С какво ви дразнят свекървите- 39

Това може и идеалния сценарий да е, но за някой, който гледа само и единствено материалната страна на нещата. Добре, прав е. Но в такъв случай това си е чисто делово партньорство. Да си направят в такъв случай обща фирма, вместо да сключват брак. Ценностите в брака са съвсем различни

По този въпрос съм напълно съгласна с Popule.

Естествено, че няма да се омъжи за "обикновено момче". Средата на Ива, както и на Антон не е сред обикновените момчета и момичета. Къде да ги срещнат тея обикновените?

И аз принципно съм съгласна със средата.Едно време в моята младост един наш хазаин казваше-ще седнат на маса  и ще си говорят за театър,за ценности  и единия ще се произнесе,ей какви вкусни,хубави чушки...и мезето ,много добре приготвено.Не че  елошо,и то си има момента,но НЕучастието в другото си е съществено.Но не наблягам на имотите,един човек може да е влагал в друго и да има потенциал да постигне имоти и всичко.Та равни,но най-вече интелектуално.Имотите лесно се губят.И Ива  и черепа са друга бира,не са масовото.
Забележка,че моите са си еднакво бедни,но равни и се борят да си постигат мечтите.За другите ще гледаме.Но в основата Популе е  права и и отдавам уважение за постигнатото.

Да си намериш партньор от твоята среда, не е въпрос на търсене, ти просто си в нея.
Аз имах предвид, че като търсиш партньор, който да е равен на теб по имущество до степен до половин стотинка, дори да го намериш, нямаш гаранция, че той ще има чувства към теб. Не можеш да задължиш някой да се ожени за теб защото единственото което ви свързва е еднаквото материално положение.
По примера назад ти имаш 6 имота, намираш някой който също има 6 имота, добре. Как обаче това гарантира добър брак? Може да гарантира добра сделка, но не и добър брак.
Поне за мен е различно.
Иначе няма лошо да са с еднакво материално състояние, както и няма лошо единия (без значение кой) помогне на другия да достигне по-високо от първоначалното му.
Ако в един брак няма дребнавост и има взаимна обич и подкрепа, някак си тези неща остават на заден план.
Лично аз смятам, че в едно семейство всичко е общо, а в последствие на детето/цата.
Това си е наше виждане разбира се и в никакъв случай не искам да кажа, че другите модели са грешни. По тези въпроси всеки си има собствено мнение и няма правилно или грешно

Кедра, кога да чакаме развода на Кейт Мидълтън? Явно ги разбираш тия, аристократите.  Английската кралица се оказа по-демократична от теб!  Евала!

Това е така, но забравяш факторът родители. Тук е ключът от бараката. Защото младите са си млади, те започват да се обичат, да се доверяват един на друг, но съгласи се, че родителите не участват в тази любов и в тези взаимоотношения, а са отстрани. Те са, така да се каже, наблюдатели. И проблемите между младите и старите са точно такива - младите смятат, че родителите трябва да се доверят на партньора на детето си априори. А това няма как да стане, защото родителите не са участващи в тази връзка и партньорът трябва да се докаже пред тях, че е добър за детето им, следователно и за тях самите. Защото родителите искат най-доброто за децата си, без съмнение. Поне повечето от тях и е естествено да подхождат с недоверие към новия човек в тяхната фамилия (да се опра на терминологията на K.A.G.), или иначе казано в тяхното разширено семейство. Доверието се печели след време и затова съветвам снахите да изчакат, да не влизат веднага в тежки конфликти, които ще доведат до трайно разваляне на отношенията. Просто да изчакат старите да им повярват. Виждаме много случаи, в които след време, дори развалени отношения се поправят, когато родителите повярват на новия човек до детето им. Ама защо трябва да се бърза да се развалят отношенията, та после да се поправят? Приемете, че родителите действат, особено в началото, в интерес на вашия партньор и на тях самите си. Нищо лошо и съвсем естествено е това. Не смятайте, че влагат лоши чувства към вас лично.

Сега, друг е моментът, ако има непоносимост на характери. Случва се. Това вече е по-трудно да се разреши като проблем и изисква такт и компромиси и от двете страни, които е важно да се разбере, са равностойни в тези взаимоотношения - никой не е по-важен от другия. Всеки има роля в живота и рано или късно всеки ще влезе във всяка роля в живота, ако всичко върви нормално.


Стига Кейт да не се опита да повтори стъпките на Даяна, ще си живее дълго с Уилям.  

Popule, няма да разбереш, че родителите не са фактор в един брак. Ако за теб са, то за нормалните хора не са.
Говорим за хора равностойни в материално състояние преди брака, т.е. тяхна собственост, а не какво имат родителите им. И това за теб е едно и също, но друго се коментира

Съгласна съм  

Десси ,  

За другото обсъждано нямам кой знае какво отношение ,защото нито съм Кейт Мидълтън ,нито съм на мястото на Популе ,т.е. свекърва. Иначе за доверието , за което говори Популе съм съгласна ,но ако подходиш с недоверие към новия човек и развалиш волно или неволно отношенията още в началото разчитайки на възпитанието на другото дете или на младостта и любовното заслепение то последиците са ясни. Всеки по-преглъща някои неща когато се опитва да опознава новото семейство на половинката си ,но в един момент нещата се избистрят и връщане назад няма така лесно. За нас беше към 6тата година заедно избистрянето ,а в момента в навечерието на 11тата мога само да кажа "Слава на Бога ,че ми показа истината в този живот " ....

Фактор са и още как! Знаеш ли колко бракове са се разпаднали заради родителите...а други куцат пак заради тях... Не можеш да отречеш неотречимото. Плюс родителите, фактор са братя и сестри, баби и дядовци и пр. и пр. близка рода. Това, че са фактор родителите и на двете страни, е време да го разберат всички пишещи в темата, за да не се получават недоразумения с половинката.

П.С. Ти си тази, която говориш за чувства тук...е, как можеш да пренебрегнеш чувствата, които един човек изпитва към родителите си - добри или лоши, те са му родители?

Записвам се, макар имотните въпроси да ми идват малко в повече вече... 

Фактор са ако им бъде позволено. Иначе си права за разтрогнатите бракове, но те не се разпадат заради родителите, а заради малодушието на децата им.

Popule, казваш, че трябвало да чакаме, да се покрием, дет се вика, докато (когато/ако) свекървата ни приеме, защото тя гледала главно детето си? Чисто хипотетично, кога казваш, може да стане това чудо?
Свекървата е тази, която е по- възрастната, по- улегналата, по- опитната... Тя е тази, на която търпението (неприсъщо на младостта), би трябвало да е по-  силната черта. И, ако трябва "младата" да отстъпва още в началото, дали пък, няма да се очаква това примиренческо поведение насетне...

В един сполучлив брак, не се гледат чувствата към родителите, други са водещите. Всеки би се сетил кои.
Не са фактор родителите. Ако нещо куца в някой брак, всеки ще си намери за опрвдание външен фактор за проблема. Но той си остава между двамата колкото и да се маскира

    Няма как да не се съглася. Родителите са фактор до границите, които децата слагат. И не са непременно лош фактор.  
     Житейските истории са най-разнообразни. Родители и деца не общуват с години, заради избора на партньор на детето. Властна майка, запазила частица авторитет пред инцидентно истерясалото си дете, съумява да запази семейството му, което после съществува щастливо. Свекъри осигуряват покрива за бившата снаха и децата, знаейки че синът им не разчита на този дом за новото си семейство, а снахата и децата от първата връзка остават на улицата. Властна майка приема дъщеря си след раздяла с партньора и я превръща в емоционален роб, недопускайки дъщерята дори да помисли за ново трайно обвързване. Все реални примери и всичко опира до границите, които децата поставят и до склонността им да се поддадат на емоционално изнудване в негативните.  
      Родителите не трябва да пренебрегват стремежа за емоционална независимост, когато се сблъскат с избора на детето си за партньор в живота или с решението му да прекрати брак/съжителство. Тази независимост не пречи на обичта към родителя.