КГБ = Клуб на Готините Баби - 152.

Бях с приятелка, която ми беше и съквартирантка на кино. Там видяхме две момчета, едното от които имаше нещо като гаджалък с моята приятелка. Аз и казах "Виж Делчо с какво хубаво момче е. Това същото момче със сини очи, а пък аз харесвам синеоки. Това беше в киното. След няколко дни ние двете отиваме на баня /в квартирата ни нямаше баня/. Срещаме Делчо. "Здравей, как сте, вие как сте"? А моята приятелка изведнъж каза "Дечко, ти с кое момче беше на кино онзи ден? Хайде да запознаем /казва ми името/ с него!" Той се сети и казва :А, да, той е студент и учи медицина в Пловдив. Аз : "А, той не е за мен" /тогава работех в планов отдел в голям завод, а пък лекар е голяма работа и мисля , че аз не съм му на нивото/. Делчо: " А той е много добро момче".  Това беше. Минава около месец. Дойде голям празник, на който в нашия град има национални чествания за голямо историческо събитие. Всички студенти се прибират  и чаршията е претъпкана от млади хора всяка вечер. Излизам със същата и още една друга приятелка. И на площада дето е  ЧАРКА, Делчо и въпросното момче. Минаваме, разминаваме се, нищо. Чак на 4-то или 5-то разминаване те спират. /по-късно той ми признава, че ме е огледал от глава до пети, преди да реши дали да се запознаем. Да ама аз бях тънка и височка, с дълга коса, хубава стойка и походка. Как няма да ме хареса?!/ "Здравейте, как сте? Запознайте се с мой приятел!" И така заговорихме се. По едно време останахме аз, Делчо и момчето /казва се Петър/. Делчо казва, че отива в Балкана, а аз  го стискам тайно за ръка и го моля да остане, защото ме беше срам от момчето. Но той каза, че отива на работа, пък аз си мисля, че отива в ресторанта на Балкантурист, а той работел на смени в Балкана /планината, където има минно предприятие /. И така почнахме да се питаме той мен за работата, аз него за ученето. После отидохме в парка и той ме целуна. След това ме изпрати до квартирата. Аз си мисля, че ще е до там. Но той ме покани на кино за следващия ден. Отидохме и гледахме "Джейн Еър" от 18 ч.. Сигурна съм, че сте чели книгата и сте гледали филма. След това пак по чаршията, после пак в парка, пак целувка, пак изпращане, пак на кино на другия ден и гледахме "Чаровно лято" с Любиша Самарджич. На другия ден с голяма компания на поход до историческа местност, където има големи чествания. На връщане народът тръгна по двойки из горичката. Ние двамата  сядаме на една полянка и моят чаровник ми предлага да станем гаджета. Аз казах, че ще съм съгласна, но ако  бъдем всичко един за друг, че ще бъдем сериозни и че няма да е връзка за секс. Бях на 20 г. и още   бях целомъдрена. И той започна да плаче! Боже! Седя, гледам го  и немея. Той каза, че и той иска приятелка, за която  той да е всичко. И така започнахме
Есента ме приеха в град на 300 км от Пловдив, но си ходехме на гости. Е, не чакахме сватбата за онова нещо, но си бяхме всичко един за друг и сериозни. Това беше най-хубавото ни и щастливо време! През 1976 г. годеж и сватба. Той в 3-ти курс, аз във 2. Братовчед му се ожени и ние да не останем по-назад. Родителите ни приеха решението ни. А още не бяхме навършили 23 г. /родени сме в една и съща година- той в средата, аз в края й/. Свекърва ми беше на 45 г., а свекър ми на 55 г. Помагаха ни много, по-точно си ни отглеждаха. Моите майка и татко  и те помагаха , с каквото могат.  Живеем със свекърва ми и до ден днешен в мир и разбирателство в съседни къщи /тя е при девер и етърва  ми, свекър ми почина преди 17 г./   През 1978 г.си родихме  един син, през 1983 г. втори син. Вече сме баба и дядо с две внучета. И пак сме си всичко един за друг. Хепиенд.
Това е. Вие сте наред!
 

Тогава ще "садим коса" на  внучката и ще има семейно тържество. "Саденето на коса" е ритуал в нашия край, който се прави на първия Бабин ден след раждането на бебето. Тогава баба-свеки слага на главата му  вълна или памук, имитиращи коса. На момчетата се слага и "брада". Дава на детето  паричка  и някакъв подарък.  Снахата подарява на свеки кърпа и сапун. Правят се снимки и има гощавка.