Re: Юлски бебета 2013 - тема 28

Ето колко е субективно всичко. Подаръче, детето ти се вписва във всички норми, а ти твърдиш, че сигурно е изостанала?! Погледни си отговорите. Освен това писи и бау са думи. Не според моята преценка и симпатия, а според една от статиите, които съм чела, доста подробна, обоснована и лекарска. Поне за въсрастта до година и 7 месеца (до колкото помня) това са думи. Остава да свързва две думи понякога е казано. Може да не се сещаш, да пренебрегваш, да не си забелязала. Ю. по принцип не свързва две думи, но има точно 3 случая, в които го е правила. Не се е повторило, все различни неща бяха. Но бих го преборила, защото макар да не се е повтаряло, все пак се е случвало и едва ли е дошло от нищото. Първия случай беше доста отдавна. Тя ходи да дърпа щората на едната тераса, защото знае, че от там се виждат котки и веднъж дръпна и каза - къ(Д)е писи. Никога повече не го повтори. Може би след месец търсеше баща си и блъскаше по входната врата и казваше 'тата, тата'. Аз ѝ казах - тата го няма, тя повтори след мен - 'тата няма'. Аз ѝ казах - тата е на работа, тя повтори след мен - 'тата на абуа'. Тогава страхотно се зарадвах, но тя никога повече не повтори тези думи свързани по този начин! И след още няколко седмици твърдеше, че се е изакала викайки - 'аку, аку'. Събувам памперса и няма ако. Реших да ѝ покажа и някак да ѝ обясня, че няма ако, за да се ориентира и да не ни подвежда. Показвах ѝ празния памперс и високо повтарях - къде е акото, къде е? Тя повтори след мен - 'ке е?'. И това никога не се повтори. Беше преди около седмица- 10 дена. Но, ако ме попитат - свързва ли 2 думи понякога, на базата на тия случаи бих отговорила - да. Вярно, че много рядко, единични, инцидентни случаи, но все пак ги има, факт са. Как да кажа - не, като съществуват такива случаи    А съм сигурна, че много майки биха отговорили - не, на мое място.
Иначе Ю, по всички други въпроси е -да, с изключение, че не си показва никоя част от тялото, но това е наш пропуск, тъй като никога, ама никога не сме я учили на това. Речника ѝ е около 12-14 думи (забравих колко, наскоро ги броих), като в това число слагам писи и бау. Иначе използва най- често - няма и котка. Казва мама и тата, като баща ѝ често също е мама, но е и тата. Казва ало, тяба (топка), яйяй (това е чао или лека нощ) по принцип не го броя, че е много абстрактно. А, освен това веднъж се опита да брои, но на английски    Не, не се шегувам. Това от бейби ТВ го видя и чу. Сигурно сте виждали тия филмчета, дето ги учат да броят, те повтарят по 100 000 пъти. И тя на уан кимна за отброено, на ту повтори ту - ясно и отчетливо, на три само кимна и се спря до там. За кокошка казва коко, но само 2-3 пъти се е случвало.

За затичването исках да кажа - тя съвсем скоро започна да го прави. Но то не е баш истинско затичване, ами едни такива пребежки, като бързо ходене с подскоци, малко на ръченица в ход прилича. Много е смешна. И все повече го прави. Вероятно, които са проходили по- рано се затичват по- рано, но нашата нали проходи на година и 2 месеца, та няма да е и от пъряите затичали се. Стълби изкачва по собствена инициатива и дори настояване, но здраво хваната за моята ръка.
На външни хора се усмихва, но напоследък взе да умира от срам от чужди мъже най- вече. Даже май само от мъже. Ама срам ви казвам, иде ѝ да потъне в земята. Ние умираме от смях    Понеже рядко се случват такива срещи и за нас е нещо невиждано и нечувано. Обичайно е нахакана и горда. Голям срам, голяма работа! От дядовци не се срамува, само от млади мъже. Ще видим по нататък какво ще стане, за сега съвсем малко такива случаи има.

Добро утро и благодаря за пожеланията      

Ники, по тези критерии ще вземе да излезе, че диването си е в норми  Особено по качването на стълби и тичането, равен няма. Че той не е прохождал, той направо протича ! На чужди хора не само се хили, ами си "говори" с тях, че се и кара  Кубчета реди, няколко думички казва вече...абе добре сме, мисля

Жалинка, според мен състоянието ти е абсолютно нормално. Не искаш Еми защото в момента бебето е приоритет, по-мъничко , е по-беззащитно. А и това неискане е временно, споко. Няма за какво да се обвиняваш. Лека-полека нещата ще си дойдат на мястото, няма как да стане веднага. МислИ за времето, когато ще пораснат и ще почнат да си комуникират, тогава ще си най-щастливата мама 

Момичета, много ми е мъчно. Жорето си тръгна  Така свикнах с него, така ми е мъчно че няма да го гушкам поне една година, че ще го гледам само по скайп  Поплаках си. Нагушках го хубаво....Абе мъчно ми е и то наистина много. Кой да ти очаква....

Гемавар, за манджи като ме питаш - ще си кажа    Ти ме подтикна да гледам централноевропейска кухня. Тя ми е голяма дупка. Телешкото сготвих, ама не на гулаш, ама на някаква манджа, каквато дойде. Обаче днес ще правя шпек кнедли.    В момента си суша сухари на кубчета за целта. Също макарони на фурна, сладък, десертен вариант. Сварих макароните вече и разбърках с масло, лелеее.... как ухае само... Сега чакам да поизстинат и да се освободи фурната, все пак, че е заета със сухарите. А Юлия гледа телевизия   

Пина,права си.Всичко е много субективно.И точно поради тази причина,не знам дали сте забелязали,но аз много рядко,клонящо към никога съм искала съвет при отглеждането на детето си.За мен децата са различни,отделни личности и като такива следва да бъдат разглеждани.Една майка най-добре и точно усеща детето си и решава кое,кога и как.Днес ми се иска да се допитам до вас,защото за първи път наистина не знам как точно да постъпя и греша ли някъде.
Вече ви споделих,че на Бъдни вечер махнахме бибата.Първите няколко дена положението беше добре.Нямахме проблеми.След това,когато я слагахме в леглото й вечер,се започваше едно мрънкане,тръшкане и буквално се дереше.Не беше плач,не беше тъжна.Беше си чисто възражение.Дереше се докато не я взема.Разбирах добре,че ме манипулира и се опитвах да не се поддавам.Освен това,когато я взимах на нашето легло,тя започваше да се смее,да се върти и да иска да си играем.Започнах да заставам малко по-твърдо и тя видя,че номерът й няма да мине.След няколко дена спря да плаче и сега като я поставя в леглото й,гушва си мечето и се обръща на страни.Заспива бързо.
Проблемът сега е,че се буди нощем.До сега не го беше правила.Може би от около 6 месечна възраст,когато спряхме кърменето,тя беше спряла да се буди.Или пък ако изобщо се будеше през нощта,намираше бибата си и заспиваше отново.Сега,обаче,като биба няма,тя не може да се успокои сама и започва да плаче.Първите няколко пъти правех опити да я успокоя без да я взимам.Галех я по косата(много обича),по гръбчето или я потупвах по дупето.Номерът не минаваше.В момента,в който спирах и решавах да се отдалеча от креватчето й,скачаше като опарена и протягаше ръце.Ревеше,докато не я взема.Днес вече,нито аз,нито мм,правим опити да я успокоим,когато се събуди,просто директно я взимаме при нас и продължаваме да спим.Доколкото е възможно това с такова шило като нея.Другото,което ми прави впечатление е че като я вземем при нас не иска при баща си,а иска яз да я гушкам.Не ми дава да се обръщам с гръб към нея и плаче ако стана до тоалетна.Не съм свикнала да се държи така.Тя не е никак привързана към мен,въпреки,че я гледам сама.
Въпросите ми са,как според вас да постъпя за да спре да се буди?Като се събуди,да я взимам ли при нас или да я оставя да си поплаче малко с надеждата,че ще се откаже и ще заспи сама?Колко време най-много е нормално да я оставя да плаче/то тя не плаче,а се дере/ без това да я травмира?Мислите ли,че избързах с отказването на бибата?Минават ми мисли да я върна,какво мислите?И смятате ли,че това е период,който ще отмине?

Niki, мерси за информацията, излиза, че си е съвсем добре и мойто диваненце, само дето не си показва тялото, ама то трябва някой да я научи.
Пине, и аз си мисля, че ще вземе първо на английски да дърдори с това Бейби ТВ, ама като имам нещо друго за правене, само това ми е спасението, за съжаление.

Подаръче, не мога да ти помогна. Не знам дали връщането на бибата е по-голямото зло или това да се научи да спи при вас. Никакъв съвет не мога да дам, защото и двете си деца научих да спят с нас, късно махнах бибата  на голямото, на малкото дори и не помислям да я махам.

Кирил познава частите на тялото, но ги показва само когато е на кеф. Обаче всеки път показва "къде е пишката"   и това без да го учим. Предполагам се дължи на факта, че на всяка смяна на памперса каката пита "Той защо има пишка?".

Глупи, и Кирил е болен и аз не съм пускала каката на детска. Днес обаче я пуснах. И с детска, и без пак ще се разболее. Лошото е, че най-вероятно ще е другата седмица точно за рождения й ден. Двамата си имат схема и си я спазват без пропуск. Единият се разболява точно седем дни след другия.

Бемол, къде се покри  

Тук съм, тук съм! Имах работа миналата седмица и бях позатлачила четенето, но съм си изчела всичко. Много неща бях наумила да коментирам - за университетите (Данче потресена съм от твоите разкази), за котарака на Глупи и за още сума работи, които вече забравих, а и не са актуални за момента.

Американските критерии за развитие на детето изобщо не ме вълнуват. Там всичко е замислено, така че да се отваря работа на пълчищата специалисти с космически заплати. Казах ви, че братовчедката от Бостън проходи на 1.5 г, на 1,8 г. не казваше почти нищо и я обявиха за аутистче, но никой не й се връзва и така, добре си е детето. Кака й пък на 6 г. не познаваше цветовете и като я питаш кое какъв цвят е, тя те поглеждаше със скепсис и казваше: хайде да си говорим за нещо друго, а? Дъщерята на едни приятели, която е родена юни 2013 г. говори много повече от малката племенница на ММ, даже и сега, макар че е 10 м. по-малка. Не само цели изречения скалъпва, а можеш диалог да си водиш.

Много ми е интересно как всички сте озаптявали децата с бибите, а сега с ТВ. Аз биберони не съм давала заради постоянното повръщане (братовчедката от Бостън я оперираха на 3-седмична възраст от пилорна стеноза и много ме беше страх, защото е наследствено и по-често срещано при момчета) и чак сега си давам сметка, че може би щеше да ми е по-лесно. ТВ не позволявам от принципни съображения, амбицията ми е да удържа до първи клас 

Жалинка, искрено ти съчувствам. И ММ се оплаква, че не го пускам по разходки, а него го няма по 12 часа на ден, никой не го спира да напусне тъпия завод и да си се разхожда по цял ден, даже има избор - количка или шейничка.

Подаръче, според мен връщането на бибата ще е грешка. Извървели сте по-трудната част от пътя, остава ви още малко. Цялата работа е, че бибата е един преносим заместник на зърното на майката. Тъй като бебетата имат нужда да сучат повече, отколкото ние предлагаме с кърмене, което не е на поискване или с по-ранно отбиване (имам предвид преди година, година и нещо), то биберонът осигурявата тази услуга и дава на детето чувство за сигурност и някаква връзка с майката (в неговите очи). Затова, сега като сте я махнали, тя се вкопчва в теб, за да навакса тази връзка. Сиреч, махнали сте уайърлеса, сега тя се връзва за теб с кабел  За взимането в леглото, аз имам същия проблем. Бях писала и във фейса как Д. изведнъж откачи и взе да прави истерии от нищото, отказва да заспива сама и нощем се буди към 3-4 часа, вижда, че не съм в стаята и се дере, докато не я взема. Точно както ти го описваш - не е плач, а дране от яд. Само, дето ние сме със биберон.  При нас драмите започнаха, когато аз амбициозно реших да махна биберонът поне за през деня (да, те се разхождат с тях почти постоянно). Изкараха няколко дена без и после стана страшно. Сега пак са със биби, но вече не си ги и дават. Мисълта ми е, че вероятно е период, през който минава и има нужда да затвърди връзката си с теб, за да се чувства пак сигурна. Не бих я оставяла да се дере повече от 5 мин, защото така се разрушава доверието й в теб и има обратния ефект - още по-голямо вкопчване. Моят съвет е да се опитваш да я приспиш обратно в креватчето, както и аз се опитвам напоследък - говори й тихо и нежно, че няма страшно, че си до нея, че още е време за сън, разкажи й приказка, ако не е заспала - обясни й, че сега мама отива да спи при тати, а Ади ще спи в собственото си креватче, защото така е правилно, а тя е добро дете. Опитай различни вариации. Целта е тя да се почувства уверена, че всичко е в реда на нещата, че няма да я оставиш, че ще се върнеш, а тя само ще поспи. Аз снощи постигнах успех и направо ще се пръсна от кеф. При всички случаи трябва да я научиш отново да спи сама в креватчето си, защото после с малкото бебе нещата ще се усложнят. Ако трябва тогава да я отказваш от биба, направо не ми се мисли.

Бемоли, аз също нямаше да давам телевизия до първи клас. И щях да успея, ако не беше мъжа ми. Аз телевизия не пускам (х) през деня нито за миг дори. Обаче той не издържа и започна да пуска за по 20мин вечер, около 3 пъти седмично, не повече. Така детето разбра, че онова черно нещо може да дава картинки. И започна да си иска картинките. В началото удържах фронта, но в един момент нещата опряха до - телевизора или живота?! В момента сме на етап, при който не мисля, че изобщо има нормален начин да ѝ откажа телевизия, такова нещо не съм виждала, тя предпочита да не диша, но да гледа телевизия. И за това е виновен само баща ѝ. Така, че пускам и толкова. Сега като съм принудена да гледам с часове бейби ТВ открих, че не е никак лоша телевизия. Някои неща са приятни, други са сладки и интересни, трети образователни, а четвърти направо разкошни! И все пак, ако можех да върна времето назад, нямаше да гледа телевизия.
За биберона не мога да кажа. Ю. само спи с него, за през деня сама го отказа много- много отдавна, още на 5 месеца може би беше. Когато ѝ излязат кучешките зъби, в момента два излязоха, третия пробива, тогава мисля, ще видим пак какво ще покаже.

Вие не давате тв да гледа детето,а мен сигурно ще ме заклеймите като много зла майка ,защото от 2 дни давам да гледа.....песнички на компютъра  Знам ,звучи ужасно ,но за двайсетина минути успявам да нарежда продуктите за манджата ,да измия чиниите ,да простирам каквото има ,да  се изкъпя дори ,без някой да блъска по вратата .После без проблем ги спирам ,казвам ,че няма ток и готово

Е, Данче, той как разбира какво означава да няма ток? На нас миналата седмица ни спря кабелната телевизия за около 30мин. По никакъв начин не разбира, че не мога да пусна телевизията! Явно ме мисли за всесилна. Както си мисли, че хладилника е бездънен.
Аз така се наядох с макарони на фурна, че чак ми е зле 

Песнички в youtube пускам от 2-3 месеца поне. При това ежедневно.

По американските критерии Ясен е много добре. Единствено само чорапите и пантофите си събува сам и ако горната му дреха е с цип. Много му харесва да го откопчава. Взели сме му конструктор с кубчета и на него много повече му харесва да ги разваля. Показва носа си, очите, ушите, корема, пъпа, ръцете, краката и пръстите им. Всичките ги назовава. Прави "боц" на котарака на носа. Пипа му ушите,носа , опашката и краката и ги назовава. Разглежда книжки, много му харесва, има седем и почти всички животни ги знае. С лъжица яде сам, но рядко и трудно. Не ми издържат нервите, понякога иска да яде от супата сам. Крем или кисело мляко може няколко лъжици, но супа неееееееееее!
Подаръче, Ясен сам се отказа от бибата на около 10 месеца. Преди да започнат да му растат кътниците беше стигнал да се буди само по веднъж на нощ. Но след това започна често и не искаше да заспива, след като е сукал и се наложи да го взимаме при нас. Реве, даже се дере, точно както описваш, в момента и ако не му дам да суче.
Вчера бяхме на контролен преглед 81см., 11кг. ЛЛ каза, че през май много по - лесно съм щяла да го отбия, отколкото сега. През зимата болката от зъбите била по изострена и не се отбивало зимата и лятото.
ТВ не гледа. През деня си пускам, но не всеки ден Сутрешните блокове или готварските телевизии. От скоро и следобяд музика. Бейби Тв сме пускали няколко пъти, но гледа съвсем малко и му омръзва. Единия Тв е в/у хладилника и не му обръща внимание, най - вероятно му е високо. Но другия непрекъснато го изключва, защото свети синьо, когато работи и ходи да го пипа. От компютъра го интересуват мишката и клавиатурата, за да щрака и натиска, много му харесва, както и дистанционните. Ако сме се разсеели и има нещо забравено веднага тича и го взема. Ако го видиш, казва мама или тати, зависи на кой е, и го носи.

Данче, откакто съм се върнала на работа, баба ежедневно зомбира Криси с песнички на лаптопа. Много им се радва и даже според нея знае в какъв ред са, защото примерно почва да си "мие ръцете" малко преди да започне самата песничка и други подобни. Много му харесват песничките  и дори аз като му пея, почва да подскача, ако е гушнат или да се върти, ако е на земята. Много смешно върти ръцете, все едно иска да ни каже, че сме луди. 
За телевизора - не гледаме бейби ТВ, за сметка на това ние гледаме наши си сериали. През повечето време не им обръща внимание. Ако гледаме конвенционална телевизия, залепва за рекламите. Има един ужасен навик - ходи да ни спира уредбата, през която излиза звука - много му е любимо. Не знам дали просто му харесва или ни го прави нарочно.
За американските критерии - ми не говори. Той отделни думи не казва, камо ли да ги свързва по две, ама не съм се впечатлила още от този факт. Иначе чорапите от малък си събува, но това не го броя. Но съзнателно си събува панталона, когато се преобличаме. А много отдавна когато го обличам и му кажа "муши ръката" и си я пъха сам в ръкава. Слиза и се качва по стълбите хванат за ръка. Май все още не се затичва.  Опитва се да яде сам с лъжица. С по-гъстите консистенции се справя много добре, но със супата е .....
Разгръща си сам книжките много от отдавна. Своите не къса, но ми скъса две книги, които сме взели от един колега да четем. Не знам как ще му ги върнем, направо умирам о срам, като си помисля. Както казах, своите не къса, за сметка на това ги е нагризал половината. Животните ги разпознава визуално - показва ми от две книжки едно и също животно или едно и също животно на две страници. Като е на кеф и показва животното при запитване. На патето казва "па-па-па". Преди казваше на кучето "бау-бау",  сега го казва не само на него. Също преди издаваше един цъкащ звук за конче и правеше като магаре. Наскоро ги беше разменил - на магарето цъкаше, а на кончето правеше "иии, ааа". (не помня какво друго имаше по критериите, но като цяло ги покрива, освен тези за говоренето). А, да, показва си носа, очите, показва и моите, и на играчките или нарисувани също. Като му кажа, че ще му изпапам ушето и ми го подава услужливо. Също като кажа "дай буза" и ми я подава за целувка. Като е на кеф и изпълнява команда дай другата буза. Правим боц и ескимоски целувки. Като обуваме чорапките си подава крака или го вдига - в зависимост дали е легнал или прав. Също като обуваме панталона или обувките. Носи си връхните дрехи или обувките, като иска да го изведем навън. В болницата като тръгвахме да си ходим вече и аз се опитах да го сложа да легне, за да го преоблека - той пощуря и не искаше. Но като му показах, че ще слагаме чорапогащника, изведнъж се усмири и почна да съдейства, за да се облечем по-бързо и да си ходим.
Подаръче, и според мен гледай да устискаш да не й върнеш бибата. Криси си я отказа без да иска в болницата. Единият ден там нещо беше крив и аз реших да му я дам, но ММ беше донесъл чисто нови биби. Мушнах му я в устата - той я пробва, завъртя, пак я пробва и все едно не знаеше за какво е това. Прибрах я и до там. Повече не сме му я давали. Ама сега и ние имаме драми с приспиването. Слава Богу, не е почнал да ми се буди през нощта. Или ако е, не ни е уведомил за което. Сутринта нещо се прилъгваха с баща си да спи - отварял си очите и като го виждал, че е в стаята при него, пак ги затварял и продължавал да спи... Пробвай да я успокояваш с песнички и галене - при нас това помага. А иначе Криси хич не обича да е сам и ако не го приспим първо, няма как да излезем от стаята и да го оставим сам да се успива (този номер май само с баба минава). Ние сме го взимали в нашето легло само броени пъти и то като е бил болен, та не знам какво да ти кажа за това, но наистина не е хубаво да я свиквате сега, че после и с бебето ще е драма. Особено пък, ако почне да ревнува от факта, че то е при вас, а тя не е...стискам палци да се погодите бързо и безболезнено и за двете страни.