ЕЛП 45 - предколедно

Броят на желаещите да прочетат нещо критично е голям. Добрите критици може би са онези, които успяват да задоволят тази нужда, и то правейки го със стил. Остроумни и хапливи са, наблюдателни и грамотни. Макар и автентично да смятат, че изказват собствено мнение, те казват каквото публиките искат да чуват. Тоест правят същото, каквото и правят производителите на филми, книги и шоу, само дето аудиторията име много по-специална. Критиците са част от бизнеса: леко вторична, понякога паразитна, но безспорно необходима.

Ако мога да цитирам свободно един любим киногерой - в голямата подредба на нещата обикновеното кюфте стои много по-високо от критиката, която му се присмива. Аз съм бачкаторче, и може би заради това (а може би обратно - именно заради това съм бачкатор) - уважавам повече хората, които правят неща, в сравнение с онези, които - изкарвайки с това пари  или просто си уплътнявайки си времето - обсъждат направеното. Дума да няма - вторият тип занимание определено изисква много мозък и култура, но това е и капанът на тоя бизнес - да се затъне в интелектуалничене и мизантропия. Разбира се - има толкова много боза по тоя свят, и би било грехота, ако не бъде обругана. Но понякога критиците се нахвърлят върху някоя лесна жертва - непретенциозен комиксов блкокббастър, или протъркано по шевовете трилърче - и го тъпчат докато диша.

Зер се намери някой критик да каже каквото мисли за ханските ни епопеи и партизански екшъни, па макар и постфактум? Не, защото ще го емнат за родоотстъпник. та затова карат по лесното - хвани там някое екшънче и ругай създателите му, че героите им са плоски. Безопасно е, и се харчи, минаваш за умен и взискателен.

Гледахте ли "Левиатан", апропо?

Нека уточня, че горните ми изказвания по темата са напълно във форумния стил - звуча категорично, а не съм чел и гледал "Нюансите", а въпросния Скротум прегледах отгоре-отгоре. Това не ми прави чест, спор няма.

Олеле, какво ще се изригне по филма за Левски, олеле, олеле! Имам съмнения, че ще е годно за гледане, но все пак хвала на онзи, който се е захванал - може и да не е кинаджия, но със сигурност е смел човек, или поне е перде.

А! А! Жива да си, точно това се чудех -- кое е за керемидите и кое за другото.   

Де да знам, милорд, "да направиш нещо" е твърде обширна "концепция". Понякога тъй нареченото творчество е просто зле прикрита творческа немощ. Е, трябва ли да се правим, че не я виждаме тази немощ? Не е добре, защото така се стига до (любим израз) подмяна на ценностите, нерядко с псевдо такива, да не говорим колко хора се потискат, че не разбират дълбокия смисъл на еди-коя си творба, а причината да не я разбират е, че просто я няма. Такива ми ти работи.

Снощи с една приятелка си говорихме за конструктивната критика и дали хората я търпят. Няма впечатления за другите, но я заклех да не ми я спестява, щото, цитирам се, ако произведа нещо ужасяващо гадно, работа на добрия приятел е да ми каже, че е ужасяващо гадно, за да не се излагам. И да цитирам нея: Ако всички само те хвалят, как ще ставаш по-добър в това, което вършиш?

Аз обаче тук имам една вметка да направя. Дете съм на родители, изповядващи този принцип. Еми... тегаво е. Защото понякога в съзнанието се размива това, което си направил добре (достатъчно добре) и това, над което трябва да поработиш. Естествено, отглеждана съм без крайности. Но за да сработи този принцип както трябва, мисля че е необходимо нивото на самокритичност да бъде балансирано и здравословно. Защото без хвалба определени хорски характери имат склонност да развиват комплекси.

Абсолютно права си, Пуценфелд - не бива да оставяме творческата импотентност да се маскира като дълбоко послание. И в името на това си струва да изтърпим критикарството на критиците  . Без тях още по-зле.

И ти си права, Ване. Затова аз ще стана също критик - и ще говоря само за хубавите неща на дадена творба. Всяко нещо има хубави страни - и книгите на Букай, а и на В.Сидеров миришат хубаво, например. Тъй и за филмите.

Ето един пример с припокриване и нему подобни:
При препокриването на покрива на един митничар ползвахме керемиди, които се припокриват повече от старите. Разпокрихме през юли - че да не вали ужким, но пък какъв беше този късмет - небето сякаш се продъни. Поприкривахме  с найлони, ама много нещо се съсипа.

Съвсем като теб мисля. Обаче ми прави впечатление, че много хора, които и те уж така мислят, всъщност не искат да чуят, че имаш да им кажеш нещо неприятно. Предпочитат само хубави неща да им говориш.

не съм гледала Левиатан - ще се поправя а като си знам чудото малко, и с него още няколко пъти. изумявам се какви страхотии и страшилища чете и гледа с нАучен интерес.
някой ден, като не ме мързи ще ви разкажа са "срещата" му с Никола Тесла.  

светът е шарен и в него има място и за критика и за хвалба. а и защо трябва непременно да се счете за критика, когато някой ти покаже грешките?
аз съм малко на принципа на ПУЦ   което ме подсеща - тия дни ще получа книжката  
споделям, че се изкушавам да си я купя и на английски.
понякога се чудя доколко хубавинята на книгата е от автора и колко от нея е от преводача. имам прекрасни впечатления от книгите на Уудхаус и знам твърдо, че преводача е добавил подправки  ама то е друга тема.

и понеже сме на културна тематика   тази книжка била за пионерче-активистче, изпратено в братска Корея през лятото на 1989.
бъркам ли или активностите наистина спаднаха през лятото на 1987?

Да, така е. И за мен проблемът идва точно от небалансирани нива на самокритичност.
Малко са хората, на които критиката им действа добре и биха се замислили.

Розе, не ти е голяма загуба, че не си чела Нюансите. Аз ги прочетох за едно кафе време, ей тъй, от любопитство защо толкова се шуми около тази книга. Е, не се обогатих безкрайно, но не се и омерзих достатъчно. Средно ниво език на гимназистка с четворки по БЕЛ, умственият потенциал и той там някъде. Около 40 минути му отделих, предостатъчно му бяха.

А, Ване, тук не става дума за възпитателна критичност. Разбира се, че трябва да има баланс в цялата работа. Ама на, аз отраснах сред "можеш и по-добре", въпреки искрените похвали, когато свършех нещо както трябва, което е нож с две остриета, признавам, потвърдено от една сюрия хора, познати и не толкова. Хубаво е да си самокритичен, ама не е хубаво да си твърде. И пак е по-добре от това да си недостатъчно самокритичен, тъй си мисля.

Добри, в случая категорично мога да заявя, че хубавините в книгата са си на авторката, но, знаеш, винаги съм за да се прочете и оригинала. За Удхаус съм страшно съгласна -- в оригинал ми беше труден, заради остарелия сленг.

Абсолютно, милорд, всяко нещо си има добри страни, които е редно да се упоменат. 

Много ще ми е любопитно да прочета книгата за зелената амеба. Живяла съм там четири години, интересно е какво е видяла авторката за един лагер време - по-точно какво са й показали да види.

"Това е пътуване не само през различни пластове на пространството, но и на времето, пародаксално раздвоени между идеологическите привидности, ритуалните симулации и наивитета на едно първично, неопосредено световъзприемане. "

ТЕ ти критикспийк отвсякъде! Що да го кажем просто, като можем да го кажем сложно. Кое е раздвоено, пластовете ли? Кви са тия ритуални симулации? Какво са вуще пластовете на пространството? Кви са тия идеологически привидности? Изрази се, ясно, бе, човек. Мразя да ми се говори така. 

Анджак туй е, което не харесвам на критиците - не толкова критичността и евентуалната им злоба, колкото ей тоя език. Спомням си една статия на Хайтов за езика и там той цитира  критик, който, за едно двустишие от народна песен, примерно:
"Рано ми станала бела ми Рада,
бели ми двори премела..."
е написал две страници литературен анализ, изпъстрен ей с такива мътни и изкуствени изрази, та Хайтов казва : Ей на туй му казвам аз - много чело, много знае!

Аз имах страхотна учинелка по литература, която казваше: Забранявам да четете литературни крититици при подготовката за класно, примерно. Критиците аз съм ги чела и знам какво са написали, искам да видя вие какво мислите и как ще го напишете. Прочетете си произведението и толкоз. Пантелей Зарев и Ефрем Карамфилов ви ги забранявам, ще ги четете като завършите гимназия. Омръзна ми да им чета изразите в ученическите тетрадки."

Според мен (вероятно греша, защото не съм запозната с "изкуството" на критиката) с такива думи си служат тези критици, които идея си нямат какво да напишат, един вид самозвани са и не особено кадърни, та запълват мястото с купешки, засукани и сложнозвучащи думи. Като прочетеш да си кажеш "уааа, тоя колко е начетен". За мен е майсторлък именно с думи прости да се изкаже становище, да се даде мнение, да се напише нещо.

Аз и тук имам вметка. Една много уважавана от мен професорка (за съжаление вече не е сред живите) казваше, че трябва да се четат анализи заради речника. Тя ме научи да пиша и ме приучи да чета смислено. Аз бях върл противник на анализите и категорично отказах да ги чета. Ходех си с 4-ки по литература, поради което. Струваха ми се глупави. Сега обаче усещам, че трябва да наваксвам точно откъм речников запас, за да изразя нещо. И то точно такъв специфичен речников запас, който се използва в анализите.

И забелязвам две крайни тенденции (чак имам чувството, че сме народ на крайностите, а не сме) - или те принуждават да четеш и зазубряш "критици" или те оставят на самотек "да изказваш собствените си мисли".

Та така... Притеснена съм като цяло. Притеснена съм по отношение не на това какво ние четем и как "критикуваме", а от това на какво учим по-малките от нас и какъв пример даваме.


Розе, тъй е!

светле, върна ме ... на брой години назад  
учителката ни по литература в гимназията ни караше да ги четем, да се опитаме да разберем позицията им и да изградим наша, с наши думи, с наш поглед. и тя разпознаваше безгрешно преписа и не го допускаше.
през 86/87 реформата на Фол ме запрати обратно в селищната ни система и там учителката пишеше добра оценка само ако темата (тогава се развиваха теми по литература) има материал от критиците    случвало се е в темите изцяло да липсва нещо различно от Каранфилов...