С какво ви дразнят свекървите- 39

Ние сме отгледани от баба и дядо, въпреки това смятам, че хранеха някакъв афинитет към чичо ми, не към баща ми...

Моята откакто родих внук и много се раздава за него. В смисъл все гледа да даде пари да му купим нещо. Което ме радва естествено. Това си е нейният начин на показване на обич. Това което ме дразни е, че все гледа да е показно, все гледа да се изтъкне колко тя дала, пък нашите нищо видиш ли.Единствено тя се съревновава.
На 1-ви имаше имен ден. Децата още предишния ден ги бяха взели нашите( по тяхно желание) и отидохме с нея да вземем бебето за да я "сурвака". "Сурвака" я , даде му пари и започна " Ех бабеее, каква бедна сурва. Само баба ти даде пари"  . Ваййй, горкия    Цял ден при нашите, майка сурвачки им стъкмила на децата, били на гости по близки съседи.... Ами далеч от акъла е,само баба е дала!Точка!  Ако не е дадено пред нея, не е дадено. Може да са сложени подаръчета в чантите, с които си го взех, но тя не го допуска защото не би го направила по този начин.
Както и да е, кой каквото дал- оценявам го.Все пак предпочитам да няма хапане по родителите ми.

По принцип се предпочита детето/децата, в чието отглеждане бабата участва активно. (Има и изключения, разбира се, но са рядкост.)
Защо бабите предпочитат децата на дъщерята, ако младите живеят отделно? Ами много просто - защото обикновено участва в отглеждането им от първия ден. Всяка от нас предпочита родната си майка да помага за бебето, а свекървата да стои по-настрана. Когато трябва да се остави бебето за малко при някоя баба, пак майката на майката е предпочитаната от двете, защото ѝ имат повече доверие, пък и бебето е свикнало с нея (докато свекървата го вижда рядко, всеки път то я възприема като чужд човек, плаче, дърпа се...). Отделно, че когато човек се грижи за друго живо същество, се привързва силно към него. Това важи дори за чужди хора, камо ли за родната баба.
Даже и при двама сина или две дъщери, децата на тези, които живеят в дома на родителите си, са предпочитани пред децата на другите, които живеят отделно. Защото са "нашите", а другите са "вашите".
Пиша го това от личен опит и множество наблюдения сред познатите. Понякога снахите сами се вкарваме в този капан - хем не искаме свекървата да се мотае край нас, хем пък после ревем, че няма сърдечна връзка с децата ни. Е, как да я има, когато самите ние не сме им позволили да я създадат?

Как Сийка е права ,обичаш за което се грижиш...или ти е пред очите.Расте пред теб и го наблюдаваш.И не се изразява според мен в пари и  гледане,просто дете на тази къща е друго.Аз се познавам и ако усетя че съм нежелана при някоя снаха ,няма да се натискам,може да си порева ,но няма да питам ,да давам ,да се грижа...ще приема ,че не ме искати  толкова.Но евентуално това ще са си техни деца но не и мои внуци.И ако осинови някой дете и ме приема ,ще ми е внуче...повече от биологичните.Но да не говоря за нероден Петко ,ще поживеем,ще видим...Когато някой загуби много ,почти всичко му е все едно за подробностите...

miss july, едва ли вуйчо ти е крив за тази ситуация. В общия случай две момчета са по-трудни от две момичета, въпреки че има и изключения.
Моята свекърва няма голям избор, защото има само един син и две внучета от мъжки пол. Чест й прави обаче, че не демонстрира предпочитания между тях.

При нас наблюденията на кака Сийка важат с пратен знак.винаги братовчедите ми са били по-милите внуци, а живеят на 60км в едната посока от нас. Аз съм кръстена на баба и съм най-малката, ако има значение. Баба е майка на майка ми, а майка ми има сестра.

Децата не са виновни за грешките на родители и прародители. Винаги трябва да се остави някаква вратичка и да не се зарича човек.

И това не е правило. Едно време живеехме с баба и дядо в съседни къщи в един двор, а братовчедите ми бяха в друг град, но предпочитанията бяха към тях, защото са момчета, а момичетата сме второ качество.

Изводът е - всичко е индивидуално и над сърцето си човек няма власт.
Но има значение и какви са взаимоотношенията на родителите с порасналите си деца и техните партньори. Моето мнение е, че те са изключително важни за това каква връзка изграждат внуците с баби и дядовци.

Като стане дума, тя не ми е майка, аз майка си имам, мама да е до мен, после - защо така. Пък свекървата го облякла със синьото яке, пък му дала вафла...На дъщеря си ще кажа - Гледай си работата, ама на снахата няма да смея. 

Ами определено имат вина за поведението им. До много късна възраст /почти пубертетска/ малкия ми братовчед беше някакъв ужас. Освен типичната момчешка буйност, имаше гадния навик постоянно да реве ако празнуваме нечий рожден ден и за него нямаше подарък. Празнуваме рождения ден на вуйчо например, подарява му се подарък и братовчед ми ревва, че за него няма. Той е две години по-голям от мен и тогава му се чудих как може голямо момче да реве така и то за глупости. Скапваше настроените на всички с тръшкането си. Вуйна ми пък много голям го вади на приказки, но на действия никаква я няма. Братовчедите ми сега са на 30+ години и още им ходи подире и ги издържа.
Племенницата ми е супер кротко и възпитано дете. По рождение си е кротка и тиха, но пък и сестра ми и зет ми постоянно правят забележки и я коригират, когато трябва /а и честно казано когато не трябва. Чак прекаляват на моменти/. Няма как да се сърдя, че майка ми предпочита нея пред моето дете, ако моето постоянно търчи, крещи и се държи лошо. Това не значи, че не обича моето дете. Възрастните хора /а и не само те/ обичат спокойствието, а не някой да им бяга и вика на главата. От друга страна наистина са по-лесни отношенията с детето на собствената дъщеря, защото ако накажеш или направиш забележка на детето на снахата, току виж бъдеш оплюта каква гадна баба си и как не обичаш внучето си и интригите започват. Особено някои снахички са толкова тънкообидни.....
Обичането и харесването са две различни неща и всеки си има своите критерии да харесва или не някой - дали защото внуците са далече и се виждат рядко и ти домъчнява повече за тях, дали защото са момчета, дали защото са кръстени на бабата/дядото, дали защото са по-кротки и пр. Всичко е много субективно.

Изключително много се радвам, че свекървата не си дели внуците. И двамата са момчета и двамата да палави и буйни. Моя учи дивотиите от батко си и така. Там при баба им е мястото да играят и да са заедно. Друго време в забързаното ни ежедневие не остава. И да кажа сина ми слуша повече свекървата отколкото моите родители. Тях ги прави буквално на маймуни и това се дължи изцяло, защото те му позволяват да е така. И за това съм и много благодарна-че не му позволява да се държи зле и да прави каквото си иска.

Говоря хипотетично,ако не познаваш някого ,той ти е чужд.Надявам се да не стигаме до там...Моите си бяха любимци на свекървата ,този с нейната буква най-вече.Като отраснаха ,той  копае с нея ,вози я  ,боядисва и ....На другия син ,дето не и слизаха от устата ги гледа два дни и половина ,паднало едното и тя се обадила да идват и си ги вземат.Обича ги ,ама отдалеч.Общият живот ,грижи ,общуване ,духовната връзка най-вече  правят роднинството.Никога не съм говорила на деца против баби...каквото си имам аз с тях си е моя работа.Надявам се и снахите така да постъпят.Само казвам,че няма да се тръшкам ,ако не ми ги дават да общуваме.Ама никак.Знам случаи,обикалят детската градина ,училището да ги видят ,това ми е под достойнството и обърква децата,наистина нямат вина.Ще си кажа като се родят внуци...сега само мисли изразявам.

 
За мен е изключително ценно децата да имат добри отношения с всичките си баби, дядовци и прародители и се стремя да насърчавам добрите отношения. Аз имам много топли спомени за всичките си баби и дядовци и ми се струва, бих лишила детето си от нещо изключително ценно, ако се опитам да застана между тях. Не че имам причина да го правя. 
Имам обаче силно ревнива майка, която понякога държи сметка на големия ми син и го обвинява, че обичал повече другата рода. Това изобщо не е вярно, но на него често му писва от обвинения и й отмъщава много тънко, по рачешки, което засилва ревността й. Благодарна съм, че не съм като нея.

А какво ще кажете за делене на внуците ,но спрямо отношението към снахата  
Другата снаха очаква бебе ,но милото още отсега е в неизгодна позиция ,защото  не харесват майка му     Свекърът на няколко пъти го хващам да казва "нашите деца ,онова няма да е наше дете,те няма да ни го дават ,там да си го гледат .... ' и т н. грозни думи ,направо съм потресена Не ,че мен ме харесват особено ,но такова отношение към неродено дете ми е отвратително