Сладкарничка за книги - тема 27

и започването на диета/режим на хранене, колкото и да си приличат, са и толкова различни.. Аз като горд представител на бившите пушачи и непушач от 5 години (вчера ги навърших   ), с ръка на сърцето мога да кажа, че това беше най-лесната зависимост от която се освободих и едно от най-лесните неща, които съм правила в живота си. Последното го разбрах по-късно, от разстоянието на изминалото време. Пушила съм над 10 години, при това сериозно пушене, а не лигавене с една кутия - една седмица.
Честно казано не помня в началото да са ме изкушавали. Семейството ме подкрепяше, приятелят ми, непушач - също. Някои от приятелите казваха, че ще пропуша много скоро, аз се заинатих и почнах да си броя дните - 1, 2, 3, 10, 50 .. И някак като виждах, че цифрата се увеличава, ми изчезваше желанието да запаля една.. и да съсипя всичко.  
Но, при спирането на цигарите, си казах, че мога да пуша - пури и/или пурети.   Не всеки ден, не всеки месец, дори се оказва и не всяка година, но когато реша - мога (за мен двете неща - пушенето на цигари и на пури са различни) .

Храната обаче няма как да я откажеш..  
Отказваш вредната, според собствените си разбирания или диетата, която започваш.. Но изкушението те дебне отвсякъде. И се започват - я колегите, я някои приятели, я баба ти - притеснена..  Колегите ми никога не са ме виждали да ям закуски (банички, милинки и т.н.), аз самата не помня от колко двуцифрени години не съм си купувала такова нещо. Но това не им пречи всяка сутрин да ме питат дали искам нещо от баничарницата.   Тестените закуски въобще не ме изкушават и не съм им фен... Пропускам ги покрай ушите си.
Хората, които са около мен често или постоянно (колеги, семейство, приятели), знаят че след първия ми отказ, втория е още по-остър и повече не ме питат.. Онези, които са встрани от мен, ако за 15-ти път ме подканят да си взема от сладкиша, тортата или бонбона им казвам, че съм на диета (което е лъжа) и те спират.
Взимам си само, ако ме черпи дете.. И после го пробутвам на някой.  

Истината е че много хора около нас, се опитват да ни саботират.. Сигурно, защото нямат смелост да направят нещо хубаво за себе си .. или защото искат ние да сме като тях .. Или защото "на мен ми е зле, защо на другия да му е добре".
Та - свиркате си, отказвате, пропускате ги и помните, какво сте постигнали, до къде сте стигнали .. и как няма смисъл след 5 месеца, година, две да палиш цигара, щото някой се е предал и се е върнал към вредния навик.. Примерно.
Просто прости, сутрешни размисли..    

Пушила съм съвсем умерено (кутия на ден) малко над петнайсет години. На мен лично ми беше много трудно да ги откажа, с първи опит провал и връщане към цигарите, после в течение на първите поне две години съм имала периоди на безумни копнежи да запаля - от голяма помощ ми беше,  че през повечето време съм в среда на непушачи и рядко се сблъсквам с пушачи в ежедневието си, признавам, иначе нямаше да се справя. В последните година-две като че ли не съм имала по-сериозни кризи, ама... то нищо не значи. Но не мисля за цигари, което е добре.
Обаче дълго време си бях забранила да пиша например. А да запаля каквото и да е, не само цигара - абсурд. Нямам дори кибрит вкъщи.

Дълга и широка тема е, не е за тук и по-добре да не я обсъждаме мисля, за метаболизми, отношение на дебели към слаби и слаби към дебели, и всякакви други такива...
Друга ми е мисълта де; че така или иначе спазването на диета - особено продължителна, на практика поддържането на определен специфичен хранителен режим - си е много сложно и неблагодарно нещо, и си е точно като отказването на цигарите, за някои, били те дебели или слаби поначало, може да си е лесно и безпроблемно, за други, като мен, си е гаден мъчителен процес и постоянна борба със себе си, да си пренагласиш и мисленето, и биохимията на организма...
Въпросът не е в "отказването" на храната. Въпросът е в правилното хранене. В спазването на режима. В това примерно ей-сега да се вдигна да си направя и изпия бълвоча за закуска вместо да си метна едни пържени филийки. И да знам, че както не ми "свети" да пална цигара утре с кафето или след 10 години с кафето, така няма да ми свети да ям и пържени филийки, торта или мазна баница. Не и ако искам да постигна нещо.
Да, възнаграждаващо е да си закопчееш старите дънки отпреди няколко години
И да си купиш нови.
Не казвам, че не е.

Преди време свалих 25кг за една година. Не съм се тормозила, воля не ми е липсвала и не съм се поддавала на провокации за храна   ОБАЧЕ! Да спазваш определен хранителен режим е трудоемко и почти като втора работа. Трябват си идеи (във форума има!), планиране за един-два дена напред, маркетинг (почти ежедневно ходене до магазина), мениджмънт (така да омагьосаш домашните, че и те да ядат твоята храна) и не на последно място кОпане у мината (всеки ден!!! готвене  ). Отделно ходенето на спорт, което е задължително за поддържането на фигурата. А в моят случай спортът, който искам, е скъпо удоволствие. Сигурно отстрани всичкото това звучи като сбор от оправдания защо съм дебела, но за мен са си проблеми, обусловени най-вече от липсата на свободно време. Не случайно много пъти съм казвала, че за мен сънят е хоби - практикувам го в свободното си време   Но и аз като Нарчето - лишиш ли ме от работата ми, все едно ме убиваш. И не е като да не знам как се свалят здравословно килограми и завистта ми към клечавия метаболизъм на други хора е напълно оправдана   , щото аз цял живот водя битката "Гладна и дебела"  
В заключение ще кажа, обаче - не ми пукаааааааааааааааааа

Дори не съм ровила да търся подобна тема   Ще надникна.
А прегледът вчера беше в кварталната поликлиника. Затова искам да отидем и за второ мнение.
Ще го заведа в клиниката, където направиха операцията на баща ми на окото преди няколко месеца. Ето ТАЗИ е   Имат специализиран детски очен кабинет и разполагат с много добра апаратура.