Как и кога разбрахте, че е дошъл моментът за раздяла?

Не съм прочела всичко в темата, но да споделя и моят опит. Много скандали, идвам си в къщи от работа, там лудница, детето ми се увисва на врата, той се затваря в една стая и казва че щом съм си вкъщи да си се занимавам с детето и домакинството... Бях станала като парцал и нямах и минутка за себе си. В един момент просто ми писна и се обадих на хазяина да кажа че освобождаваме квартирата, а на бившия казах че има един месец да си намери ново жилище, аз също си намерих нова квартира, в която няма място за него. Малко по малко, започнах да идвам на себе си. Родителите ми бяха против и дълго време ме отговаряха, може би имено заради това напускането ми се забави толкова. Една година след това се надявах че ще осъзнае какво съкровище съм и ще дойде да каже че не може без мен и е готов да промени отношението си към домакинството и задълженията към дома, но той само ми обясняваше че това че сме разделени е моя прищявка и детето страда без баща, въпреки че не ограничавам посещенията му. А след като аз дойдох на себе си и престанах да съм истеричка и детето се успокои и започна да се смее в съня си. Така че една година след това подадох за развод и вече от две години си живея сама с детето. Отново се усмихвам и се радвам на живота.
На едно място прочетох че често жената не напуска мъжа за това че той е лош, а защото не и харесва човекът, в който тя се превръща с него. За мен това определено е вярно. Извинявайте ако това, което съм написала е объркано и трудно четливо, но го написах на един дъх.