Искам да кажа ... (15)_15.12-21.12

Не знам що ми стана. Мисля, че е от рождения ден дето ходихме. Голямата нали се разболя, ама на нея за два дена и мина, а аз......ужас! Лошо ми е и много кашлям.
Хубавото е, че раздадохме коледните пакетчета и поприключих с тия дейност. Сега два-три дена само ще лежа. И ще се мотам по пижама. Пия някакви отрови, не ща антибиотик, но до утре вечер ако не ми мине, звъня на личната и взимам АБ. Не ми се ще много, но от както родих голямата карах няколко пневмонии, много слабо място ми е дихателната и гърлото. И ме е шубе да не се влоша пак.

Жаки, представям си колко ти е трудно и неприятно в този момент, но изключи другите и се отпусни, станалото станало. Детето ти е постъпило съвсем нормално. Има мнение, дано след този случай не започне да си премълчава. А пък и като се замислим - не е излъгало, на всички ни е ясно че е точно така. Аз мисля точно като нея. Неприятното е, че след като тази госпожа е реагирала така, то явно си има причина, но ми е жал и какво ще причинят на момичето ти. Защото е възможно да има отношение към детето от учителите. Първо според мен е трябвало да говориш с класния, с децата от класа, а не директно при директорката, но така или иначе минало. Обикновено точно така става, не всяка добронамерена постъпка се оценява положително. Каквото е трябвало си направила. Трябва да сме наясно, че не всички разбират и реагират както сме очаквали за нормално. Каквото и да е стигнало до ушите на директорката, то сигурно е украсено и пресилено и както казваш, че всички се познавате, може просто да е искала да й влезете в полезрението. Мисля си аз, ако отива една простакеса отреща й дали ще реагира по този начин. Тя те е усетила, че си притеснена, внимателна, мила и е изляла цялата помия върху теб.

В града са построили няколко къщички за деца. Моя приятелка започва работа в една такава. Ще са 12 деца в нейната къща. Май по 3 жени на смяна ще се грижат за тях. За всяко детенце имало отделна стая. До февруари трябва да подредят и изчистят къщата. Иска да купим стикери и да придадем малко индивидуалност на всяка стая. ще се включа с удоволствие след празниците. Като стане ясно на каква възраст са децата ще занесем и играчки.

Силви, ще са на различна възраст децата по принцип, около нас има 2такива действащи къщи, но там са все големи.
Те хубаво ги построиха, но точно пред едната има огромна дупка, която така оставиха и не се погрижиха да оправят. Всеки ден минавам по тази улица и е просто ад. Докато някой не изреве, че си е потрошил колата май нищо няма да направят.
Българска работа, мърляческа.

Блеккат, и това ще мине, страхувам се да не се затвори пак Мими и без това  вадя думите с ченгел, особена е, аз прибързах не и дадох възможност да обясни всичко. Ама докато беше на училище аз имам време да се навивам. Уж се разбрахме, ще видим. Директорката не е на училището, а на дома, тя реагира необичайно остро на детски приказки. Все пак се надявам и двете да сме си извадили поука.
Цял ден си късам нервите. Успях с Киндъла, много ги разбирам ей, хакер и половина:) Щом аз успях, значи и третокласник би се справил без проблем:) Качих си исторически роман, само да легнат и започвам да си успокоявам нервната система:)

Ай да се запиша и аз 

Нино, оздравявай!

Жаклин, дано не ти се сърди дъщеря ти,че в тая възраст са доста докачливи и злопаметни  Ама и аз съм на нейна страна,въпреки,че бих реагирала като теб, за мое съжаление. Все да се извиним,благодарим, пък дали има защо  Опитвам се да се превъзпитавам ,честно,да съм малко по-груба,когато се налага, а все усмихната и кимаща разбиращо,особено що касае моето дете  Все по-често се убеждавам,че възпитанието често  И пречи,отколкото помага.

Тонка много хубава девойка имаш! Изглежда ми по-голяма.

Джули, успех с консултациите 

Момичета, направо ви съчувствам с тия подаръци  Аз днес отвисях 2 ч. в Джъмбо да купувам за класа дребни награди за викторината, която ще имат. ЗамаИ ми се главата да броя,да смятам,да мисля кое до къде ще стигне. Замъкнах нещата, де в училище. Разбира се, додадох някой лев да има и за госпожите по нещо дребно.
Ние утре семейно ще помотаем по магазини,ама аз съм на кантар. Не ми е зор да обикалям баш утре.Не ми се мери,незнам какво искам, ей такива работи 

Моят син всеки ден е с различен кат-от бельото до якето даже и обувките  Даже и да не е окалян от ритане. От бебе му сменям всичко, което води до постоянно въртене на пералня и сушилня. Понякога ми се струва прекалително,ама...Затова и има по няколко якета за сезон. Аз самата обожавам връхни дрехи и имам доста,та така и за него. Само, дето от сутринта до следобяда,не личи да е преобличан 

Е, аз пък да ви разправям какво стана с моята кола и радиатора й. Казах на мъжа ми, че ще ходя до сервиза. Той ми вика - днес ще е ад, защо си решила точно днес. Казах му, че така искам. Сутринта си сложих червения лак в чантата и т.к. свършихме по-рано се отправям към сервиза. Отивам аз, приемчика го няма, тръгнал си, останал колегата му. Аз супер любезна, със супер усмивка му казвам, че идвам да ми покажат къде е спуканото, защото този радиатор ще го карам на лепене, няма начин да го сменям с нов. Обаче т.к. са правили диагностика, за да препоръчат смяната, а няма никаква схема какво се случва, то с хиляди извинения му се моля да ми покаже, защото аз отивам на майстор и искам като отида да му кажа къде точно е проблема. Човека - дали от многото приказки, ама разбран излезе. Качи колата на стенда и почва да търси с фенера теч. Озърта се, гледа, поглежда ме мен през стъклото, идват някакви колеги. Гледат и те отдолу, говорят си нещо, той ме посочва и накрая ме вика. Отивам аз при него - все така любезна и стискаща червения лак, до момента не знам какво се случва. Човека ме поглежда и казва - Госпожо, аз не виждам теч, елате и вие да видите, не знам колегата какво е видял. Надничам аз, уж знам къде какво и т.н. - той ми свети, аз зяпам, задавам въпроси и му казвам че ми се вижда съвсем суха. Момичета - колата беше суха... А аз се бях въоръжила с лак да мацам до теча, за да го маркирам. Представяте ли си. Сега не знам има ли теч, няма ли С две думи ме покани утре да отида, колегата му който е открил теча ще е там да ми обясни и покаже, защото нормално е да съм питала, имам право и т.н. 3 пъти му се извиних и му благодарих, просто човека беше разбран. Много е важно да попаднеш на разбран човек в днешно време, направо е късмет.

Нино, аз кашлях един месец. Подозирам, че и изкарах пневмония на крак , която лекарката не откри. А и отидох само един път, когато не беше толкова зле положението...
Но много помогна тази  рецепта - вариш една лъжица синапено семе, една ленено семе и обелките от три глави лук с един литър вода, докато стане наполовина. После посдлаждаш с мед и  пиеш по една чаша няколко пъти на ден. Отделно си бях забъркала една супена лъжица синапено семе /счукано леко/ с две лъжици мед и хапвах по два-три пъти на ден. Кашлицата спря след тези последните чудесии.
И яж много лук, ако обичаш . Печен, на салата и т.н
Балсамът "Колд" на Хималая, който препоръча Янечек, също много помага на дишането. Всички тези лекове ти гарантират, че околните ще те оставят да си кашляш и да се самосъжаляваш на спокойствие в отделна стая  
 JACKLIN* , децата трябва да бъдат смели понякога, дори и да бъркат. Аз също бях разбрала, че упрекът е към директорката на училището и ми стана странно, но за другото донякъде е права, ако се изхожда от общия случай. Извини се на дъщеря ти, ако си реагирала прекалено остро.

Ако става дума за Новогодишната нощ - не ти трябва да си на Арбанаси, освен ако не сте си някоя група и сами да си направите купона.
Две поредни Нови години празнувах там - най-най-тъпите в живота ми! Няма да потретя.
Няма какво да се прави, няма къде да се ходи, няма бар или дискотека, няма купон в полунощ на центъра. Само се яде, пие и спи.

Днес е Игнажден.
Не забравяйте за "полазника" - по това кой човек пръв влезе в дома ви сутринта се гадае за здравето, плодородието и имането през годината.

Тъй като Игнажден означава "пламенен ден", днес именици са и хората, носещи имената: Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат.
Честито на празнуващите! Да носят имената си със здраве и късмет!

Днес никой няма да идва вкъщи. Детето отиде сутринта на олимпиада по математика и сега реално на връщане той ще е първият човек, който "влиза" в дома, това брои ли се?

Не се трогвам от такива поверия.

Помня, когато откривахме магазина ни, моят съпруг покани един негов познат(не беше съвсем приятел, но бяха още близки), който е добър търговец, да ни бъде първият клиент, за да ни тръгне на добре търговията. Е, след няколко години, този същият, не му вървеше там, където преди имаше успех и се кльопна точно до нашия магазин с негов такъв. Сега си делим клиентите и естествено оборотите. Пак се поздравяваме, но излезе, че съдбата ни се подигра жестоко заради нашите глупави вярвания. Тръгна ни точно на не добре. Но пък, ако не беше той като здрава конкуренция, нямаше може би да разширим и да вдигнем по-големия магазин, а покрай него и къщата. Та, не е съвсем голямо зло.

Според това какъв е полазника, т.е. първия гост, гадаем каква ще е и цялата година.
Белинда, ако приемем детето ти за гост, сигурно се брои.

Вярно е, че са само поверия и всеки го разбира и вярва, както му диктува сърцето и душата.

Valerie, благодаря ти за препоръките, ще опитам всичко Днес съм по-добре, но малкото и то кашля, ама ще се оправим,  давам и вече това онова и е добре, само подкашля, но е свежарка.

Тони, чудна е Кати.

Жаки, гледай с дъщеря ти да се оправите.

Искам да кажа, че детето вчера беше много доволно, дето раздадохме пакетчетата. Просто заради нейната емоция си заслужава да правя неща денонощно. Толкова беше щастлива и толкова обича да се раздава, даже трябва да се ограничи малко, знам, че като започне да пораства, тая нейна щедрост няма да се тълкува добре.

Аз не бих правила подобни заключения.

Жаки е умна жена и съм сигурна, че ще се справи със ситуацията.