Равносметка на една отминала година

Беше невероятна година за мен - изпълнена със събития и промени, слава Богу, само положителни.

За мен 2014 започна с едно много дългоотлагано решение - да поискам развод. След много трудни три седмици, в които усилено търсих квартира, през февруари се изнесох от старото жилище с дъщеря ми и започнахме на чисто. След това годината продължи шеметно - нова любов, пътувания, страхотни преживявания, мечтани концерти, и най-вече усещането, че държиш живота си в ръце. 

Разбрах, че имам страхотни приятели и роднини, почувствах се подкрепяна и обичана. Детето ми прие развода добре, аз съм щастлива и всички около мен са здрави. Какво повече?

Пожелавам на всички само положителни емоции през 2015! 

Еха, страхотна година е описана в последния пост! Пожелавам на всеки куража да предприеме такава промяна!

През 2014 година децата ми сякаш пораснаха-голямото е първокласник, т.е. навлиза в една особена фаза на живота си, в която с всяка година все повече ще усещаме порастването.
Малката навърши 3 годинки и официално се обяви за голяма, вече не е бебе.

Лятото имаше досадни сътресения, от които май не сме се съвсем съвзели, но и това ще стане 

В професионален план със съпругът ми постигнахме успехи-той започна работа в голяма компания, а аз започнах да се развивам самостоятелно и да печеля доверие и успехи само за мен, за моя труд, за моите качества. Нямам шеф, който да жъне каквото съм посяла 

Съпругът ми най-после се реши и се записа курс, който ще му донесе допълнителна квалификация и ще му отвори вратите за работа в целия свят!

Посрещнахме 2015 г. малко болни, но пък на най-прекрасното място в България с най-добрите ни приятели. Аз планирам да разширя работата си, както и да уча втора магистратура. Дано доброто начало на годината вещае успехи във всичките ни начинания! 

За съжаление този януари няма да е по-различен...  Току що получих телефонно обаждане. Знаех защо ми се обажда приятелката ми, още преди да проговори. Сънувах вчера, знаех... Празна съм, но аз приемам смъртта ирационално, не мога да се разплача, не мога...
Тя си отиде. 

Ех...Бижу...
Съболезнования...

Съжалявам Бижу!
Не знам коя е "тя", но нека почива в мир!

От мен много позитивна мисъл... Ще ти трябва.
Направи един курбан и раздай, ей така....

"Тя" ми е колежка, но ми беше като майка. 26 години работим заедно от които последните 15 в една смяна. Пенсионира се на 1-ви април, на 10-ти април отиде на лекар. Видяха рака веднага. На панкреаса. Оперираха я на 30-ти април и от тогава гасне...
(Моята приятелка от детство, с която работим също заедно 26 години, в същата смяна, вчера имаше рожден ден. Просто знаех, че ще се случи тогава, около тази дата, не знам как и защо, но това ме държеше напрегната тези дни. Дори в някакво налудвничаво очакване и на нея не се обадих, а само и писах поздравление. Имаме си едно специално мнение за обаждането за рождени дни и нареждането на пожелания.)
Не спях добре тези дни и все за това мислех. Сънувах я... Сега не знам дали мога да я видя за последно. За Коледа и писах, не и се обадих, напоследък затваряше телефона веднага, след като вдигне и каже просто: не ми се говори, ако другите две колежки се опитаха да и се обадят или просто не вдигаше. За мен е мъчително когато някой е толкова зле и е наясно, че си отива, да му звъниш и да го питаш как е. Или да му говориш за своите проблеми, своето ежедневие, защото изобщо не му е до това, а просто да се обаждаш, за да се обадиш. Тя нямаше сили да говори накрая... Не знам дали съм права, не искам никога да разбирам от личен опит. Мислех всеки ден за нея. Разбирате ли, ние сме колежки по документи и го споменавам, за да кажа коя е тя, но всъщност сме много, много близки. Тя беше сама, мъжа и почина преди няколко години, няма деца. Всеки от близките и си имаше своя живот. А тя беше добра, щедра, усмихната, мила, спокойна, кротка жена...
Този януари и неговата прокоба...


Благодаря ви!

Бижу,  мисля, че в такива моменти думите са безсилни... само споделените сълзи са от значение... ако беше до мен, щях да те прегърна... простичко е, ... , и просто да помълчим, да поплачем... Дано душата й почива в мир. 

Бижу, съжалявам и прегръдки. Не е само прокобата на януари, това е прокобата на болестта. Не се обвинявай за нищо, така са – в последните дни не им се говори, не им се вижда с никой, дори най- близките няма какво да им кажат, не се сбогуват с тях, защото...просто всички са притаени в очакване. Дано наистина са на по-добро място. Сбогувайте се с нея, ако можете и я споменавайте.