Позитивното мислене????????

Ето ви една любима ми притча 




С доброта в сърцето

Мислете си каквото си искате, само не го обявявайте или написвайте тук, защото ще се замислите дали не е грешно.

Първо, да уточня, че съм категорично от позитивно мислещите.

Виждам, че няма два лагера в дискусията, дори няма дискусия тук, а има два полюса и пълно неразбиране на позитивното мислене от противоположния полюс

Може би трябва да уточним, какво е позитивно мислене - да се опитаме заедно да го дефинираме. Всички позитивно мислещи тук са го описали много добре, но явно нещо не достига.

Според мен истинското позитивно мислене е насочено навътре, към начина на възприемане на нещата. Както се казва "да приемеш това, което не можеш да промениш, и да промениш това, което можеш".

Позитивното мислене не е демонстрация, то не е толкова силно изразено външно. Да си позитивен, значи да си добър към себе си, да не тормозиш себе си с лоши мисли.

ПП: kris4, поздравления за постигнатото

виж сега, истински, вътрешно позитивните хора, аз бих ги нарекла оптимисти, не проповядват, не се държат като надрусани, не се тръшкат колко са неразбрани, защото другите са негативни и пр.

И аз мислех да добавя, че има значение начинът на възприемане на живота, за това дали мислиш позитивно или не.
Но не ми се ще темата да завие в съвсем друга посока.
С две думи, ако мислиш, че животът свършва тук и сега, всичко ще ти се струва несправедливо и няма да имаш желание да продължиш напред.

Другите ме разбраха.

Човек все някак продължава напред. Иначе трябва да се остави да умре. Хората със здрава психика намират начин да продължат, дори когато се случи да изпаднат в депресия или някакво психично разстройство за някакво време. Просто някои искат да го направят с фанфари и аплодисменти, а други го правят тихо и кротко. Първите си намират патерици като позитивното мислене. Вторите просто се справят някак.

Само с позитивно мислене без действия не става, но пък ако си негативист действията ти няма да носят очакваните резултати, аз така ги разбирам нещата. Предполагам има толкова противопоставящи се на позитивното мислене заради онези, които много парадират с това. Аз в реала изобщо не говоря за тези неща. Всъщност никой от познатите ми не знае че чета такава литература. Но ме питат "Какво стана с теб, беше черна станция, а сега..."

Най-добри резултати постигнах когато се самолекувах с позитивно мислене, съчетано със спорт, разходки сред природата, полезна храна и хранителни добавки. А спра да ям здравословно или да си вземам витамините, а се върне депресията. Пак си мисля на ум утвържденията, но я няма онази тръпка, онази искра на самочувствие, радост и любов към себе си (мога да я сравня с трепета при влюбване), която получавам когато съм в пълна кондиция. А чувството е по-важно от самите думи.

Та, мисълта ми е че трябва да се работи и на физическо и на психическо/мисловно/езотерично ниво. Особено за хора като мен, на които така им е набивано, че негативизма им е станал втора природа. Но определено позитивно мислене плюс гореизброените неща е по-добър вариант от това да се тъпча с АД.

Позитивното мислене е машина за пари - то не са курсове, то не са степени, то не са книги и брошури. Нещата никога не са само черни или само бели, но за съжаление винаги изпадаме в крайности 

аз така като те чета в другата тема, определено позитивното мислене не ти е донесло спокойствие. Не зная какво се дава за тревожност, но имаш нужда от нещо за това.

Коя друга тема?

Naddya, машина за пари, чиито плодове можеш да използваш безплатно чрез интернет за разлика от врачките и психолозите които взимат солено и ползата от които е нулева. Да не говорим, че можеш изобщо да не ходиш по курсове и степени, а да работиш със себе си самостоятелно. Всичките книги и филми са ми свалени от Интернет безплатно. Стотинка нямам дадена, не се хваля, може би е неправилно да се ползваш от чуждия труд. В Руската църква също се чувствам по-добре като вляза от колкото и в най-уютния кабинет или пък в апартамента на някоя гледачка. Там също не вземат пари, ако искаш - даваш, никой не те приканва любезно. Просто ти показвам, че човек може да черпи без да посещава никакви курсове и да се бърка. Разбира се психолозите и психиатрите веднага нададоха рев, защото нямат сметка да губят клиенти. Или предпочиташ да ги тарашят за същото или да ги друсат с АД? Дори психолозите дават съвета за работатата с огледалото, само че защо да им плащам да ми го казват, като мога да го науча от интернет безплатно?

за спокойствието, ранното отиване и пр. Нещо не видях много позитивизъм в описанието, а тревожност.

То и в темата за врачката някоя си не се вижда нищо от позитивизма ѝ, освен позитивна реклама на някоя си баячка за 30-50лева.

Andariel, винаги има остатъчност. Препрограмирането и връщането към позитивното мислене не става за един ден когато 11 години (и то тинейджърските и ранните 20-т) бях в мъглата на самосъжалението и негативизма. Докато преди това бях щастливо и весело дете започна да ми се втълпява, че всичко е лошо. И започнах да мразя, да мразя себе си и околните, да виждам само грозното. Както харесвах външния си вид понеже някой ми се присмял в училище изведнъж започнах да си намирам кусури в огледалото. И колкото повече ми падаше самочувствието, толкова по-лоши ставаха околните. В един момент почти всеки започна да се държи враждебно с мен от съучениците, до съвсем случайни хора. Като в омагьосан кръг където една лоша случка те сдухва и започваш да привличаш много други които още повече ти скапват самочувствието. Баш законът за привличането. Едва година е минала от както започнах промяната, благодаря на Бог за декември 2013-та!

До 13 годишна възраст не знаех че има толкова негативни хора може би защото всички които познавах освен баща ми бяха позитивни личности. Някак си привличах добрите. Но после започнах да привличам като магнит гаднярите. В един момент толкова горчивина натрупах от обиди и злобни хора, че започнах да мразя дори случайните минувачи на улицата, дори тези с малки деца и влюбените двойки. Защото исках да съм на тяхно място, а не можех, като си в дупка не си приятна компания, хората го усещат и още повече те отбягват или стават още по-дръпнати. Но колкото повече им се дразнех, толкова повече се отдалечавах от възможността да имам тяхното щастие... Какво и защо и кой е виновен, няма аз да съдя, но определено смятам, че факторите бяха външни, не вярвам че чак пък толкова може пубертета да те промени, че от оптимист да те направи във вечно депресиран и изнервен човек. Въпреки глутена (казват че депресирал и изнервял). А и нали най-истинското ни аз се проявявало в първите седем години? Е та те ми бяха най-позитивните, чак до 12-тата включително. Тогава привличах хората, а в мрачния период ги отблъсквах, въпреки че най-много имах нужда от подкрепа.

И годините си минаваха докато един ден не ме тресна кръвното. Тичане по доктори и болници, куп изследвания - дефицити на витамини и минерали. Подутия корем се оказа че е алергия към глутен. Спрях глутена и вредните боклуци с които се тъпчех (до тогава ядях почти само тестени неща в които има глутен, плодове и зеленчуци често забравях да ям) и доста по-добре започнах да се чувствам. Започнах с полезната храна, добавките и позитивното мислене и направо грейнах. Кръвното се нормализира, смятам че причината за проблемите беше адренална умора, причинена от хроничния стрес, причинен ми от негативните мисли. За първи път от прогимназията животът не беше наказание и миналата зима ми се струваше прекрасна като пролет. Постепенно горчивината започна да се разсейва, започнах да общувам по-леко с хората както когато бях дете. Започнах да се радвам на малките неща. Започнах да се усмихвам и да изпитвам радост и топлина като видя влюбена двойка или деца да си играят. Пак исках да съм на тяхно място, но вече не се дразнех, радвах се че има хора които са щастливи въпреки всичко. Започнах да се приемам, да осъзнавам че въпреки мнението на някакви си, които трупаха самочувствие на гърба на другите, че и аз съм човек. Че и аз заслужавам щастие и че то всъщност е въпрос на настройка. Престанах да се питам като жертва "Ама защо все на мен" и взех нещата в ръце.

Трудно се променя настройката, пък била тя и неестествена и затова има върхове и спадове. Но няма да ме откажат. Сега вече знам, че позитивният не е безгръбначен, да си позитивен не е да си слаб и изтривалка. Позитивните хора със самочувствие когато някой им нарушава правата не си мълчат, казват го в прав текст, но със спокоен тон, без омраза, без излишни емоции. Дори побеждават злобата с усмивка. Без панаири и истерии както негативните личности правят и както е масова практика вече.

А ще отговориш ли на въпроса ми - защо при положение, че си постигнала вътрешен мир с позитивна нагласа и правилна храна, си ходила при врачка да те чисти? Имала си нервен стомах, вероятно от веганската храна, и психични проблеми, вероятно от обърканото ти мислене и врачката с едни благи думи и 50 лева всичко е почистила?

Сега вече те разбирам.
Наистина проблемът е бил в твоя чип и е добре, че си го сменила. Не си станала такава, защото хората са били лоши с теб, а обратното - била си заобиколена с лоши хора, защото не си имала очи за хубавото и доброто около теб.
Да, пубертетът може да доведе до такава промяна, хормоналните бури отключват доста неща... Може и друга да е била причината, ти си знаеш.
Важното е, че си осъзнала, че животът в сиво-черно не е живот. Дано успееш напълно да се излекуваш от този проблем, пожелавам ти го най-искрено. И се научи да се радваш на малките неща, така няма да пропускаш и големите радости в живота си.