Как и кога разбрахте, че е дошъл моментът за раздяла?

В Клюто или Семейно Отношения може да срещаш подобни мнения, но тук - едва ли. Повечето пишещи са с толкова изострени сетива на тема простотии, че и при най малката такава до секс изобщо не може да се стигне, камо ли до хубав. Е, не си мисли че сме се събрали някакви кисели лелки с единствената цел да плюем мъжете, просто когато си се опарил веднъж много внимаваш следващия.

Аз дори трайно изгубих желание за секс.
До такава степен ми беше противно.

Правилно. Сексът не е всичко.  
Но е успокоително, че на мъжете им трябва толкова малко. Жените сме по-сложни.
Ако беше само секса, моят щеше да е незаменим. Обаче има толкова много други фактори, които направо ме потрисат. Просто с него трябваше да си останем на вълна секс и да не мислим за нищо сериозно.  Обаче няма как да се върне миналото назад, за съжаление.

И аз така. До ден днешен не ми и хрумва за секс. Вярно е, че вече нямам мъж до себе си, с когото да правя секс, но и в други етапи от живота ми съм била без мъж, а съм имала сексуално желание. Отвратих се от секса за дълго време. 

Не го написах преди ,но сега се реших.
На мен не ми се прави секс,а любов.Може и тъпо да звучи.Обаче мога да се забия да речем в някоя дискотека и да намеря един мъж за секс,ама не искам това..
Имам познати на този вариант или подобен и казват ,че става не било зле.Ама то си е и до човека.
Наскоро се отвори дума за сватба.Та едно от момичетата на масата каза следния лаф-Поредната ,която я водят с музика да мие чинии.И тя защото не е видяла много хубаво в семейния живот се изказа по подобаващия начин.

Това вървеше като статус във фейса.

Никак не звучи тъпо. За мен също сексът е бил хубав само в моментите, в които е бил любов, а не просто секс. Но на този етап и любов не ми се прави. Все оеще раната е твърде прясна, може би не съм готова, а и май вярата ми в любовта започва да се изпарява ...

Аз нямам фейсбук.След едни негативни премеждия преди 3г го махнах.И затова не разбрах ,че е от там ,като го каза жената.

Разбирам те много добре, desitka. На мен също ми се прави любов, а любов не съм правила от 13 години.  Секс да искаш... 

Ами те изцепките вече не са смешни а темата е за смеха все пак

Да те обижда ? Как така ? аз не мога да си представя любимият човек да обижда половинката си , КАМО ЛИ пред други хора.
Иначе да, идеята при нас е , че примерно да не се караме да правим неща , които наистина наистина са гадни - като например да го карам (или той мен) пред други хора да правим неща,които не искаме - примерно веднъж бяхме караоке, а аз много мразя да ме карат да пея пред други хора, просто сцената не е за мен и той няма право да ме накара такова нещо, което в действителност има ефект върху психиката  ми. Не е защото ме мързи примерно или защото се лигавя.
Иначе ако гледам през гледната точка на твоя мъж, за обиждането пред други хора, по принцип и аз веднъж казах нещо ,което на мен ми се струва напълно нормално , но приятеля ми ми се натъжи много и ми се обиди , не можех да разбера какво толкова е станало , но  в крайна сметка щом за него е важно , спрях да говоря така. Така че според мен не става дума дали разбираме , а просто щом на другия му е неприятно да не го правим.

Ако знаеш колко пъти съм се опитвала да му набия в главата точно това изречение. Е не ставаше. Той просто няма ценностна система що се отнася до моралните категории. Всичко е пари, вещи, секс, хранене.

Не съм прочела всичко в темата, но да споделя и моят опит. Много скандали, идвам си в къщи от работа, там лудница, детето ми се увисва на врата, той се затваря в една стая и казва че щом съм си вкъщи да си се занимавам с детето и домакинството... Бях станала като парцал и нямах и минутка за себе си. В един момент просто ми писна и се обадих на хазяина да кажа че освобождаваме квартирата, а на бившия казах че има един месец да си намери ново жилище, аз също си намерих нова квартира, в която няма място за него. Малко по малко, започнах да идвам на себе си. Родителите ми бяха против и дълго време ме отговаряха, може би имено заради това напускането ми се забави толкова. Една година след това се надявах че ще осъзнае какво съкровище съм и ще дойде да каже че не може без мен и е готов да промени отношението си към домакинството и задълженията към дома, но той само ми обясняваше че това че сме разделени е моя прищявка и детето страда без баща, въпреки че не ограничавам посещенията му. А след като аз дойдох на себе си и престанах да съм истеричка и детето се успокои и започна да се смее в съня си. Така че една година след това подадох за развод и вече от две години си живея сама с детето. Отново се усмихвам и се радвам на живота.
На едно място прочетох че често жената не напуска мъжа за това че той е лош, а защото не и харесва човекът, в който тя се превръща с него. За мен това определено е вярно. Извинявайте ако това, което съм написала е объркано и трудно четливо, но го написах на един дъх.

Напълно съм съгласен с написаното, но само едно не разбрах - сега като си живеете само с детето, кой домакинства и на чий врат се веси детето? В смисъл - не си ли пак ТИ тази дето поема Цялото домакинство и Цялото отглеждане на детето?
Аааааа, или мама и тати помагат повече сега, разбрах, разбрах.....

Аз не съм Засмяна билка, ама ще ти отговоря от моя опит. След раздялата детето и домакинството пак са на главата на жената, ама "обслужва" с един по малко. Щото аз родих един син и придобих още един - създателя му. При мен освен "слагането и дигането" на масата имаше и финансова тежест. Неговите приходи бяха "от време на време" когато не го мързеше да работи, а това се случваше мнооооого рядко, дежурното оправдание беше аз за Х лв. няма да работя, а ни трябваше буквално всяка стотинка, защото освен сметките и наема "бяхме" и капризни и най ни харесваше на ядем на кръчма", нали разбираш - комплексарската мания за величие и показност. Та мама и тати дори и да не играят в театъра - пада една огромна тежест отървавайки се от един ( в моя случай ) паразит с претенции..