хубаво ми стана, като прочетох
(разбира се опасните занимания ги контролирам). Гледам да не съм от "Не ! " майките, освен ако много не се налага.
Умно е детето.

Аз пък си мисля, че даже прекалявам. Освен НЕ, карам му се, че и шамари през ръцете е отнасял. Замахва с играчки срещу ТВ, а и да искам, няма къде да го покача, за да не е в обхвата му. Сваля от кухненския плот каквото докопа, но докопва като се качи върху една от колите си, иначе е нисичък и не стига. Хвърлял е буркани по мен, защото успя да отвори шкафа с тях, макар да е заключен с онези джаджи. И това е мааалка част от дивотийките. Не ми пречи, само да не прави неща, които могат да го наранят, а в голяма част от случаите са такива. Научил се е, незнайно от къде, да се хвърля по корем на пода и да крещи - оставям го да си вика, не му давам евалла 
А сега сериозно моята позиция е нещо средно между Джина и Пина. Не съм съгласна с многото извънкласни дейности (това за по-голямо дете, не за нашите), но и не бих ги пуснала да се търкалят в локвите или да ядат кал.
Препоръчани теми