С какво ви дразнят свекървите- 39

Съгласна съм с този пост. Пак моля да не обсъждаме мен (аз съм едно много голямо изключение от правилото - не се меся, не искам нищо взамяна на предоставеното жилище, нито ще искам от другия си син нищо, когато се ожени и живее в предоставено от мен жилище, защото съм се подсигурила така, че и без да имам тези апартаменти под наем, ще изкарам добри старини- има и други начини на този свят).

Сега да говорим по принцип. Когато младите се "застоят", на старите започва лееекинко да им писва. И освен това, започват малко по-малко да уважават младите, защото последните се възползват от тяхното гостоприемство. И се започват намесите в личния им живот, защото видите ли, те, младите, нищо не разбират и не могат да постигнат сами - живеят им в апартаментите, не смятат да се изнасят, вършат глупости - вместо легло си купуват 60 инчов ТВ, искат да си правят ремонти и да хвърлят безценната 1300 годишна маса на пра-прабаба и пр. и пр. С други думи, родителите продължават да третират младите като непораснали деца. Пак интуитивно го правят, с други думи, отвътре им идва. И тогава стават патакламите - младите се сърдят, че старите им се месят. Старите се месят, защото не уважават младите, които им живеят в жилищата и според тях трябва да слушкат, щото нищо не са постигнали в живота. И така се получава Параграф 22.

П.С. Има и такива като K.A.G., които даряват - прехвърлят имоти на децата си и се опитват да не се месят. Ама не става, щото самата тя каза, че държи на сплотеността на семейството и я изисква. И е в правото си - все пак, достатъчно им е дала, за да се чува и нейната дума. Ако не им харесва, свят широк, жилища много....И пак Параграф 22...Нещата опират до взаимно уважение и взаимна съвместимост - на характери най-вече.

Разнищвайки темата за имоти и семейни неволи, се убеждавам за пореден път, че е хубаво да се събереш с мъж/жена от твоята социална (имотна) група. Колко проблеми биха отпаднали, ако и двамата са с еднакво образование и еднакъв имотен статус.
Извинявам се на Контеса за примера, но аз ако се омъжа за мъж, чието семейство разполага с 6 имота, а аз имам само един, няма да се чувствам равнопоставена.
Или ако на мъжа ми майка му  НИ е предоставила жилище без наем и ни плати половината от новия мечтан диван, а моите родители ми завиват по някой суджук и буркан.... Ами няма как да стане.
Тия приказки за вечната и великата любов не ми се връзват. Никой не може да ме убеди, че Кейт Мидълтън е равнопоставен партньор на принца.
При всеки един случай нископоставеният ще бъде принуден да прави компромиси, независимо дали му харесва или не.
Май много се омесиха социалните слоеве по време на соца и объркаха хората.
Чета ви с интерес, уча се да гледам проблемите ми от различни гледни точки. При нас проблемите не са имотни или поради различни гледни точки, а въпрос на характер.

      Нямам възможност да прочета всичко отначало, нито последните постове в старата тема, затова - извинете ако повтарям някой.
      Видях, че обсъждате ползването на семейното жилище след развод и някой го нарече несправедливо, когато е собственост на неотглеждащия родител. На обратното мнение съм - държавата трябва да се грижи за децата и тази законова възможност е част от грижата, от възможността им да имат дом, независимо от отношенията между родителите.   
      Много са малко бащите, които искат родителските права, а претенции да останат в чуждото жилище обикновено имат майките, които си искат децата, но няма къде да отидат. Нали сте съгласни, че децата не са част от чеиза на снахата? Двама са ги създали, избрали са заедно къде да живеят, законът гарантира дом, в единия случай - до пълнолетие (или до промяна в упражняването на правата), в другия - за една година. Собственост, средства и прочие не могат да се противопоставят на интересите на децата, а и собственикът е гарантиран с част от наема за жилището.

Съгласна съм с Кедра. В момента аз съм в търсене на жилище, а моят приятел ми се сърди и нарича това "лудост", понеже аз вече съм имала жилище - това, което е дадено от родителите му за нас. В нашия случай неговите родители не искат от нас да се изнасяме вбъдеще. Само че точно заради това, че нямам желание да бъда нископоставената (в случая безимотна   ) и да правя компромис, когато не ми харесва, започнах да търся дом лично за себе си. С проектосвекърите, слава Богу, нямам никакви проблеми засега.

Без компромиси един брак не може да просъществува. Това за различните социални групи не го разбирам.
Значи човек няма право да променя социалния си статус. Като съм богата да не се виждам с по-бедните ми роднини. В  живота има различни видове богатства не само материални. Духовните не могат да се купят с пари. Има една поговорка " По дрехите те посрещат, а по акъла изпращат".

Аз, доколкото разбрах, Кедра говореше нещо за женитби или съвместно съжителство. Никъде не е споменавала виждане с бедни роднини...

И аз така разбрах. Освен това съм съгласна с нея.

Да, в голямата си част, правилно сте ме разбрали. Не става дума за това кой колко има по сметката или в имотния регистър към даден етап на живота си. Обеднял аристократ не е равно на пролетариат. Колкото и да ни се иска социалното разделение е нещо съвсем естествено и трудно преодолимо. Не е снобизъм. Проблемът е че масата е възпитавана, че всички са равни. А това не е така.
За себе си стигнах до извода, че е хубаво да се събираме/женим със себеподобни, за да си спестим мноооооого проблеми в съвместното ни съжителство. Чувствата едно на ръка.
Весели празници и по-малко емоции и сблъсъци със свекърви и други животински видове.

Хм ,тъй като си се обърнала към мен мога само да споделя,че такова мислене ми е далечно.
Нещата са прости ; или имаш любов към децата си и гледаш да им помогнеш, или го нямаш и гледаш себе си....
С радост не поддържам никакви контакти кой знае колко ,със свекърите , но ми тежи ,че детето ни няма да има поне един свестен дядо и баща й ще усеща винаги горчилката от случилите се събития ..

Kontesa, ами сега като споделяш подробности, още един път се доказва моята теза. Ако и ти имаше 6 имота, нямаше да им се налага да прехвърлят и подсигуряват имотите си. Даже и да не сте се познавали, всеки ще си каже - и тя има толкова и няма да тръгне да търси от нас/сина ни.
Хубавото на твоята ситуация, че ти реално проблеми със свекърите си нямаш. Проблеми има сина им. Ти не си страна в проблема - той е между дете и родители. И колкото и да го обичаш, реално теб те няма никъде в цялата картина. Сега ти си им снаха и твоите деца са им внуци, утре може да имат друга снаха и нови внуци (казвам го само хипотетично, човек за нищо няма гаранция).
Радвай се, че сте надалече, реален контакт доколкото разбирам нямаш. Наслаждавай се на спокойствието си. Колкото и да искаш да помогнеш и подкрепиш мъжа си, то е този, който трябва да си оправи отношенията.
Аз лично не бих се омъжила без да познавам семейството му, приятелската среда. Те са доста показателни. Завършено образование, налични имоти, не са единствен показател. Има и голяма доза късмет разбира се, понякога от кофти родители излиза прекрасен син и обратно. Пак се повтарям-гаранция няма, но когато и двамата с близък произход, социална среда, имотно състояние, образователен ценз е по-вероятно да не се налага да правят елементарни ежедневни компромиси и тънки сметки.

Не е точно така ,Кендра. По времето на сключване на брака ни нещата не бяха такива каквито са сега .
Разликата е в отношението .
Или обичаш децата си и гледаш да им помогнеш , да ги подкрепяш , да си зад тях или гледаш себе си и караш всеки да се съобразява с теб . Отношение и уважение ,което се заслужава и отстоява цял живот ,защото трудно с печели ,но много лесно се губи.
Иначе имам едно наблюдения ,че на някои деца ,които много им е помагано стават егоисти и на свой ред не държат да помагат много много на децата си .На думи да ,но на дела е друго.  
За всичко друго си права, аз проблеми с тях нямам. По принцип не държах ,както и сега ако създавам семейство няма да държа  да познавам семейството на мм ми ,защото хората се женят за партньорите си ,а не за родата им .
А Аз съм чуждата , винаги ще съм и не се натискам да съм някоя за  тях лично . Нямам илюзии за това

БоШкеле  що за глупост 
Че ти с кого живееш с родата му , приятелеите 

Да не си с кралско потекло  ?



Kontesa  стига им писа фермани да им се обясняваш 

С Кедра мога да се съглася ако говореше за емоционална интелигентност. Това, че имаш имоти не те прави интелигентен и част от някакво аристократично общество. Ако си наследил имотите си от друг човек, а ти самия си супер прост, нямаш образование и не си изкарал пари сам за абсолютно нищо, прави ли те това повече от другите.
Най-важното е да имаш емоционалната и душевна интелигентност да защитиш любовта си и връзката си независимо от това кой какво има и от какво семейство идва. Според мен хората трябва да са равни именно в това отношение. Иначе имотите/парите както ги има, така на следващия ден може да ги няма, ама хората си остават.

Кедра, ти деца имаш ли? Според мен не. С твоите ценности и баща им скоро няма да намериш. Каква ти е гаранцията, че като си намериш равностоен имотно партньор, той ще те иска чисто емоционално?

Според мен Кедра говори чисто хипотетично. Рисува един перфектен сценарий, който в живота не винаги е възможно да се осъществи. Въпреки, че в богатските среди си се осъществява, ама т.н. "простолюдие" (буквалистите да не се хващат за този термин, ползвам го само за есеистични нужди) не го вижда, щото не му е точно пред очите. Пример - дъщерята на Софиянски се омъжи не за кого да е, а за сина на Черепа. Не се омъжи за обикновено момче.

Кедра казваше само, че ако партньорите са равностойни финансово, то тогава всички тези имотни проблеми, които помрачават мирното съвместно съществуване на млади и стари семейства, няма да ги има. И казваше също, че по-бедният партньор във всички случаи прави компромиси - дори в случая на Контеса, живееща далеч от свекърите си, но чието дете не е близко с баба си и дядо си от бащина страна. Все пак, темите са пълни точно с такива пробеми, което показва, че това, което Кедра описва, е един идеален сценарий, който на практика не се осъществява. Нека не се лъжем - и мъже и жени в днешно време гледат финансовото положение на този, с когото се събират. Любов...да, тя съществува, но и парите не са за пренебрегване при избор на партньор при много от хората. Златотърсачи/чки дал Господ. А как ще разберете дали един човек е златотърсач? По делата и след доста дълго време, през което този човек трябва да се докаже, че не е. Доверието не се дава априори, то се печели с дела и след време.