Какво може да се направи срещу съседи със скара на балкона?

   Именно – каквото повикало, такова се обадило. Т.е. в една такава "свада" не се знае кой ще е печелившият, кой ще е губещият. Може да е тоя със скарата, може да е тоя, дето лисва кофи с вода отгоре му. Всъщност, Merri_An точно натам се опита да ви насочи вниманието по-рано в темата, визирайки, че щом си тръгнал да отвръщаш на кулинарните позиви на съседите си, колкото и миризливи и гнусящи да са те, с настъпателни действия, трябва да си готов да поемеш същите ответни реакции. Не говоря конкретно за тази ситуация, а по принцип за всички междусъседски отношения от битов характер. Самата аз не съм засегната от темата пряко, защото нито готвя често на терасата (случва се няколко пъти в годината), нито се интересувам от начина, по който съседите ми подлагат на термична обработка храната си чак дотолкова, доколкото някои други потребителки в темата. Анализирам ситуацията абсолютно безпристрастно и точно толкова обективно отстоявам тезата, че стигне ли се веднъж до междусъседски пререкания от по-сериозен характер, печеливша страна няма да има. Та, който смее, да рискува с директна конфронтация. Аз лично не бих – и не, изобщо не става въпрос за страх, ни най-малко; по-скоро за наличието на здрав разум.

   С болднатото съм абсолютно съгласна, но няколко съфорумки по-назад уточниха, че няма как да бъдат наложени подобни санкции по законов ред на, нека ги наречем – нарушителите. Вероятно са проучили въпроса и знаят защо го твърдят.

Аз пак наблягам на опасността от пожар. Смятам, че е легитимна. Назад писах по мое мнение какво трябва да се направи и на какво основание. Да пробва авторката, може и да проработи, ако не става с добро...

Успех със съседите!

Съвсем сериозно питам -тези против скарите са вегетарианци,не обичат да ядат така
приготвено месо,някой не обичат и яхния,техните скари са в кухнята и няма проблем
да се самоумирисват....защото на село сме основно на барбекю.Като ми замирише на скара
някъде в града  ми се дояжда.С яхнията и други неща ,които обичам е същото.

В момента съседката под нас готви нещо с кисело зеле. Терасата им е остъклена, но е отворила прозореца. Е няма такава гадна миризма. Обичам свинско с кисело зеле, но ако друг ми го наготви. Не си причинявам тази миризма.  За тези с киселото зеле в мазите и на котлоните нищо ли нямате против? А за колите, които бръмчат сутрин под прозорците по 10 мин., за да се стоплят двигателите?

Не яжте скара, не яжте кисело зеле, не яжте овнешко, не яжте яхния...
Може ли някой да изготви списък с примерно меню, което да се включи към вътрешните правила на всеки жилищен блок?
Абе...

Обичам скара, мразя облаци дим и миризми да ми влизат в къщата. Един абсорбатор може да реши проблема. Съвсем друго е на село в двора , друго - в едни гъсто населен блок, в който живеее цяло село. Но много си живеят и в блока като на село.

Ами то, можеш да извадиш човека от селото, но не можеш да извадиш селото от човека... Скара на балкона...! Дреме им на тях, че опушват и осмърдяват на някой друг душата...те си гледат на тях да им е добре.

Освен това на село, като си запалиш къщата, гори само тя. В градО като си запалиш апартамента, гори и тоя на съседа. Затова етажната собственост трябва да си изготвя добри правила, които да се прилагат от всички съседи - щото хората, които живеят по блокове и кооперации трябва повече да се съобразяват едни с други отколкото тези, които живеят в самостоятелни къщи.

Попюл много грешиш за пожарите на село.На 3г. след като купихме къщата стана пожар на километри от нас.
Заради вятъра,сухи треви,докато дойде пожарната /най-близката е на 10км/ да не кажа ,че
10 -15 къщи бяха засегнати,овощни градини..не го пожелавам.Хората сами гасята.Накрая само гледаш как
огъня гори.И на мен ми е вила,а на другите единствен дом.

Така е. Но все пак шансът да ти гори само твоята къща е по-голям, отколкото ако си в апартамент. Това, което казвам е, че човек трябва да мисли с главата си, а не да действа първосигнално. Мерките за сигурност трябва да са на първо място. Не може да палиш огньове (барбекюта) или електрически скари на необезопасени места, каквито са балконите. За селата и горите така и така има забрана за палене на огньове на открито, ама пак, идиоти има колкото си щеш...

За пожарите предизвикани от електрически уред на балкон - виждала съм такъв. Готварска печка, включена в ел. инталацията, горещ летен ден, наблизо някакви складирани вестници... За щастие, пожарникарите дойдоха бързо и последствията не бяха сериозни - само в потърпевшия и при преките съседи.
Скарата се включва само при употреба и може би не е толкова опасна, ако е чиста. Чистата скара не дими толкова неприятно.
А за оплакването до кварталния - налагало ми се е няколко пъти да стигам до там за междусъседски проблеми, но освен изслушване и съчувствие друг резултат няма.
Във всяка община има Наредба за обществения ред, която конкретно регламентира какво не бива да се прави и за контрола по спазването на която отговаря полицията. Т.е. би трябвало като има нарушение да се подаде сигнал на 112, органите на реда да контатират нарушението и да приложат някакво наказание - глоба. Според ЗУЕС домоуправителят също може да глоби съсед, ако не спазва правилника на ЕС. Във връзка с наредбата за обществения ред съм се жалила и до полиция, и до кмет на община неколкократно. Едните ме пращаха при кмета, а кметът пък официално ми отговаряше, че за реда, според наредбата отговаря полицията. Стигнах до извода, че по цивилизован и законен път е много трудно да се стигне до решение. А проблемите ми бяха много по-сериозни от скара на балкона.
Помните ли случаят с онзи човек, който разстреля съседите си и после се самоуби? Бил подавал многократно сигнали, обаче нищо не можело да се направи срещу ежедневните купони, палене на гуми, кражби и т.н. Накрая просто не издържал... Това е един много краен случай, но е показателен за безхаберието в държавата и до къде може да стигне човек в отчаянието си и при липса на условия за нормален живот. И всичко това става постепенно трайно, защото ние му позволяваме. Съгласяваме се и дори не се оплакваме - днес са паркираните коли пред входа, скарите, разбиването на носещи стени...утре може може съседите да се редуват с озвучаването на блока от сутрин до вечер...Свикваме да мислим за нормални неща, които не са добросъседски. Още по-лошо е и че не се подкрепяме един друг, когато се борим да опазим междусъседските отношения в някакви поносими граници. Принципът е - щом на мен не ми пречи за сега - няма проблем. Другите да се оправят, няма да се занимавам с чужди проблеми. Всички искаме да има някакъв ред и справедливост, но никой не се опитва да се бори за тях. Защото тук нещата са такива...

Популе, понеже все още не си ми отговорила на въпроса /сигурна съм, че не го избягваш защото няма какво да кажеш, а просто защото не си го видяла/, та аз да се самоцитирам отново.

Вярвам, че някога и в България ще има ред. 

Дано си права, аз не вярвам.
Но въпросът не е за тогава, а за сега.
И го задавам не защото аз нямам отговор на него, а защото ми се иска да чуя и други такива.
И защото и аз, и ти, и друг може да проповядва кое и как трябва да стане на хартия, пишейки красиви думи тук и там.
Как обаче стоят нещата на практика?