Позитивното мислене????????

+ 1   много точно и в мой стил е мнението ! 

В този пример няма нищо от това, което си написала преди това. Какви видими резултати се получават с позитивно мислене. Аз и с негативно мога да постигна същия резултат. Дай конкретен пример за позитивно мислене, което "работи".

И къде е тази хиперпозитивност в Европа и в България?!
Я се качи на едно превозно средство - намусени и злобни погледи, хората оплакващи се от това, от онова. В същото време не правещи нищо. Ами форумите в Интернет - пълни с негативизъм. Пример: http://www.bg-mamma.comwww.bg-mamma.com/index.php?topic=810695.225 - нeтолерантност, неприемане, отхвърляне на различното. Позитивистите гледат да се фокусират върху нещата които харесват и обичат, песимистите са по-скоро контра на това което мразят и ръсят критика и помия. Истински позитивно мислещия знае, че не трябва да налага мнението си и си живее по своите разбирания. Негативно мислещия вечно се мъчи да убеди другите как да мислят правилно, т.е. като него. Той не приема, че сме различни и уникални. И именно такива хора постоянно плещят как евреите искат да ни откраднат земята, как илюминатите пръскат със самолети и правят климатични катаклизми и подобни и как Лейди Гага е антихриста дошъл да завладее света.

И аз бях от негативно мислещите, вечно мрънкащи и оплакващи се, но като дойдоха паник атаките разбрах че трябва отново да се върна към позитивното, естествено мислене кото имах като дете и да живея с надежда и че не всичко е черно, грозно и мрачно. Въпреки финансови кризи и други подобни слънцето изгрява всеки ден. Отказвам да живея в страх! Ако не беше позитивното мислене не ми се мислеше къде щях да съм сега. След като преживееш физическа криза започваш да преосмисляш някои неща, забравяш да се тревожиш за Орешарски и Бойко и разбираш че трябва да благодариш на близките ти че са тук с теб например. Да спреш да се дразниш че взимаш 500 лева, а да благодариш че изобщо имаш работа и не си на улицата.

И не позитивизма, а негативизма е твърде много. Дори на децата си им втълпяваме че ако не постигнат еди какво си са нищо, вместо да ги учим че каквото и да става, колкото и да се провалят, винаги могат да станат и да продължат и че са специални и обичани. Заради критично, негативно мислене сега се боря с автоимунно заболяване.

Да, колкото и да ти е странно, наистина мисля така. Казвам ти го, защото на мене наистина ми се случи, говоря ти за блъсването от кола, бях на 16 и още тогава си мислех, че колкото и да ми е гадно е било за добро, защото бях тръгнала по лош (за мене тогава) път. Това просто ме спря... При това си беше съвсем сериозна травма, не е било просто ей така. Но това е мое мнение, не те карам да го приемаш като урок или че е за добро за тебе, такова нещо не съм казала.
Сега видях, че си писала още, че всъщност това на тебе ти се е случило. Въпрос на личен избор е как ще приемеш нещата, аз ги приех по този начин, друг би ги приел по друг. Просто се старая да извлека максимума, който мога от дадена ситуация, да потърся причините, поради които би могло да ми се случи дадено нещо, по този начин си помагам, за да се справя по-лесно.
Благодарна съм, че съм жива и че ме има, това е

благодаря, ще си спестя кръстенето

мен ме блъсна тир на магистрала, влачи ме над 500 метра и нямах абс никаква, нулева вина. хич не ми беше ей така, и не, категорично отказвам да приема, че е било за мое добро. нищо добро не излезе - 5 г се съдим , правене на сума ти експертизи, дела и прочие. на кое точно да акцентирам да му е хубаво, не, че искам да съм черногледа, но наистина не схващам  .

сигурно и тези, които ги заляха пороите и им отнесоха къщите трябва да мислят позитивно и да смятат, че за добро. кое му е доброто на такива неща - изумена съм , че някой дори може да гледа на бедата като на нещо хубаво. извинявам се, но ми изглежда извратено

grach, повечето хора се смятат за безгрешни и не приемат, че заслужават някакъв урок.

И аз съм съгласна с вас.

Човек се чувства по-добре и по-щастлив,
когато негативното не е съществена част от мислите и емоциите му.
Да, човек не може обаче да управлява мислите си, но може да избира с какво да си пълни главата.
Приемайки постоянно негативна информация,
той вкарва мислите си в  негативно направление. Това е стрес и освен да се почувстваш
безпомощен и несигурен, какво друго остава...


Хич не се учудих, че докторът е българин, на нас черногледството ни е национална черта.
Колко си е по-нормално да търсиш и преценяш лошото в всяка една случка и новина в деня ти.

Ами това е супер позитивно, да се смяташ за безгрешен.

Така е, всеки си има своя гледна точка...

Лиляна, сигурно е така   За тези, които наистина се смятат за безгрешни и на които винаги някой друг им е виновен за несполуките им... Само дето нищо позитивно не мога да видя в такива хора.

Позитивно мислещите не се смятат за безгрешни.
Но вярват, че промените са възможни и са за добро.
Няма безгрешни хора.

като чета темичката и се сетих за един виц:
какво е българска депресия? - състояние, при което не можеш да се зарадваш, че на другия му е зле 

Щастието, което търсим всъщност е въпрос на нагласа. Ако се поспреш и започнеш да забелязваш и позитивите неща в живота, колкото и дребни да са виждаш че можеш да се чувстваш прекрасно дори в панелка или в градския транспорт. Ако си вечно недоволен и в дворец да живееш пак няма да ти е достатъчно и ще се тормозиш.

Когато получавах тежки паник атаки и висях по поликлиники и болници видях как хората се тюхкат и оплакват, как една жена постоянно обсъждаше минали болежки (при все че вече беше с добри показатели), как нищеше политиката и смяташе другите виновни за нещастието й, фокусирайки се върху това, което няма, вместо да благодари на Вселената че вече е много по-добре и има прекрасни внучета, че е доживяла до 75, а други нямат този късмет. Тогава разбрах, че болестите понякога идват от мисленето. Дори самите доктори ми казваха - имаш идеални изследвания, от стрес е. А този стрес всъщност се корени в негативното мислене, което ми наложиха като модел в училище. Имах странни, фантомни симптоми като цяла енциклопедия. Както се появяваха така и изчезваха, докторите бяха изумени.

Престанаха едва когато започнах да си повтарям вярвам, да се надявам, че всичко е наред и че има много неща, за които да благодаря. Когато спрях да чета плашещи материали за вредата от всичко и обсъждащи болести. Реших да се фокусирам върху живота, не върху болежките. Преди забелязвах сивота и грозота, а с новия си начин на мислене започнах да виждам и красивото, както го правих като дете. Връщам се от много лошо място и затова вече гледам да не критикувам, а черните станции ги избягвам, но и няма нужда, като се чувствам добре не ги привличам в живота си. Спрях да гледам неща като Биг Брадър, като видях, че драмите там и негативизма ми идват твърде много. Трърде много драма ни залива отвсякъде и едва ли не да си критикар и скандалджия вече се приема за нормално поведение. Затова приемам, че докторът може да има свое мнение, обаче отхвърлям доктрините тип един размер отговаря на всеки.  

Да, така е - болестите идвали с мисленето, някой път- с храненето и пиенето 

То е ясно обаче, че всичко  е късмет в тоя живот.
Пожелавам на всички да са живи и здрави, и добри.

Това, което някои потребители описват като позитивно мислене е всъщност съвсем нормално мислене, включващо надеждата и стремежът към развитие в положителна посока.
Психологът всъщност визира в интервюто едно явление, станало популярно последните години, а именно спекулирането с идеята за позитивизма. Познавам хора, които са се вманиачили в четенето на такава литература, ходят по семинари и курсове, телевизия не гледат, негативни неща също не искат да слушат. Честно казано, не виждам да са станали по-щастливи. Даже напротив, под привидното благополучие се изтласкват един куп негативни мисли към несъзнаваната част от съзнанието ни, а точно тя обуславя в по-голяма степен нашето поведение. Убедена съм, че няма човек, който може да спре напълно да се тревожи, страхува, гневи, особено в определени ситуации.
Идеята за по-позитивен свят е чудесна, но мисля, че изолирането от действителността не води в тази посока, а напротив, вкарва те в някаква илюзия за известен период от време. 

Хич не сме изолирани от действителността, реално помагахме при наводнението
в бургаския Отманли.
На семинари не ходя, аз за нормални книги нямам време, пък камо ли за такава изтрещяла
литература... Но, новини не гледам, истина е.