Позитивното мислене????????

това с тъпченето като прасе откъде дойде?

От там, че ако се ограничаваш с храната, защото не се харесваш като кг, значи мислиш негативно.
Цитатът на Лиляна.

Викаш повече ти допадат вечно изнервените по опашките за които усмивката е отдавна забравено нещо и лицата им са все навъсени? Аз за себе си видях че когато се усмихна забелязвам повече усмихнатите а някак навъсените и злобните странят от мен. Или може би не ги забелязвам. Иначе се съгласявам с цитираното от Ън.


Така е, но за да имаш тези изброените трябва да имаш някаква доза самочувствие. А не можеш да го изградиш ако ти е ниско и ако мислиш все негативно. Именно липсата на самочувствие е основната причина за проблемите на хората. Ако си с ниско самочувствие само позитивното мислене може да ти го вдигне. Когато си с комплекси позитивното мислене е единствения спасителен пояс, който ще позволи на раните ти да зарастнат. Не виждам как депресиран и комплексиран човек може да оцелее с непозитивно мислене. Ако всеки поглед от непознат те изнервя и смяташ че ти мислят злото не виждам как ще се чувстваш добре, и не само това не мобилизира, ами напротив - вкарва те в още по-затворен пашкул. Единствения начин да скъсаш оковите на комплексите, ниското самочувствие и депресията е да станеш по-отворен към хората, да придобиеш по-високо самочувствие, а това става с позитивно мислене. Децата, на които им се повтаря от родителите колко ги обичат и им се показва обикновено са по-успешни в живота. Тези на които не им се показва или стават злобари или вечните жертви. Тези които го преодоляват са тези които откриват че да обичаш себе си е най-хубавото нещо на света и трябва да си си най-добрия приятел.

А още по-често срещания случай е " Аз съм грозна и дебела. Мразя се дотам, че няма да си мръдна пръста да отслабна и килограм. Толкова се мразя, че се тъпча със всякакви боклуци и няма да спортувам, защото в една друга статия доказаха вредите от спорта.
А най-много мразя онези слабите, дето също се мразят и също се тъпчат с боклуци, от които за разлика от мен, слабеят и се сбръчкват, за което ги мразят всички нещастни дебелани като мен. Винаги е било така и така и ще бъде. Ще си умрем грозни, мразени, мразещи и недооценени. Амин и смърт на видиотените позитивно мислещи!"  

Тази тема доказва, че ако си достатъчно отрицателно настроен, можеш да видиш в негативна светлина и най-безобидното нещо. Пък ако си и достатъчно прост, може и с негативизъм, и с позитивизъм да си навредиш еднакво зле.

Нямам какво да добавя повече!

buttinsky, чудесно си изчерпала темата! 

 

Аз не мисля, че е толкова относително. Да не харесваш себе си не е позитивна мисъл. Няма как да се каже на черното бяло. Работата е там, че тази негативна мисъл може да бъде градивна и да доведе до положителни резултати.  Просто негативното мислене не е винаги "лошото", а позитивното "доброто". 

Не винаги е нужна промяна. Сигурно познавате много дебели хора които имат куп приятели и ти стават приятни от пръв поглед. Очевидно са успели да преодолеят комплексите по такъв начин че да се научат да се харесват без нуждата от промяна, да се приемат и без да страдат от ниско самочувствие или да избиват комплексите със злоба. В същото време има слаби и хубави хора, но злобни, които имат приятели, всъщност по-скоро последователи и пионки. В момента в който някоя пионка се осъзнае прекъсва приятелството си защото не й е приятно да го играе подчинен вече.

Да, но Екскуизит даде пример със случай, когато не ти харесва образът ти в огледалото.
Тогава има две посоки, в които да се разсъждава. И всяка си има своя позитив и негатив. Така излиза.
Най-негативния негатив, мисля, че по-горе го описах.

За мен негативни са всички онези хора които обиждат околните без да се замислят. Писачите под статиите в Днес.бг и други новинарски сайтове. Все всичко знаят, все са големите капацитети. Няма нещо, което да не са оплюли. Ако ще за майка Тереза да е статията все някой ще се изцепи каква к**ва и лъжкиня е. Всичко е лошо и пошло, всеки е грозен и прост. Недоволни, жалки хора, чиито живот се свежда до тролене. Затова и вече не чета новинарски сайтове, твърде много ми идва да им чета мненията.

То няма много смисъл от писане виждам, всеки има право да мисли каквото си иска.....
Но само ще отбележа че самочувствието не идва от нищото на готово, както някои обясняват по горе.
Преминаването от ниско към здравословно самочувствие изисква количество време, трупане на знания и преживелищен опит, водещи до по висока степен на осъзнатост, от там вече и по високото самочувствие.
А не "аз сега съм с ниско самочувствие, ама ще си пофантазирам(визуализирам) малко и хоп готов съм от утре вечесъм с високо самочувствие

Ама какво да се обяснявам

Аз лично не виждам особена разлика между твоите писания и тези, които описваш. Това е някакъв псевдопозитивизъм. Перманентно осъждане и оплакване от недостатъците на околните - роднини, приятели, колеги, хората в нета, на опашката в магазина ... Всички са ужасни, добре че сте вие та да ги облагородите малко.

Съгласна съм с мненията на Buttinsky и EXQUISITE, че човек трябва да се стреми към градация. Но мисля, че за целта е нужна по-скоро реална оценка на ситуацията, на собствените цели и възможности. За мен този процес е естествен и не спада към позитивната вълна, която доктора критикува в интервюто.

За да може човек да има критичен поглед, който и да му позволява реална преценка на ситуации той трябвя да допуска и негативни мисли да минават през главата му. Няма начин. Стремежът към това да не допускаш лоши мисли да те притесняват (т.е. винаги да се позитивно мислещ) е опасен. За подобни (и други) неща говори авторът на статията, която се предполага, че обсъждаме.

Добре де, а как да опише въпросните критикуващи под статиите, като се има предвид, че болшинството от коментарите наистина са такива. Не се заяждам, съвсем сериозно питам. Според мене основното, което тя иска да каже е това, което съм подчертала. С втората част от това, което си написала съм напълно съгласна, относно градацията, реалната оценка на нещата и т.н.

Kris4, не, че нещо, но ми прави впечатление, че не веднъж казваш, че не искаш да четеш статии, заради отрицателните коментари - ами тогава не чети коментарите, щом ти действат по този начин, това не значи, че не е нужно да се информираш, ако това е, което искаш.

ЧеКа, съгласна съм с това, което казваш за реалната преценка на ситуациите и допускането на негативните мисли. Въпреки че първоначално не бях съгласна с това, което казва авторът, тоест не ми допадна усещането, което остави в мене статията, прочитайки казаното до тук всички, се замислих, че той има право относно "сляпото" позитивно мислене. Когато човек изпада в някакви крайности, независимо дали става въпрос за позитивно мислене или негативно такова, тогава наистина е кофти, защото изпада в някакво самозаблуждение. Светът не е само бял или само черен. Лично аз съм оптимист и гледам да разсъждавам позитивно, както написах и по-рано, но това не означава, че не виждам лошите неща, просто се старая да не им позволявам да ме сдухат или смачкат.

Grach, а защо изобщо трябва да ги описва?! Точно това, което си подчертала не ми кореспондира с продължението по долу "Недоволни, жалки хора, чиито живот се свежда до тролене."
Не може да имаш претенции, че си супер позитивна личност и в същото време да се вторачваш в чуждите недостатъци. Фактът, че някой продължава да говори с огорчение за миналите си проблеми, показва на мен лично, че този човек не е затворил страницата, не се е променил. Коментарите в нета са нещо прекалено незначително, за да провокират раздразнение у човек с по-философски поглед на живота, какъвто позитивно мислещите се предполага, че притежават.

В общи линии впечатлението ми от материали, касаещи тази идеология е,  че светът се представя като едно мрачно, злощастно място, че днешните хора са супер негативни и нещастни. Внушава се идеята, че с някоя и друга прочетена книга, семинарче и списък с утвърждения ще се трансформираш в съвършено нов човек. Мнозинството обаче само си въобразяват, че са станали по-добри, а всъщност си карат по старому, като изключим, че започват да акцентират на всяка проява на негативизъм от околните и да се оплакват.
Напълно съм съгласна, че негативните мисли и емоции се отразяват на здравето и изобщо на качеството на живот. Но потискането им (точно това се получава) не води до добър резултат. Процесът на промяна е труден, комплексен и най-вече персонално ориентиран. Това, което е проработило при някой може да бъде опасно при хора с по-сериозни психически или физически проблеми. Поставянето на нереално високи цели (ще бъда постоянно усмихната и благоразположена например) може да доведе единствено до разочарование. Не вярвам, че някой може да се справи със страхова невроза например, която може и да на подсъзнателно ниво, само с утвърждения. Не оправдавам вкарването в заблуда на хората, и то с комерсиална цел.