Колко време отнема, за да забравиш някой, който отдавна те е забравил?

Здравейте, нова съм в сайта и не съм много сигурна дали тук трябва и може да се допитам до Вас (по-зрелите и умни жени), но имам ''малък'' проблем. Ще си помислите, че е смешно момиче на моята възраст да мисли за нещо подобно, като за сериозен проблем, но наистина за мен е много сложно и не знам как да се справя. Ще бъда кратка (колкото и трудно да е ) и ще карам на право. Преди две години-лятото се запознах с едно момче и започнахме да излизаме, да си споделяме (или по-скоро аз защото и до ден днешен не вярвам на нито една дума, която ми е казал-и за това разбира се си има причина) и прочие. Бяхме заедно от около 1 месец, когато трябваше да замина при баща ми (както всяка година ходех при него за 10тина дни през лятото). Преди да замина с приятелят ми не сме имали проблеми, караници или пък съмнение спрямо другия за каквото и да е. Не се бяхме виждали 2,3 дни преди да замина, но аз не се усъмних нито за момент в него-не ми беше дал причина да го правя. В нощта на заминаването ми той не дойде да с мен до гарата, дори не ми се обади, но аз не се разсърдих. И още щом стъпих във Варна (аз съм от София, татко живее в морската столица) всякаш нещо ми се преобърна и започнах да мисля само глупави неща свързани с приятелят ми. Все пак сме на разстояние 500км един от друг а и във началото на връзка не трябва да имаш кой знае каква вяра и доверие (поне според мен). Всичко беше наред до известно време, отидох на плажа, денят беше хубав. Обадих се на приятелят ми-той не вдигна, след 15тина минути се опитах да се свържа отново, но телефона му  беше изключен, а във Facebook беше на линия. Но както и да е, след няколко часа той ми се обади и се изяснихме. На следващи ден обаче забелязах коментари и публикации в профила му от друго момиче. Попитах го коя е и защо пише подобни неща, а той ми отговори, че не трябвало да обръщам внимание и да я блокирам директно за да не се дразня. Аз обаче не я блокирах и реших да й пиша за да разбера за какво става въпрос и какво се случва. Не ми беше особено приятно след като разговора с момичето приключи-бях ядосана, наранена и адски объркана, което е нормално след като разбереш, че освен теб във връзката има и друго момиче.... Започнаха се едни обяснения от страна на приятелят ми, едни извинения и прочие. Това, което ме накара да ревна с глас беше, че за да се стигне до интимни отношения с момичето е имало бас, на който се хванал приятелят ми с негов приятел... Цялото настроение ми се скапа изцяло, с дни наред не спирах да плача (дори и аз не знам защо, но ми се плачеше много). С нетърпение исках да се прибера в София, във вкъщи и просто да знам, че съм на моя територия (защото при татко не се чувствам, като във вкъщи, а всякаш съм на гости при непознати). С ''приятелят ми'' не бяхме контактували преди да се върна обратно в София, но когато се върнах, той ми се обади и поиска да излезем. Не знам защо, но приех. (А може би ако не бях, нещата щяха да свършат още тогава..) Говорихме, разяснявахме и т.н и накрая се сдобрихме.. не че съм му имала пълно доверие, но просто помислих, че нещата могат и да е оправят. Известно време всичко беше ОК..затишие пред буря.... 2 месеца след като се сдобрихме разбрах, че отново е бил с друго момиче (с второто момиче, с което ми изневери, днес имат сериозна 2 годишна връзка)..Бях потресена.. не знаех него ли да обвинявам или себе си, че бях толкова наивна. Постоянно мислех що за човек трябва да бъдеш за да лъжеш двама човека по едно и също време и то на едно и също място хаха (защото и тримата сме от един квартал-просто в различни части на квартала)... Питах се как не го е било срам да ме гледа в очите и едва ли не да се подиграва с мен. Реших, че няма смисъл да се занимавам с него, а и той не правеше някакви опити за да се извини или поне да каже, че съжалява..знам ли..да изпита малко съвест..