Наистина не съм мислила какво ще правя със всичкия безполезен чеиз,, който сега се подвизава по гардеробите и раклите на майка ми и свекърва ми. Надявам се да са си живи и здрави и двете още дъъъъълго време и да не ми се налага да мисля за това. Но явно така просто с НЕмислене не става... 
С годините, като остаряват, хората стават все повече и повече вещомани. Особено тези, които са живяли в недоимъка на социализма и годините на преход. Не им се сърди и не се впрягай. Прояви разбиране.
Предполагам, че е така и наистина се опитвам да проявя разбиране. Затова и се опитвам от известно време да отклоня въпроса, да не подхващам спор... Но как бихте реагирали вие, ако това не спира? Ако пак и пак се намеква, че "нещо ми липсва и не вярвам, че не знаете къде е"?
А ти, от своя страна, ще направиш нещо приятно за десерт и салатите. 
Майка ти и зълва ти - отговорници за питиетата.
Белият боб от консерва пак от Била, само го довършвам - добавям му сушена чушка, лук и морковче и подварявам. По традиция той трябва да е бял, без домати и червен пипер.