Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 5

darena, дърворезба май имаше в гимназията за приложни изкуства ("Св. Лука"), но те са приключили вече с изпитите. Имат обаче и прием след 8 клас. Ако момчето ти рисува, може да пробвате след 8 клас с рисуване (във форума има тема Кандидатстване с рисуване и там са написани училищата с рисуване). Има и някои СОУ-та, които приемат след 8 клас с рисуване (сега се сещам за 144 СОУ в Младост, но със сигурност има и други). Наистина може да помислите за София след 8 клас. Разбира се, може и сега - в непрофилирана паралелка и след основно да кандидатсва.
За спортно училище -ако го влече и има физически сили и качества (но тук хич не съм запозната как се кандидатства, моят син има операция на крака и проблем с един прешлен и по принцип трябва да се пази от сериозни натоварвания), не е лоша идея - може да стане треньор след време.

Благодаря, мюмла!
Май ще остане за след 8 клас. Ще продължавам да  търся.
Освен някое частно училище, ако го приеме.
В Свети Лука и в другите училища, има прием след 8 клас, но ако има свободни бройки.
За 144 -видях го- искат матури.

darena, имах предвид след 8 клас.
След 7 клас май единствените възможности са частно училище или непрофилирана паралелка.

Можете ли да споделите каква е цената на услугата и продължителността, дълго ли се чака за час за консултация. Благодаря!
Изчетох препоръчаната книга на Дейвис на един дъх днес.

Преди 7 години беше 800лева. Не съжалявам нито за 1 лев от тях. За времето обадете се и питайте. Аз говорих преди 2 дни. Август почиват. Благодаря за подкрепата и съветите на всички.

Здравейте, записвам се и се връщам да чета от миналата тема.
Накратко, имам дете с обучителни трудности. Изкарах(ме) ужасно труден първи клас, в който се мятах от отчаяние до агресия към детето и към целия свят. В началото класната беше убедена, че детето е зарязано на произвола на съдбата и никой не се интересува от обучението му. След 5-6 разговора жената разбра, че става дума за дете, с което работим всеки ден паралелно с учебната програма. Дъщеря ми е изумително търпелива и прилежна, но е ужасно да гледаш, че въпреки канските усилия и вложено време, нещата не се получават 
Както и да е, през януари записах час в св. Никола, през април минахме на преглед, на който ни издадоха само някакъв документ, с който да кандидатствме пред ЕКПО. Имаме и номер за обследване за диагноза, но редът ни ще дойде към октомври...
Минахме ЕКПО, решението е да ни се отпусне ресурсен учител, логопед и психолог. Занесох го в училище, където охраната и секретарката в канцеларията дружно се посмяха на поредните "ресурсни глупости", които сме им носили родители разни...сега се притеснявам дали "молбата ми ще бъде удовлетворена" и дали изобщо директорката ще благоволи да отнесе документите към ресурсния център  но това са си мои поаранои...

Доколкото бях чела, децата с дислексия "виждат светът по различен начин", но са деца с висок коефициент на интелигентност. Моето дете има забавяне в развитието, и то от всякакъв характер. От това, че не може да си върже косата или да закопчее копче, до това, че да не схваща смисъла на простите аритметични действия. Отделно все още говори неясно, носово, някои звуци не ги произнася, въпреки че работи с логопед от години.
Математиката е нещо непреодолимо за сега. Простите сметки извършва на пръсти, не може да ги запомни. Изваждането е нещо, което не може да схване. Колкото и бонбони да сме изяли /за да види физическия смисъл на "намаляването"/ на другия ден не го помни. А като се сетя за таблицата за умножение, която предстои...мравки ме полазват.
Смятах, че мястото ми не е в тази тема, но покрай препратки разни към нея за полезни линкове и идеи за обучение реших "да се запиша" при вас 
И да, детето ми няма висок коефициент на интелигентност, но си е моето дете, аз си го обичам и търся начин да му помогна. А то вече е с ниско самочувствие, смята се за глупава, нерешителна е. Работата върху самочувствието й ми е голям приоритет...

Мандаринка,  пожелавам ти търпение и сили      

мандаринка,  ,
може би всички, които пишем тук, сме минали през това.
Моят съвет е на първо място работете върху самочувстието! Много е трудно, но има начини - искайте повече и казвайте, че винаги може повече, детето още вярва най-много на вас и е готово да ви следва! И, уви, не разчитайте особено на ресурсното обучение, не защото хората, които работят, не са "читави", а защото то ще е много малко време. Сигурно ще ви дават "задачи за домашно" - правете ги и винаги бъдете до детето си.
А за коефициента на интелигентност - би трябвало да го измерят в "Св. Никола" - поне преди години го правеха. И това, че едно дете не може например да смята, не означава, че е с нисък коефициент.

Здравей, Мандаринка!
Тук си на своето място и има кой да те разбере! 
Прочети темата, виж линковете и полезната информация в нея - има редица неща, които могат да помогнат както за обучителното развитие на момичето ти, така и за човешкото му такова на самостоятелен индивид с нормално самочувствие и нормален живот.
Ще разбереш от темата, че родителят е този, който най- много и качествено може да помогне на детето си с такъв проблем. Ползвайте си специалистите, но те наистина няма как да свършат работата, която трябва да се свърши. И гледайте да не се преуморявате много. Защото работата с такова дете е една безкрайна умора, ако човек целИ точно определен резултат /който не винаги се постига.../. Определете си дни и часове за работа. Но и такива за почивка и игра. 
Лично аз смятам, че коефициент на интелигентност не съществува и не се интересувам от такива имагинерни величини. Както няма и коефициент за моралност и симпатичност. Не че не може да се сътвори такъв, разбира се. Карайте си по вашия път, движете и се наслаждавайте по него, да не избягат истинските неща. Пък където ви заведе накрая. 

Здравей, Мандаринка,
Как реши, че детето "няма висок коефициент на интелигентност"?
Интелигентностите са много видове и не се подавай на внушения и "експертни" мнения от неподготвени. Излишно е да споменаваме колко гениални хора са били обявени за бавноразвиващи се като деца. Работете със специалисти, които наистина разбират, открийте му силните страни и си работете с тях и може да се окажеш изключително приятно изненадана, че не е в матрицата.
И да, ако има дислексия децата виждат нещата по друг начин, в картини и с друга скорост (много по-висока, което пък може да забави изчисленията) и неща, които за другите са лесни за тях може да са трудни докато ги разберат и овладеят, а не защото имат слаб потенциал.
Така че, споко и смело, всяко дете си е прекрасно и просто трябва да го разберем и да му помагаме - колкото се може с по-малко драми, особено подадените от външния свят. Успех.

Благодаря, момичета, за топлото посрещане   аз още съм из дебрите на старата тема ама май трябваше да ги подхвана от първа...
Коефициента на интелигентност /каквото и да се крие за това понятие/ уж го определяла училищната психоложка. Вземаше я няколко пъти през годината по препоръка на класната, за да определят какъв проблем има. Та тя беше казала, че е "по-скоро гранична", но от единственият ми разговор с нея останах с впечатление, че й е правила тестове за училищна готовност...така че реално никой не го е определял. Не че едно число означава нещо, всъщност.  
Използвах го в горния си пост, за да подчертая, че каквото и да е - болно, здраво, "стандартно", "нерстандартно" - то си е моето дете и аз си го обичам и ще го подкрепям. Но за да израстна до тази идея ми отне една година! Вместо да помагам, аз изисквах невъзможното и страдах /видимо и за детето/ за непостигането на стандарти някакви, сравнявах го с батко й /непростима грешка/, въобще поведението ми беше по-скоро противопоказно за детето. Бях я записана и на английски /в училище не учи/, тотално да обърка азбуките, които и без това са й като тайни символи на затворени общества  
За мен е важно, че в сравнение с началото има огромен скок напред. Тръгна на училище без да може да събере две букви в сричка. Сега чете - бавно, но чете. Бърка гласните в думата, подхваща я отново, губи смисъла на изречението, но чете. В първите диктовки изписваше по 2-3 букви от дума, никога гласни. Нямаше никакъв начин да разбера какво е продиктувано. Сега пише под диктовка - с грешки, забравя главни букви, грозничко е, но пише. Израстна. И смята. На пръсти, бавно, с грешки - както - така. Израстна /по-малко/ и там.
В интерес на истината в английския беше постоянно хвалена и поорявана и се чувстваше много добре. Постоянно я викаха на допълнителни консултации, а тя се радваше   Научила е много думи и си ги ползва   Не се чувства по-назад от децата. Но не се научи да чете на английски, помни думите звуково, не може да ги напише. Тетрадката-речник е с картинки.
Ходи на художествна гимнастика. Там май се чувства най-много в свои води. Тренира в ансамбъл от 5 момичета, ходят на някое друго състезание, носи медали и грамоти в училище, за да се похвали на класа. Но и това не е нейното "амплоа", трудно е да се обясни, усещам, че не й е точно по-сърце...
А толкова е натрупала страх и нерешителност в четенето и писането, че като ме види с книга/сборник/лист някакъв и я обхваща ужас, изписва се в очите ѝ   Но знам, че съм виновна, защото ѝ се карах, че не вижда очевидното, виках, хвърлях тетрадки, късах страници - изобщо   срам ме е, но си го признавам пред вас  
Та така, още едно признание ще направя - не мога да пиша кратки постове  

а психоложката на училището по коя точно методика определи коефициента? В България се използват Уекслър, но за него трябва да си обучен, трябва да има и съответния комплект (което ме съмнява да го има един училищен психолог), и матриците на Рейвън (но пък, той е зрителен и аз лично съм скептична към резултата, ако детето има някакви особености в зрителното възприятие). Тя какво ти каза? Лично аз не бих разчитала на училищен психолог да определя айкю на детето ми. На всичко отгоре за да има по-голяма достоверност, и детски психиатър трябва да види детето.

За да се разбере дали има дислексия трябва обследване от логопед, а психолозите не би трябвало да го правят, защото не са обучени, те нека си гледат тяхната работа. И то пак трудно може от едно обследване да се разбере точно, трябва да се започне логопедична работа с детето и да се уточнят конкретните параметри. Диагнозата не решава въпроса, а трябва работа по установените трудности.

Много важно е това лято да преборите точно този неин страх. Забрави повишаването на тон, късането на листи и караницата. Тя трябва да разбере, че си й съдружник, помощник и сама да те търси, за да й обясняваш.
Бавничко, полека. Не оставяй сборниците. Просто й кажи какво си разбрала за състоянието й. Аз, например, споделих и споделям всичко, което съм чела и научила със сина си. Така той разбира, че не е някакво чудо нечувано и се почувства съвсем, съвсем нормален. Той обича да решава задачи и аз да му ги проверявам и да му ги обяснявам, ако не ги разбира. Точно защото не го обиждам, не викам и ползвам за обяснения всякакви възможни форми на показване в картинки и схеми. Така във втори клас стигна до медали и грамоти по математика. А в първи клас текстовите задачи му бяха труднички.
След първи клас, когато логопедката ми обясни, че сме на прав път с диагнозата и започнахме специални упражнения, полека- лека нещата потръгнаха. Сега детето чете романи в трети клас, пише /грозно и трудно четливо, но пише/, също ако бърза и не провери точно главни букви и препинателни знаци ще забрави, понякога ще омеси "и" и "й" и т.н. - всичко, което е специфично за състоянието, но пък свикна да си проверява и знае къде да си търси грешките. Това много му помага.
С него работи само двамата извън училище и той е спокоен така.

Мандаринка, ти поне в първи клас си се усетила, а аз три години фучах и мятах. Добре че момата ми не е от най-впечатлителните и мързелът си е стабилен фактор при нея. В крайна сметка, подобрението тръгна от четенето, увлече се по фентъзи, винаги беше една крачка напред в литературната тийн мода, доби самочувствие и обща култура, пък и ние с баща й мирясахме и се примирихме, че само с тикане не става.

Леле, ти каква бомба хвърляш. 
Кажи го на психолозите, те казват, че на логопедите не им е работа да диагностицират, а само после да си гледат своята работа.
Истината е, че трябва да работят в екип. Не бих взел страна в този спор, защото не съм толкова запознат.
При моя конкретно, първо една дама психолог, след консултации и тестове, му определи състоянието. После, все пак,  минах и през Александровска, където го гледаха психолог, психиатър и логопед. Всички говориха с мен, дадоха си становищата и водещата (психиатъра, ако не се лъжа) написа крайното становище. Психолога каза още след първата среща, че IQ-то му било очевидно над средното, но после в становището написано "след празниците" цифрите бяха на нормално ниво, та водещата ми заобяснява, че имало значение и моментното състояние, не било съвсем точно и т.н. Все тая. Тези цифри точно не ме интересуват. Тепърва ще започваме работа със специалисти, но без никакъв натиск за покриване на обичайните изисквания и стандарти, това съм си го решил. Ще си копае в свое поле, в което е и силен, за да се избегне този проблем с ниското самочувствие, защото "не се справя като другите". Оценките ще ги борим някак, за сега не е драма.

Но друго ми стана интересно, особено като прочетох книгата на Дейвис. Той казва, че всъщност хиперактивността с дефицит на вниманието по-скоро е следствие на дислексията, отколкото обратното. Нашия като малък го консултираха за това няколко пъти, но никой и не спомена за възможност за дислексия. Добре, че класната ни насочи та сега знаем за какво става въпрос, а Дейвис за колко неща ми отвори очите от поведението и действията му, не е истина. Та така, четене, специалисти, бачкане, спокойствие и любов - последното адски помага:)

п.п. И аз се включвам в самопризнанията, че си сипвах пепел по главата като разбрах как понякога съм го дъвкал, че не се старае да го напише като хората или се разсейва от задачата, а той милия...ама важно е да стъпиш на правия път