Позитивното мислене????????

Негативно мислещия дори и да има късмет в един момент той спира да работи. Защото няма очи за хубавото. В горния курс имах клас където негативното мислене беше масово явление, че чак ми стана втора кожа, та говоря от собствен опит. Дори на хубавото намират кусури. А идеални неща няма. Има хубави, такива които имат повече качества от недостатъци. Но критикара винаги ще анализира недостатъците до край, дори да са минимални като значение и брой спрямо ползите. Пък и вече дори не анализират, а направо лепят етикети, ще дам прости примери от форумите: "Френските коли са боклуци, я си вземи японска кво ги гледаш тия френски ч*кии", вместо като разумни хора да кажат "За френските не знам, аз лично предпочитам японските, защо не ги поразгледаш?" - същото, но изразено по по-нормален, умерен начин, без изтерясване и бълване на фекалии. Наистина много модерно стана да си хейтиш ето така за спорта, да употребяваш просташки изрази, и то с такава радост сякаш си казват "ау колко съм готЯн". Не се обсъжда какво толкова ти допада в това, което харесваш, но за сметка на това разкостваш това, което не харесваш.

И не знам защо в тези статии винаги се приема, че всички които са оптимисти и позитивно мислещи са пасивни, пък негативистите били много активни. До колкото виждам около мен критикарите и негативните които срещам са много по-пасивни. Само плюят по политиците, нищят световни конспирации и в същото време не правят нищо. Покрай протестите се видя - вечно мрънкащите по форумите и новинарските сайтове, които неистово мразят политиците плюеха и по протестиращите. Все чакат да дойде някой друг да им оправи живота.

Точно негативно мислещите са пасивни.
Те чакат да им падне от небето.
Ама като ги тресне, пак лошо!

Авторът много добре е описал за какво става дума. Течение - философско, религиозно или там каквото е -  според което сам  определяш съдбата си единствено с мисълта. Не с действия, а само с мисъл. Ако всеки ден си мислиш - повтаряш наум по ен пъти, примерно, че ще се излекуваш от рак - и хоп! излекуваш се, че ще забогатееш - и хоп! предлагат ти страхотна работа в чужбина. Подобна вяра в способностите на мисълта е опасна. Може да направи човек пасивен, неадекватен и нещастен.

Kris4, къде точно видя в статията да се препоръчва негативното мислене. Хем претендирате, че сте много позитивни, хем намирате негативизъм и там, където го няма. Човекът говори за обективност. Говори за това, че когато едното (в случая позитивното мислене) започне да доминира е възможно човек да загуби адекватен и критичен поглед на заобикалящата ни среда, което изобщо не означава негативизъм. И да, има хора, които си въобразяват, че с положителни визуализации, утвърждения и статуси променят живота си към по-добро. А всъщност това не е нищо повече от една илюзия. Който наистина се стреми към позитивен начин на живот ходи да помага на бедстващите например, както писаха по-горе, а не си приспива сетивата и чака цялата благодат да се стовари отгоре му.

А защо трябва да сме позитивни или негативни? Позитивните хора, с които съм се сблъсквала, изобщо не ми се струват щастливи, а напротив. Говорят за лошите събития в живота си като за житейски урок, с усмивка и всички останали ефекти...Вместо просто да го преживеят и продължат напред. Събират се с 'весели' хора, без да се сближават с тях(за да не се товарят с чужди проблеми)..Като цяло...лабилна психика е първото нещо, което ми идва на ум при среща с такива. Наслаждавай се на момента и не му мисли толкова. В този смисъл, съм склонна да се съглася със статията. Такива...негативни като перманентно състояние не съм срещала. По- скоро безразлични, което не ги прави пасивни.

няма ли да ти е леко неудобно да застанеш пред майката на сгазения Паоло/примерно/ и да и обясниш, че това дето я е треснало изневиделица  е за нейно добро и това и е за урок.

не си играйте/словесно/ с нещастието и бедите на хората

май-малко не е позитивно

Като добавим вярата във врачки и баячки и вегетарианство, става направо бомба.

Това ми се вижда много пораженческо мислене - да спреш да се дразниш.  Ако спреш да се дразниш няма да потърсиш нещо по-доходно и ще зациклиш в розовите облаци на позитивизма, видиш ли, колко си щастлив с 500 лв (докато всъщност не си).  Точно това авторът се опитва да обясни в статията си.  

Не знам кой те е напомпал, обаче, паник атаките не са следствие на негативно мислене, а са незатворени минали негативни преживявания, с които не си в покой (не си затворил страницата).

Автоимунното ти заболяване не е следствие на негативното ти мислене.  Спокойно можеш да спреш да се примиряваш с 500те лева и да се раздразниш, за да си осигуриш по-сериозен доход (точно в този драйв е позитивизма).

Паник атаките са твоят организъм който ти казва "Спри!", иска да си промениш настройката, да внесеш някаква промяна както в мисленето, така и в навиците си. Начинът на мислене също се преръща в навик. Доказано е, че песимистите изпитват повече стрес. Позитивното мислене ми идва отвътре, още от дете, много от преди да чуя изобщо за това движение. И имах отлично здраве, докато около мен имаше боледуващи деца. Негативизмът го прихванах по-късно и започнах да имам най-различни проблеми.
Като че ли не може да се радваш на позитивите от работата без да се втельосваш като някоя многострадална Геновева, докато си търсиш нова.

Точно това ти казват.  "Спри, върни се, поучи се (затвори отворената врата)", а не "Примири се, защото всичко ВСЪЩНОСТ е розово"

Ако в работата си виждаш позитиви (удовлетворение), то не се дразниш от това, че получаваш 500 лв.  Т.е. - противоречиш си.

Защо ходиш на баячки да те чистят, след като вярваш, че всичко е наред?
Кой ти каза, че си болна, някоя врачка ли?

Олеее, това с баячките съм го пропуснала...

И си правя труда да се аргументирам... I rest my case.

Да ви имам и позитивното мислене,  дето една емисия новини не може да издържи.  Не чух,  не видях,  не разбрах е това  


Преди няколко поста стана въпрос за значението на думата позитивен.,  ами повече от едно е.  Трябва да се прави разлика между позитивност и позитивизъм.  Конт е философ  и е позитивист,  Песешкиан е лекар и единият от принципите на терапията му е надут на балон с надпис "позитивно мислене",  където все е "за добро" и "за урок". Ами не е. И в повечето случаи,  да го твърди човек е направо цинично.  

Защото когато човек се отчае пробва всичко, затова.
И като Барон Мюхаузен се измъкнах от калта най-вече със своя помощ. Докторите ме тъпчеха с лекарства и все по-зле ставах. После спрях лекарствата, спрях глутена и започнах да избягвам обработените храни. Понеже имах липса на витамини и минерали побвах с хранителни добавки и здравето ми се оправяше с всеки изминал ден. Спрях кафето и сладките неща, замених ги с чай и плодове. Започнах да прекарвам повече време с близките, приятелите си и сред природата. Престанах да посещавам форуми и сайтове където се лее жлъч и омраза. Позволих си да се поглезя, за първи път отидох на масаж вместо да плюя с останалите политиците по форумите или да чета за новите дрешки или секс премеждия на някоя вип персона. Престанах да се самонаказвам и да смятам че на мен нещо ми липсва. Приех се като човек. Започнах да живея за себе си, не за другите. И в същото време започнах да правя хората около мен по-щастливи. Разбира се има още много да се уча и имам пропуски, но осъзнах че светът не е само лош, а и хубав и красив. И има щастие, трябва сам да го издействаш. Точно позитивното мислене ми даде енергията да действам, да творя и да се развивам. Преди това плюех по политиците, гледах Биг Брадър, ядях боклуци и не правих нищо за да подобря живота си както голяма част от хората.

Имам една позната, която уж вярва в позитивното мислене.
Когато я срещна, тя само се оплаква - говори предимно за болестите си, за работата, която не ме интересува, за проблемите си. Ако накрая все пак успея да си отворя устата и да й се оплача от някой реален проблем /например - цял месец не съм имала един клиент и не съм изкарала и стотинка, пък трябва да си платя осигуровките/ , тя ме прекъсва - ааа, не, забранено е да мислиш така, само позитивно трябва да гледаш!