - от всякъде ми се набиваше колко съм зле и колко по-зле ще стана..И ставах..ден след ден. Погрознях, стопих се и тн..
Един ден си дадох сметка, че не искам животът ми да свърши на 39 г, а напротив - да започне от начало. И смених рязко "посоката" - действията, а оттам и мисленето. Към днешна дата, 2 г по-късно, съм не само здрава и добре изглеждаща, но и напълно постигнала онова, което си обещах. Дължа го изцяло на смененото си мислене, подход, разбиране и приемане на нещата.
За това харесвам позитивното мислене - може да даде крила, ако е насочено в градивна посока.
А за да е градивна посоката трябва много добре да си се опознал и осъзнал.

Аха , EXQUISITE имало е действие не само куха мислА , за това и се е получило

Е, аз изначално казах че го харесвам  в градивна посока..
И за това без срам се определям като позитивна и предпочитам винаги така да гледам на нещата..
Всичко е преходно, и това ще мине и не се ядосвам за глупости, даже рядко за каквото и да било..
Освен на мъжкото, понякога..

Ако проблемите са били психични или психологични, то нормално е пак на същото ниво да се решат, макар че пак не разбрах какъв точно проблем е било. Но ако проблемът е причинен от вирус или травма, тогава да се съдереш да мислиш позитивно, нищо няма да постигнеш.
Аз например отлично се справям и без да си налагам някакво мислене. Мога да мисля и отрицателно, и положително и нямам проблеми с това.

Това не  го мога, ама хич...Ако някога  ми  се случи, ще  се намразя, че  не  съм  се справила