Сладкарничка за книги-тема 24

Ето ме, идвам, щастлива, чувстваща се специална и обичана .
Нямах никакво подозрение кой ще ме зарадва този път, нито пък и нетърпение. Знаех, че ще дойде и моят ред и сякаш исках сладостното очакване да продължи колкото се може по-дълго. Е, да, поглеждах всеки ден в пощата, но сякаш нямах усещането...до днес. Днес знаех, че ще ходя до пощата, защото ще пращам/другарче, после ще ти обясня/, но едно гласче вътре в главата ми нашепваше:"Ще получиш и ти, ще получиш..." Не знам, може би под въздействието на книгата, която късно снощи дочетох, или наистина го чух ? и така - днес се върнах на обяд от работа, последно взех нещо сладичко за другарчето, прибрах малкия от училище/апропо, учителката ми се оплака от него - все нещо събарял и се завирал целия под чина да го търси - на мен пък ми стана смешно като си представих картинката, ама нейсе, скарах му се, така де - няма да си губя авторитета я  /...вървим хванати за ръка, той естествено не спира да говори, от което в главата ми бръмчат хиляди бръмбари, завиваме към входа и! нещо се белее през отворите на пощенската кутия. Веднага му казвам "Днес ще имам подарък". Пък той - "Да бе да, днес да не би да е Коледа!"
Няма да ви казвам как цял следобед си опаковах подаръка за другарчето - все нещо не ми харесваше, после кашончето ми малко, приготвих за връщане и книжката - Лофче, утре тичай до пощата, благодаря ти, много топла книга! и в 16, 30 тръгнахме за пощата - аз, едва тътря торбата с кашона, книгата на Лофчето, още една торба, дамска чанта, и той - шляпа до мен с раницата за английски на гръб и дудне през цялото време"Нали бързо ще свършиш в пощата?Нали?НАЛИ???И после право за стики. Нали?НАЛИ???" В пощата - народ. Имах и картички за изпращане, докато ги надпиша, да си дозалепя кашончето, да попълня разните му декларации - направо се препотих, ужас. Пратките при нас се вземат от друг вход, обаче аз най-невинно си подадох известието през прозорчето - "Извинете, но детето ще закъснение за английски, бихте ли ми го донесли тук?"   - жената се провира пред прозорчето и вижда как малкия ме дърпа за ръкава "Айде бе, мамо, 100 часа висим тук ще закъснеем и..." жената не чува продължението "...ще свършат стикитата"  
Та така, по обратния път - малкия, аз, торбата с кашончето, онова, другото, само за мен, с едно мило име на него...не, не е Мария Ч, но вярвайте ми - щастието ми е пълно, знам, че тази вечер под елхата ще поставя първия подарък и за първи път той ще е мой. Аз ще бъда най-важната, не децата или ММ - аз, наистина АЗ !
Оставям го на английски и влизам в кафенето, в което обикновено го чакаме с баща му. Сервитьорката веднага ми носи напитката и поглежда към масата ни - знае, че обикновено разглеждаме там новите книги или подарък, който сме купили за децата и после ще скрием вкъщи...този път на масата стои кашон. И аз се чудя какво да направя. Е, колко мислите се чудя - 3 секунди, не повече . Измъквам ключовете и разкъсвам тиксото. Надничам вътре и виждам съкровища, всяко едно приготвено с много мисъл и топлина към мен.
Вече вкъщи набързо снимам, защото знам, че ме чакате. Две пакетчета останаха неразопаковани под елхата, е, едното го опипаха три чифта мъжки ръце и заключиха: "Шоколааааааад!!!", та ако до утре не оцелее, не съм виновна аз ...
Ето всичко заедно:



Имам си книга, която ще разбера коя в нощта на Коледа, нещо сладко предполагам и дано да успея да го опитам . Невероятен книгоразделител - никога не съм имала такъв, прелестен е ! Сладурско коледно преспапие, красива ръчно изработена картичка, пакетче луковици алиум, които още утре ще се гушнат на топло в земята, за да ме радват с прекрасни цветове догодина, крем за ръце с невен, ароматни пръчици с ухание на мед и канелена пръчка с красиво послание...другарче мило, достави ми толкова радост, обмисляйки всяко едно подаръче! Цветята, медените пръчици/нали си имаме и ние кошери/, кремът за ръце/та нали ви проглуших ушите с моите проблемни нокти/, книгоразделителят - спомням си, че бях споменала, че не съм имала такъв...толкова е мило да знаеш, че някой е мислил за теб, сред цялата лудница на предстоящите празници се е старал да те зарадва...благодаря ти, от цялото си сърце и душа ти благодаря мило другарче, мило момиче, Деси   !!!

И в отделен пост - другарче, утре тичай до пощата, че ме увериха, че кашончИтУ те чака. Моля те да ме извиниш за вида му, но не посмях да го опаковам с цветна хартия и отвън, че знае ли се ...

Мариетка 
Безкрайно ми беше приятно да те чета 
Браво на Деси за положения труд!

Честито, Мариета ! Имала съм удоволствието Деси да ми е другарче и съм сигурна, че ти е подбрала най-хубавата книга. Аз ти предлагам да идеш да провериш дали е така  !

Честито ,Мариетка!
Много увлекателно разказваш! 

Мариета, определено емоцията да те чета е много по-силна от това докато ти приготвях нещата...всяко нещо само ме повика при себе си...книгата - романтиката лъхаща от корицата й, шоколадът ти /да, шоколад е - браво на позналите  / - виждам го за първи път, тематичен е с коледната нощ /взех един за нас - пазя го за Коледа и един за теб/, преспапието ме грабна в едно магазинче /случайно попаднах в него/, цветето... пишман цветарка като мен я грабна снимката   после като се разрових из нета гледам, че става голямо   и някакво лукуво /викам си остава и на кромид да й мирише   /, посъветвах се с Нели - каза ми смело да ти го пращам, че аз почти се бях отказала. Книгоразделителя исках да е с друга висулка, но нямаше подходяща, затова се спрях на тези усмивчици да те карат да се усмихваш като си погледнеш книжката. Картичката се вижда от къде е взета, кремът за ръце се спрях на този, защото ми се стори най-ненатрапчива миризмата /че да се взима каквато и да било козметика е малко риск, като не е за теб...без да искаш купуваш нещо, което за теб самия е идеално, а аз съм с любов към тежки и запомнящи се миризми  /, пръчиците ги взех, защото обичам да ухае винаги около мен...предположих, че покрай сладкарското ти майсторство си свикнала на миризми и едва ли ще те дразнят, а късметчето е избрано на абсолютно случаен принцип, с ясната мисъл да е най-подходящото за теб  ... пък и само обяснявах напред как правя късметчета, беше логично да има и за другарчето ми такова. Много се радвам, че съм успяла да те зарадвам  

Деси, личи си, че си се постарала и си вложила любов. Освен това имаш и красив почерк.

Ехх , Мариетка , накара ме всичко да се пресъздаде пред очите ми , страшно увлекателно и интересно разказваш . Честит подарък , всичко е подбрано точно като за теб , браво на Дес , че толкова усърдно е мислила какво ще те зарадва.  

Аз се върнах и съм капнала , все нови и нови хора вземаме , става една каша    

Аз нямам известие и тази вечер , но при нас няма къде да се поставят , а ги оставят пред входната врата , така че не се уповавам на бележката .  

Нара, а ти скоро ще станеш факир в народните танци.   За Нова Година ще видиш как с лекота ще тропкаш хорца.

Цвети , то за тогава ми трябват само Дунавско и Самоковско ("Бяла роза")   тях ще гледам за 15 дена още да съм ги изяла с парцалите  

Уха Мариетка, какъв интересен разказ и какви хубави подаръци ти е направила Деси, личи си че с любов е приготвила всичко и най-вече с мисъл за теб и за желанията ти! Браво на Деси и честито на теб Мариета, със здраве да си ги ползваш!

Скарамуш, ако знаеш как ме разчуства, малко ми трябва на мен , особено в някои моменти...
Така мило ми стана, че си си мислила за мен и си искала да ме зарадваш, нямаш си и на идея дори, колко много ме трогна твоят жест, въпреки неуспеха при намирането на толкова желаният от мен шоколад. Нямам думи просто...Затова ти казвам само Благодаря ти мило мое другарче

Да ви кажа момичета, че вече, точно в тази тема и с всички вас аз вярвам, че не само на Коледа стават чудеса, че всеки ден е чудо, ако си заобиколен от истински приятели на които държиш, че не всички са лоши и себични, че има прекрасни и истински хора, които всеки ден доказват любовта си към ближните си и приятелите с малки и големи жестове, че съществува истинско и топло приятелство дори м/у хора които не се познават лично. Обичам ви и съм благодарна, че ви има...Невероятно спокойствие и топлина изпитвам само дори при мисълта за вас, че сте винаги тук, готови да откликнете и на най-дребната молба, да помогнете, да прегърнете, да се пошегувате, да се усмихнете или просто да кажете здрасти или ДУ
Извинете, разчуствах се

Купих си ИОН-ският шоколад от Била, не е лош, но не е и чак кой знае какво, но е в пъти по-добър от Милката и е евтин даже...Благодаря ви че ме светнахте за него

Мисля да почивам, че съм изтощена и физически и психически, да свършва вече тази година.

Забравих да честитя и прекрасните подаръци на Лофчето от Камиче   

Олеле, аз забравих да разгледам албума, чакай да отивам...

Гиговче, Не се влюбвай привечер не ми допадна много...липсваше ми развръзката хоп-троп и ето ти откритието...Възпитаните трупове пращат писма ми хареса повече.

За всички, които не са разбрали още - всеки обект от веригата в страната с отстъпка до 40% (19–21 декември)
https://www.facebook.com/events/1564185723818864/?ref_newsfeed_s … ular&source=1

Благодаря ти Деси
В такъв случай ще чета за Възпитаните трупове, че поне я имам, ама кога ще стигна до нея

Момичета, променям си мнението за ИОН-ското шоколадче, страхотен е, почти го презполових...явно днес като го опитах си отчупих твърде малко и не усетих изцяло сладоста му заедно с бадемите. Много е вкусен!!! и вече си иммам мой шоколад

Мариета,затрогващо си написала радостното чувство което извира от теб,ти така си и пишеш де....
Прекрасно е това,нали  
Браво на Деси  

Чета ви тук,радвам се с вас,смея се и изживявам такава емоция,че трудно мога да подбера думи за да я опиша...
Навсякъде валят подаръци,топлина и любов извират от послания,всеки иска да зарадва другия макар и с малък жест....толкова е сгряващо,толкова е истинско,толкова чисто и добро има във всяка една от вас......
Вълшебната думичка-приятелство е една!
Усещането да те заобикаля този кръг е неописуемо!
Това е истинско богатство!!!
 
Прегръщам ви всички,защото всяка една от вас заслужава това!



.......Попитали един мъдър старец колко вида приятели има:
– Четири – отговорил той.
– Има приятели, като храна – всеки ден ги търсиш.
– Има приятели, като лекарство – търсиш ги, само когато са ти нужни.
– Има приятели като болест, винаги те търсят теб.
– Но, има приятели като въздуха – понякога не ги виждаш, но са винаги с теб!...........

 Пак идвам.  

Мариетко, така ме разчувства.   Радвам се, пък ми е едно такова сърдечно и топло, че до сълзи. Ама ти си знаеш какво си за мен, затова и въздействието ти върху мен е такова. Обич си ти, обич!  
Деси, браво, слънчице!   А за цветето,  .

Гигич, аз също търся твоя шоколад, но намирам само такъв, какъвто Скарамушчето е споменала. Коледни някакви два вида, но твоят го няма, ей значи.   Питах една от работещите в Била за друг вид, описах го, но каза, че само от тези са заредили, с бадеми захаросани  и другият го забравих. Но пък си имат снежни човеци на опаковката. Аз щях да ти взема от единия вид, но се спрях.  

Нара, умолявам те да проверяваш в пощата, не се отказвай заради някакви опашки. Несправедливо ще е спрямо момичето, което ти праща любов, да отложиш получаването чак за след нова година. И неетично ми изглежда, извинявам се за крайните думи, но ми стана доста кофти като прочетох какво си решила. Аз също не съм получила подарък, но пък това не е проблем, проблемът е за момичето, което ще ми праща. И притеснението е нейно, а искам да я успокоя, че дори през новата година ще се радвам на подарък, ако не пристигне сега.   Нара, не ми се сърди!