С какво ви дразнят свекървите- 39

Много незряло 

Не можа да се въздържиш, нали? 

Весела Коледа! Много здраве ви пожелавам. Бъдете мъдри! 

Честита Коледа на снахи и свекърви...Живи и здрави и  хубави емоции.За мен празниците предстоят ,утре си идват при мен  сина и снахата ,уж се постарах да ги посрещна и още неща ще приготвя ,и настроение ще си сложа,дори да нямам.После за Новата ще си имам гост ,та хубавото ми предстои.Дано няма за какво да се оплакват от мен.
Тези дни си мисля,че единственото,което трябва в отношенията е да дадем право на избор на всеки ,млад и стар,и да уважим този избор.Ако поиска човек ,не  е трудно чак толкова.
А за кучета и котки на масата бих се подразнила не заради обич,а защото не обичам лапички в чиниите.Идвали са ми на гости с куче,после имаше бълхи ,че то общува с други на двора им.Нищо не казах,и у тях съм ходила и малко е кофти с пръстите,с които хранят в устата от масата кучето да ми сервират,но пак си трая.То веднъж се търпи.Само бели мечки не съм гледала и обичам животните ,по скоро ги обичах ,сега нещо не искам.Но си гледам коте ,подарък от сина ,няма накъде ,до терасата стига обаче.Вътре все още не.Изкушавам се ,много е интелигентно и  разбира команди ,отваря си врати,но още не мога да го приема където се храня и спя.Може да съм неправа.И за него е добре навън на свобода,въпреки че се натиска вътре,мързеланата.

Е, все пак говорим за различни хора. Аз съм се обвързала с един конкретен човек, не с цялата му рода. То същото важи и за приятелите. Трябва ли да харесвам родителите на приятелите си, за да ми бъдат приятели. Ако говоря за себе си, винаги съм казвала, че нямам против да се обвързвам с родата на мъжа ми, ако бяха читави хора. За съжаление ударих на камък. Те децата си и родителите си не допускат, пък камо ли други хора. Днес добре, че мъжа ми им се обади, че надали щяха да се сетят да звъннат. То нали и без това преди няколко дни ни пожелаха приятни празници. Може би имаха предвид да не ги притесняваме до Нова година 
Деверът се прибира след два дни от чужбина. Ще ми е интересно дали ще им дойде на акъла да си съберат децата да се видят или ще е като миналата година - девера по цял ден е навън с приятели и все едно въобще не си е идвал.

Деверът ти е пълнолетен ,негов избор е да е с приятели...и  у нас не се свъртат много ,но за сега поне един обяд или вечеря са заедно,но принципно пътищата се разделят с годините.Мъчно си ми е ,признавам ,точно това отдалечаване ,но това е животът.Родителите могат да отправят покана за събиране,останалото не зависи от тях.

Много ясно. Аз не казвам, че е лошо, че е бил през цялото време с приятелите си. При такива родители си е напълно обяснимо  По-скоро исках да наблегна над това, че може да си и с двете си деца само два пъти в годината и въпреки това те мързи да направиш едно ядене и да ги поканиш да се съберете всички. Честно казано направо ги съжалявам свекърите - толкова емоционално скопени същества. Чак на патология ми бие. Ама да са живи и здрави. Има място под слънцето за всички.

Изпушвам вече. Знам, че основния виновник е ММ и не знам вече какво да го правя и какво да му говоря. Проблемът е майката на свекърва ми, тоест бабата на ММ (тя го е отгледала). Та откакто се изнесохме остана сама (няма приятелки, няма мъж до себе си) и идваше да взима синът ми  всяка събота и неделя следобед (живеем на близо), вечер си го взимахме. Аз се радвах, хем аз да си почина малко, хем детето да се разнообрази и да има хубава връзка с поне една от бабите му (другите са или далеч или работят). Но от година насам идва да го вземе още от петък следобед и чак до неделя. Ходим на вечеря при нея в събота. Когато имаме ангажименти за събота и неделя, рожден ден, или ходене при майка ми или нещо съм планувала се почва с драмите от нейна страна. Като види синът ми и почва: "Защо ме изостави бабе? Аз много плаках за теб." И детето почва да не иска да ходи никъде с нас. Говорих с ММ, че не може така. Не приемам всяка събота и неделя да е там и да нямаме поне една събота и неделя заедно. Уж приема, обещава да говори и като тръгне да говори и му става жал, и всичко си е по старо му, говорих и аз с нея смее ми се тъпо (така прави когато знае, че не е права). Свекърите говориха с ММ да бъде по-твърд и категоричен с нея (и за тях не е нормала ситуацията). Нищо, все същото. Опитах се поговоря и със синът ми (знам, че не е правилно), че не е длъжен да ходи при баба си ако не иска, че може да си остане вкъщи и да правим нещо заедно. Почна да реве, че баба му е сама и ще плаче за него.Това което ме вбеси сега е, че малкия беше на гости преди празниците на майка ми. Отидохме вчера на обяд при нея, хем да се видим, хем да го вземем. След гостито при майка ми отидохме на гости при баба-свеки и какво направи тая жена не разбрах и убеди синът ми да остане при нея. Малкия не пожела даже да дойде до вкъщи да си види подаръка от дядо Коледа. Днес го доведе за 40мин. да си види подаръка и тъкмо бяхме го сглобили и той си играеше и тя му каза: "Айде бабе да си ходим." Малкия искаше да остане вкъщи да си играе, тя пак айде та айде. Вбесих се. Ако си бях отворила устата щеше стане грозно, замълчах и излязох. Исках да помисля, когато се върнах след 10мин., бяха тръгнали. Сега си беснея тихо. Иначе обича децата, наистина е самотна, но си мисля, че го прави нарочно, защото знае, че ме вбесява.

Ами ние по-назад си говорехме за емоционалното изнудване...Ако не сложиш граници, може да стане доста опасно и неприятно. Ти, като майка, имаш право да си кажеш тежката дума. Обаче ти си знаеш де...Както сама си го направиш, така ще е.

Много си й позволила и сега си плащаш. Какво е това от петък до неделя при прабабаси? И то постоянно. Да си починеш веднъж в месеца, но това дете вече е свикнало да е с бабата и даже да я предпочита на моменти.  Слагай край, докато е време. Искаш тя да ти възпитава детето ли? Че и го изнудва - баба щяла да плаче, оле-мале.

Разберете, говорила съм не един път с нея, като с човек, нормално и спокойно. ММ и той, на мен се смее, на него реве колко го обича. Явно докато не се развикам няма да има промяна на ситуацията. Да минат тези празници и ще оправя нещата. Поне ми олекна малко, и няма да има скандал, за сега. Иначе изцепки бол, докато живеехме заедно, но някак не обръщах внимание. Не съм конфликтна личност, докато не ми прикипи. Лошото е, че почва да ми писва и то много. По същия начин е действала и с ММ докато техните не сса заминали и не са и го оставили за отглеждане.

Ами като не става с добро....

Но да не е пред детето.

И това го има...а моята свеки ме караше да чистя обувките на ММ,щото тя така правела ,и да тичам  през целия двор,над 100 метра да му отварям на колата,като свирне ,че се прибира.Докато обиколи ,аз съм отворила.Докато се родиха децата и мина на втори план...Ех ,спомени...А тази баба явно е  яка ,щом и  се търчи след дете непрекъснато.Интересно с какво го занимава,ще я поздравя,ако му чете книжки ,общува пълноценно.Ако го оставя да си итграе на свобода и без контрол,ще се замисля каква цел има.Да обичаш някого означава да правиш най-доброто за него.Според мен де...

Не е като да не го знаеш, но явно не ти е ясно....ТИ СИ МАЙКАТА! Останалите са странични персони.

Моята свекърва за толкова години един път не ни е поканила, по никакъв повод – няма Бъдни вечер, няма Коледа, няма рожден ден, няма нищо...каних аз или родителите ми. Сега всичко се промени, вече не каня и няма да го правя. Не се е обадила още за празниците, за първи път и аз няма да го направя.

Няма какво да говориш, поставяш нещата точно и ясно.  "Тази неделя детето ще е с нас ". Ако ще да реват на два гласа. Нали не искаш да изгубиш детето. И после снахата да обяснява как го е отгледала баба му.