Колко време отнема, за да забравиш някой, който отдавна те е забравил?

А не ти ли е идвало на ум, че те "побъзват" , защото си вечно участие в едни и същи, да не кажа и еднозначни теми.  

ЗАНДАЛИ Взе ми думите от устата 

Ами по такива теми имам да разтоварвам, какво толкова... ако ви е толкова интересен моя случай продължавайте де. Вашите на мен не са ми интересни, така че не е взаимно.
Даже не помня какво сте писали по темите, не сте ми направили впечатление с нищо.

Кое е нелогичното, че не обича следващите, колкото предишните ли ? Съвсем логично си е  . За да се стигне до нова връзка, не е нужно бившите да са били някакви ужасни, непоносими хора, които непременно трябва да бъдат мразени и забравени.

Спокойно , не се газирай. Никой не се заяжда с теб ,просто смях да става . Днес на твой гръб ,утре на мой!

Явно не знаете какво е някой така да докосне душата ти, че да не можеш никога да го изличиш от там.
Най-прекрасното изживяване на тоя свят - да знаеш, че не си сам-самотен, имаш някъде сродна душа. И дори самият факт да знаеш, че тя е някъде там, макар и далече от теб, пак е нещо, което сгрява мислите ти. Както и спомените, че сте били заедно в някой период от живота си.
Ако и да има понякога страдание от неговата липса и от невъзможността да сте отново заедно.
Само аз ли останах романтик на тоя свят?   Не става въпрос за филми и бози, това е нещо лично изпитано, по-хубаво от всеки филм, защото е личен опит, докосване до божественото. Ама какво ви говоря като не разбирате...

Да ,бе ясно ! Аз не споря с теб . И аз съм изпитала тези неща с мъжа ми ,смятам ,че сме сродни души и не мога да си представя живота ми без него . Най- вероятно ако се разделим и аз ще съм като теб ,няма да мога да го забравя, но прекалено много сме преживяли . Тук все пак е съвсееееем различен случая

+1, Екзит Хюманити!
Точно досущ като теб съм!
     

аз те разбирам и съм съгласна
някой може така да те бележи,че да станеш неспособен да обичаш друг

Тази тема не беше ли за друг ?
Ако ще обсъждаме Е_Х , да си разкаже историята и да обсъждаме . Ако не дайте да се върнем към тези които са разказали техните и търсят съвет.
Опарени не опарени, тук ви пита момичето как да го забрави този дриш*яр. Дайте да я окуражим ,а не да я подтискаме с ваще неизживени и депресиращи истории.

Май няма как да ѝ помогнат съвети, то си е до натрупан опит и до характер явно. Има хора, които обичат да им е "интересничко", да има драма в живота им, попрекалили са с любовни филми и книги и резултатът е плачевен. И на 35 години продължават с терминология като "Единствения", "принца", Голямата Любов и т.н. Няма излизане от драматичната роля за тях. Така си им харесва.

За мен начинът е следният:

1. Пълно прекъсване на контакта - изтриване от скайп, ФБ, не му се следи профила, без смс-и, без разговори по телефона (блокиране на номера при нужда); без гледане на снимки; никакви срещи или минимизирането им; не се подпитват общи познати как е и какво прави и т.н. Никакви "да останем приятели". Минимум 1 година, при драматичните девойки - повече. При всяко припомняне за субекта - кратко умствено изброяване на лошите му качества. Борба с идеализацията от типа на колко е Единствен, прекрасен, уникален, как любовта им е била с главно Л, записана в звездите и прочее глупости. Не е лесна тази точка, изисква воля, но си струва, ако желанието наистина е да се продължи напред. С всеки ден става все по-лесно. Така се създава празнота, която се запълва с:

2. Нови изживявания - учебни, трудови, с приятели, пътуване, качествено запълване на времето, спорт.

Ако пък желанието е да си чоплим раните - продължава се с рефрешване на ФБ страницата му - негова и на поредните му приятелки, сравнение с тях, рев, самовнушение как той е бил единственият подходящ мъж и повече такова съкровище няма да бъде открито, събиране отново и нови раздели, раждане на дете - за да ти остане поне една част от него и да сте свързани вовеки... Някои така разбират живота. И това е ок - щом им харесва.

 негативна, страхотни идеи даваш

добавям -
1. на мен ми е помагало да открия какво ме кара да се чувствам добре сама; да правя неща сама, за да видя, че мога да се чувствам чудесно и романтично и пълноценна и без някой да ми подхранва усещането, че съм ценна и обичана
2. и да осъзная, че всяка любовна мъка, дори най най най ужасната, дето физически те обездвижва чак, минава. Наистина, минава. След време гледаш назад и хем вече не ти е гадно, хем имаш опита. Научил си да чувстваш дълбоко. И си спомняш човека хем с мило, хем си се чудиш на акъла че си се кахърила по него толкова.
3. давам си време, изживявам си го докрай, и някой ден се събуждам цяла.

that's my 2 cents.

"Колко време отнема, за да забравиш някой, който отдавна те е забравил?" Колкото сама си отделиш!

бий му шута и не му мисли !