Искам да кажа ... (15)_15.12-21.12

Аз бях отличничка, все си мислех, че нашите не са ме пускали никъде, но на срещите на класа, като почнем със спомените и се оказва, че съм участвала във всички идиотии. В къщи беше върволица. Майка ми и баща ми постоянно помагаха за чертежи и курсови работи на съучениците. Направи им ги правеха докато ги тъпчеха със сладкиши, а аз всичко трябваше да правя сама.
Синът ми като стана на 14 го отмъкнаха инвънземни и ми оставиха негов клонинг. Вече е на 18 и започва понякога да има проблясъци на очовечаване.

'ми бляла си по някоя витрина, то е ясно 


Ровя из архивите на галерия TaТe и попаднах на това... See Mom? 

Това човеците сме жестоко извратени. Гледай ни изкуството, страх да те хване.
Не мога да намеря една подходяща картина по темата Играчки, игра, която да е подходяща за 5 годишни.

Ох, с глас се смях на играчките от Тулумбето Харесах си усмирителната ризка

Готова съм с подаръците, разгеле! Даже уекинко прекалих Ами какво да направя, в последния момент пуснаха едни обувки, които аз си бях купила миналата година и в които майка ми е влюбена, но много си ги харесвам и не ща да й подарявам! Като видях, че пак ги има в магазина, просто не можех да не й го купя, иначе щеше да ми опява до второ пришествие да й дам моите! И после видях и една убийствена чанта за сестра ми...И после в един спортен магазин имаше тениска на Меси в размер като за сина ми...И направо се улях, казвам ви...Срам ме е и обещавам повече да не харча нито стотинка за подаръци И също така да не излизам в обедна почивка, защото изкушенията са огромни. Утре ще ям геврек в офиса

Аз пък пубертет не съм карала. Честно! Бях много уравновесено, целеустремено и самостоятелно дете. Единствените му пуберски изцепки са били с гаджетата. Любим номер - да си харесам някого, да го афиширам и когато обектът налапа въдицата, аз да изгубя интерес и да се фръцна. Защо съм го правила - идея си нямам Но е ужасно жестоко и до ден днешен се чудя как един не се хване да ме набие, не е като да не съм им давала повод. И после срещнах мъжа ми и си намерих майстора, след по-малко от месец стават 20 години, откакто ми е влязъл под кожата и ми връща за всички номера, които съм играла на събратята му

Айде аз пак съм тука с моите истории със сандвичи. Сутринта като проветрявах пак ми беше тежък въздуха в стаята на сина ми. Днес мъжа ми вика - абе мирише му стаята пак, да я провериш. Аз обаче казвам - аз проверих и нищо не намерих. Отивам да го питам - то ме лъха смрад като отворих вратата. Питам го - кажи къде са сандвичите. Той - НЯМАА, Няма стари филии. Викам - Детенце тука е смрад вече, кажи къде са сандвичите. Той си играе на компютъра и казва - няма бе мамо. Казвам му - Ставай, почваме да вадим всичко от шкафовете докато излязат, просто няма начин. И съзирам една раница, а той от 2 седмици ходи с друга, уж била по-голяма и му събирала всичко. Тича срещу раницата, защото ми проследи погледа и я отваря и той самия изпадна в ужас. Вътре 6 филии, добре вмирисани. Тръгна да му се гади да повръща. Аз му казвам - чакай, чакай, сядаш да си я чистиш отиваш изхвърляш ги и сядаш да я переш. Сега наистина не знам какво да правя
Поне съм благодарна на мъжа ми, че ги пакетира много добре в стреч и след това салфетка и след това пликче здраво вързано, та не се налага гадости да гребем, даже няма мокро, само мирише лошо  А как ме е яд, не мога да опиша, че магарето му с магаре не оценява. Всеки ден мъжа ми става в 06:30 да му направи закуска за вкъщи, да си вземе, чай, вари му яйца през ден и то не му оценява труда бе. Питах го смеят ли ти се - НЕ, не му се смеят, просто нямал време и от лафката не си купува, защото били гадни закуските, не закусвал, защото не му стигало времето. Не знам, в момента съм ... афектирана

Ето, появи се магическата дума! Обувки! Това липсва! Белинда, чувствай се виновна.

blackcat6, а защо не ги изхвърля просто в училище?  А дори и вкъщи ако ги мушне по-надълбоко в кофата едва ли ще разберете. Чудя се защо ги складира някъде по шкафовете. Каква му е идеята?

Отивам да се срамувам в ъгъла!

Блеккет,може и да не лъже, да ти кажа. В класа на сина ми има едно момченце, яде на два дни веднъж Просто не се сеща! А съм забелязала, че и моят, въпреки че е ящен, като се заиграе, не се сеща за ядене. Може наистина да не му стига времето на детето. Междучастието е десет минути - кога да пишка, да пие вода, да си поиграе с приятелите...ако няма и апетит, нормално е да се сети за сандвича чак вечерта, като си го види цял-целеничък в чантата.

Мисля, че по филмчетата го е гледал, няма как да е иначе. А и ние след миналия път говорихме сериозно и обеща, че повече няма да се повтаря, е да ама ето - потрети се. Казвам му да ги извади, да ги остави нито ще му се караме, нито нищо, но просто това е глупост, защото той е 5-ти клас, хич не е малък, да му ровя в чантата. То и затова така става, защото аз не му подреждам чантата, този път бяха в нея. Мисля си, че вечер като я подрежда сигурно го вижда и го оставя с идеята да го изхвърли в училище и след това забравя и те стават примерно 2, 3 и т.н., добре че са със сух колбас и луканки, та на практика кашкавала дава фира и замирисват. По принцип каза за миналите, че ги е събирал с идеята когато ни няма да излезе да ги изхвърли, но просто е нямал късмет, защото аз един път слязох с неговите ключове в колата бяха останали дълго време там и той не могъл да излезе, а сандвичите вече се били насъбрали много - абе не мога да му схвана оправданията. Сега обаче се чудя, наказание ли някакво да му сложим, да му искам пари ли за похабената храна, ама той и баща му труд е хвърлял, да го накажа да лъска примерно банята, да изхвърля той боклука, да го оставя на препечена филийка с масло, да го викам всеки ден в 6:30 да прави закуска за трима ни... много лоши наказания ми идват в главата, точно в този момент

Ами просто не му правете сандвичи. Поне известно време. Оставете го сам да се погрижи за закуската си, в пети клас е достатъчно голям човек. Аз съм противник на наказанията и караниците. Трябва да се говори с децата, да се убеждават и мотивират. Иска търпение, да, но дава по-трайни резултати.

А, то и аз скоро разнасях цяла седмица 3 мандарини в чантата си, докато се сетя да ги изхвърля бяха втасали. Днес пък се набодох на десертна виличка, ровейки за ключовете /пак в чантата ми/. Явно е трябвало да я върна в някое заведение, дали са ми я да ям нещо в офиса 

А как миришат пилешки мръвки и кокали за кучето, разнасяни 3 дни в дамска чанта, не ви трябва да знаете.

Аз пък съм "за" наказанията и в този случай бих предприела нещо, не за друго, а заради неуважението към труда на човека, който първо е бачкал, за да купи продуктите, после е недоспал, за да направи сандвичите и накрая се е обидил, че трудът му отива вмирисан в кофата. И понеже вкъщи аз съм този човек , не бих отминала подобно нещо без последствия. На ум ми идват няколко неща - без санвичи известно време, ама и без джобни, няма да умре от глад, без нещо любимо - комп, телефон, книги, нещо с което се забавлява...и ако искаш да си наистина гадна, можеш да му разкажеш/покажеш за децата без родители, лишени и от сандвич, и от прегръдка. Нашите деца наистина не осъзнават какво имат, за което и ние имаме известен принос.

Чакам с нетърпение развръзката на сагата с подаръка на колегата. На теб поне е книга, а девойчето ще получи ваучер за готварски курс.

У нас баща ми знае всяка година какво ще му подарим със сестра ми. Той колекционира монети и получава по една от тази серия http://www.nzmint.com/coins/shop-online/lunar-series . Винаги се радва много. Майка ни пък му взима от друга серия на австралийската банка и щастието е пълно 

Днес чаках приятелка десетина минути в колата. Точно пред магазин с коледни украси. Поради предоставеното ми свободно време в колата я украсих с две!!! скромни!!! бели!!! звездички!!!, около 5см. Висяха от сенниците. Вечерта си събирам зверовете, народа се качва в колата и коментира "О, коледна украса, много е хубаво, прилича на такси."

belinda , вярваш ли ми, че в момента в главата ми е репортажа от темата за бащата който моли за употребявани обувки и дрехи за децата си от някакво село. Ще взема да му го пусна и на него репортажа, след вечеря ще го направя.
Иначе той затова не ги изхвърля пред нас, неудобно му е от баща му, той си го каза, че и това е частичка от причината за съхранението им на скрити места, просто ги забравя след това.
Янтрааа, сладурите те, такси   Аз в моята кола съм си сложила плюшки и когато аз не съм с нея и я вземе мъжът ми ми ги махат, според сина ми били ми лигави плюшките.

Кате, моята книга е от сина ми. Мъжът ми има добре развит инстинкт за самосъхранение