поне за мен са силни моменти. Затова направих опит за някакъв превод,
в комбинация с гифчета.

Започвам с писмото на Джансу...
Скъпи мамо, татко и батко. Колко е трудно да напишеш писмо за сбогом.
Благодаря ви, че 15 год. ме обичахте като ваша дъщеря.
И тримата много ме обичате, и аз много ви обичам. Докато съм жива ще ви обичам.
Мамо... татко... аз си заминавам. Не мога да продължа да живея живот, на който нямам право.
Не ми се сърдете, че си тръгвам. Чувствам, че сякаш съм откраднала живота на Хазал.
Чувствам се изгубена... Не знам коя съм, какво съм... Мамо, не мисли, че си тръгвам,
защото Хазал дойде... Тя е твоя родна дъщеря... Нейно право е да живее с теб...
тя има повече право, отколкото аз... Татко... не се притеснявай за мен...
Мога да се грижа за себе си... Защото ти ме научи да бъда силна, ти ме научи да стоя изправена...
Озан, скъпи мой батко... Има толкова много неща, които искам да ти кажа...
Спомняш ли си ваканцията в Бодрум, бях на 6 годинки? Когато едно момче ме бутна в басейна,
ти го победи/наби/, но също и пострада. Мама три дни не се отдели от стаята ти...
бях толкова разстроена... Но на теб въобще не ти пукаше... Каза, че пак би направил същото...
Никога няма да забравя тези думи... Мислех си, че когато нещо лошо ми се случи,
Озан ще дойде да ме спаси... За мен винаги ще си останеш роден брат.
И тримата много ви обичам... Винаги ще ви обичам...
Не ми звънете... Не се притеснявайте...
Въпреки, че не съм ви родна дъщеря, много ви обичам.
Джансу


...

...не мога да публикувам сумати време
