Автоимунен тиреоидит на Хашимото (36)

Преди време често пишех статии за зърнените храни-  защо най-хубавото нещо, което можете да направите за себе си е да не ги ядете и как в действителност всичко, което ежедневно слушате за „ползата” от зърнените храни и присъствието им в диетата ви е тотално грешно.

В последно време получавам все повече съобщения от хора, които ми обясняват как не съм права за зърнените храни. Очевидно всички имат един любим аргумент- „как човечеството се е изхранвало толкова години със зърнени храни и е оцеляло”; „как баба ми и пра баба ми са се хранили основно с такива храни, а са по-здрави от нашите съвременници и т.н.”

И честно казано сте прави- че баба ми и пра баба ми са се хранили така и са изключително здрави. Всъщност пра баба ми беше на 90г., когато правеше лицеви опори на перваза, всяка сутрин, а определено обичаше да си хапва тестени неща.

Има обаче един проблем, който крие ключа към загадката, защо те са се хранили така и са здрави, а ако вие продължавате да консумирате зърнени храни, няма да се радвате на активни, старчески години и ще ви се наложи да се „срещнете” с доста болести, още докато сте сравнително млади.

Проблемът е, че хлябът и бисквитите, които ядете днес, нямат общо с хляба и бисквитите, които са приготвяли бабите и пра бабите ни.

Да, може и да изглеждат идентично- да имат сходна форма, вкус, мирис, но за съжаление по структура са толкова различни, че ако бисквитите на баба ви са ви зареждали с енергия и добро настроение; бисквитите, които ядете днес, само ви приближават към болницата.

Макар и привидно еднакви, съвременните хранителни продукти, приготвяни от зърно/ пшеница и тези от преди 50г., драстично се различават на биохимично ниво.

Дори много малки промени в структурата на протеина в зърното, определят дали ще се стигне до огромни, разрушителни последици върху здравето в отговор на имунната система, или пък такъв отговор няма да бъде получен и всичко ще е наред.

Разликата между житото днес и в миналото е от небето до земята…буквално.

Едно време са се придобивали „прадедите” на съвременото жито- т.нар. еднозърнест лимец.

Еднозърнестия лимец има най-простият генетичен код от всички видове жито и съдържа само 14 хромозома.

Скоро след култивирането на  еднозърнестия лимец, се появява двузърнестия лимец, който е резултат от кръстоска по естествен път на еднозърнестия лимец и вид дива трева.

Този вид дива трева, добавя собствения генетичен код, към този на еднозърнестия лимец и се получава вид житна култура с по-сложен- 28 хромозома- генетичен код.

След това, отново по естествен път двузърнестия лимец се кръстосва с друг вид трева и това води до житна култура с генетичен код- 42 хромозома. Именно този тип жито е най-близко до съвременния тип жито.

Той е и генетично най-сложен. Това го прави и най-податлив на генетични промени, което определено в бъдеще служи доста добре на изследователите, които генетично го модифицират, за да придобива различни качества.

Така днес, еднозърнестия и двузърнестия лимец, както и първо появилото се диво и култивирано Triticum aestivum ( името на третия вид пшеница – с 42 хромозома), са изместени от хиляди, модерни сортове, които са дело на човека и на напредъка в генетиката и науката, като цяло.

Съвременното жито е продукт на различни кръстоски, целта на които е била да се създава по-голям обем реколта и да се модифицират качествените характеристики на житото, като например, това да бъде по-устойчиво на болести, високи температури и т.н.

В миналото житото е било диво и е виреело само. Не е имало необходимост от човешка ръка, която непрекъснато да се грижи за него, да го наторява, пръска и т.н.

В днешно време житото не може да вирее само. Ако го оставите на произвола на съдбата, то умира.

Не е ли странно? Звучи ми, като това, което скоро ще направим с кучетата и котките.

Животни, които са създадени сами да оцеляват сред природата, биват опитомявани и превръщани в безпомощни живи същества, които дори не знаят как да оцеляват в естествената си среда.

Е, същото се получава и с житото.

Освен това едно време житото е било доста високо, а в днешно време, след редица генетични модификации, с цел постигането на по-големи обеми реколта, то е само около 40см. височина.

Защо са го направили? Защото високите стебла  са на практика безполезни, пред по-ниските, които узряват по-бързо, което означава по-малко време за отглеждане, наторяване и т.н.

Освен това генетичното модифициране не е шега. То неизменно води след себе си до последици, които могат да са пагубни за човешкото здраве.

Любопитен е фактът, че не са правени експерименти с животни или хора, за да се установи как „новият” сорт генетично модифицирано жито, ще влияе върху здравето на живия организъм.

А повярвайте ми такова негативно влияние има. Както е казано в една от любимите ми книги на Уилям Дейвис-”Wheat Belly”:

„Анализ на протеините изразени в хибридния сорт жито и сравнени със сорта на  „родителите”, сочат, че макар че 95% от протеините изразени в новополучения сорт да са същите, 5% са уникални- различни и не се срещат в нито един от „родителите”.

Житният протеин- глутенът, подлежи на значителни структурни промени, които съпътстват хибридизацията. В един експеримент с хибридизация, са открити 14 нови глутенови протеини, които преди това не са присъствали в кръстосаните житни сортове.”

Генетичните модификации са базират на схващането, че един единствен ген може да бъде „вмъкнат” на правилното място, без да наруши изразяването на другите гени, свързани с други качествени характеристики.

Така на практика целта с генното модифициране на житото е да се създават сортове, които са кръстосани с цел да бъдат по-устойчиви на болести, пестициди, студ или пък просто да бъдат съвместими с определена вид тор или пестицид.

И макар, че се смята, че „вмъкването” на един ген, не нарушава начина, по който другите гени биват изразени, това не е точно така.

Установено е, че разлика има и тя вероятно се дължи на неочаквано пренареждане на ДНК-то в близост до мястото, където е „вмъкнат” нов ген, което води до изменение в протеина в самата храна.

Така хибридизацията на практика води до „включването” или „изключването” на гени, които нямат общо с предварително желания ефект за постигане на някаква уникална качествена характеристика, свързана или с по-добро качество на тестото, по-добра устойчивост на суша и т.н.

Така генетичните вариации, биха могли да доведат до коренни промени. Вземете например само човешките същества. Ние сме само мъже и жени и генетично изглеждаме по сходен начин, но пък се получават хиляди различни хора- по вид, по характер, по способности и т.н.

Любопитен е и фактът, че ако се опитате да направите донът със сладко ( такъв, като тези в Dunkin Donuts например), използвайки еднозърнест или двузърнест лимец, той няма да задържи пълнежа и ще има различен вид, вкус и ще бъде доста ронлив.

Има толкова много различни генетични модификации на житото, така че всяко от тях да отговаря най-добре на различна характеристика- едно е най-подходящо за мъфини с един пълнеж, друго за високи торти и т.н.

И стигнахме до любимата ми част! Съвременното жито, средно съдържа 70% въглехидрати, а протеинът и фибрите около 10-15%. За сравнение еднозърнестият лимец е съдържал с 28% повече протеин!

Това само по себе си е достатъчно красноречиво за разликата между съвременното жито и това, от което пра баба ви е правила хлябът и десертите.

А нека ви припомня, че всичко случващо се в организма на практика са химични процеси. В химията определено има значение какво количество ще сложиш от всеки химикал или съставка, за да се получи дадена реакция. Дори съвсем малко количествено изменение в една съставка, може да доведе до коренно различна реакция. Защо мислите, че нещо различно се случва и в тялото? Същото е!

http://www.-spam152-/bg/2013/nutrition/%D0%B1%D1%8F%D1%85%D1%82% … B0-%D0%B5-%D0%BE/

Когато някой заговори за здравословно хранене, обикновено винаги набляга на това как трябва да се ядат овесени ядки, черен хляб, разни зърнени крекери и т.н.

Винаги, когато някой разбере с какво се занимавам, бърза да ми се похвали как яде овесени ядки на закуска, а в този момент аз позеленявам и ми се иска да изкрещя, че това е всичко друго, но не и здравословно хранене!

Ето в тази статия „Зърнените храни: Как бавно ви убиват!”, споменах някои основни неща за зърнените храни и защо всъщност не са толкова полезни, колкото вярвате, че са!

Затова днес реших да развенчая няколко мита свързани със зърнените храни:

Мит 1: „Зърнените храни са полезни, защото осигуряват на организма много витамини и минерали”
В природата всеки жив организъм има собствен начин, за да се предпазва от заобикалящите го опасности! Зайците например, имат големи уши и доста добър слух, който им помага на време да разберат за приближаването на хищници. Таралежите имат бодили, което ги прави не много привлекателна плячка. Растенията за разлика от животните, са т.нар. пасивни живи организми. Те не могат да бягат, чуват, мислят или реагират на дадена ситуация. Затова те са се приспособили, да се защитават от опасностите по други начини.

Защитните „механизми” на зърнените храни, са техните лектини, фитати и глутен.

И ето, че се връщаме на изречението, че „зърнените храни са полезни, защото дават на организма минерали и витамини”.

Както вече вероятно сте разбрали от гореспоменатата статия….”Ендоспермът е вътрешната част на зърното и съдържа повечето сложни въглехидрати и калории. Ендоспермът на практика служи „да храни” зародиша(germ)(най-вътрешната част на зърното). Нека мислим за зародиша, като за бебе, което има нужда от грижите на някого. Зародишът има нужда от хранителни съставки, като жизненоважните за тялото минерали. Когато бебето има нужда от нещо, майка му е готова да убие някой, за да запълни това чувство на неудовлетворение. Това прави и зърното. Убива ви, за да нахрани зародиша. Или по-конкретно казано-зърното съдържа фитати-те спомагат за абсорбирането на минералите, за които ви споменах. Така фитатите ограбват тялото ви от жизненонеобходимите минерали, за да осигурят „храна” на зародиша.”

На практика вие си мислите, че приемате витамини и минерали, за да давате необходимото на организма си, а това, което в действителност се получава е, че организмът ви бива „ограбен”, за да зародишът в зърното да бъде „нахранен”.

Така, че ако ядете зърнени храни, за да си набавяте необходимите минерали, съветвам ви да спрете и да се насочите към други източници!

Мит 2: „Зърнените храни много помагат на перисталтиката”
Когато спомена, че зърнените храни не са полезни, винаги ме атакуват вълни от аргументи  от сорта на „Преди имах проблеми със стомаха и ходенето до тоалетната, но откакто закусвам овесени ядки, нямам никакви проблеми!”

Знам, че от години ви се повтаря как зърнените храни са богати на фибри и ако ги консумирате, няма да имате проблеми със стомаха! Но дали това наистина е така?

За да направим кратка съпоставка, ето малко данни за процентното съдържание на фибрите в някои зърнени храни, в сравнение с плодовете и зеленчужите.

Зърнени храни

Процент фибри
Кафяв ориз 4%
Царевица7%
Овесени ядки 11%
Пълнозърнесто брашно 12%
ечемик 17%

Плодове и зеленчуци

Процент фибри (като процент от съдържанието им на въглехидрати*)
Ябълка15%
Круша23%
Праскова 25%
Червена чушка 25%
Морков29%
зеле 33%
Гъби 33%
Селъри 50%
Спанак50%

Какво се оказва? Вие ядете всяка сутрин на закуска овесени ядки, на обяд ориз, някоя друга филийка черен хляб, на вечеря малко царевица към рибата и си мислите, че приемате много фибри, които ще помогнат на храносмилането ви!

Да, но фактите говорят друго! Така, че ако ядете зърнени храни, заради фибрите, по-добре се концентрирайте върху спанака и гъбите!

Мит 3: Зърнените храни са богати на въглехидрати, а това е предпочитаното от организма гориво
Ако четете блога ми, вероятно знаете, колко често наблягам на факта, че въглехидратите не са предпочитаното от организма гориво и че всъщност тялото ви би функционирало доста по-добре, ако използва мазнините, като основен източник на енергия! Причините можете да видите ето тук.

Мит 4: Зърнените храни не са вредни за всички, а само за тези, които имат Целиачна болест или глутенова непоносимост.
Често хората използват това, като аргумент и като основателна причина да не се отказват от зърнените храни! Установила съм, че колкото и да обясняваш на такъв човек за вредата от глутена, дори при здравите хора, шансовете да го убедиш са минимални.

Затова съветвам всеки един скептично настроен към вредата от зърнените храни да си направи експеримент и да спре зърнените храни само за 1 месец! 1 месец! Пробвайте и вижте драстичната разлика в начина по който се чувствате и начина, по който ще изглеждате!

Лично аз никога не съм имала проблеми с глутена и преди ядях доста зърнени храни. Един ден просто реших да пробвам и да ги откажа. Вече близо три години не съм яла зърнени храни и се чувствам отлично! Много по-добре от преди. Имам повече енергия, изглеждам по-добре и не бих се върнала отново към храни, които съдържат глутен!

http://www.-spam152-/bg/2012/nutrition/4-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B … 0%BE%D0%B1%D1%80/