Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са правилата и как се играе играта за размяна на подаръци-книги?
Какви са изискванията за участие в играта за размяна на подаръци-книги?
Какви са мненията за книгата „Харем“ на Колин Фалконър?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са правилата и как се играе играта за размяна на подаръци-книги?
Играта за размяна на подаръци-книги включва съставяне на списък с желани заглавия, теглене на жребий между участниците и изпращане на книга като изненада. Важно е да се спазват следните правила: ограничение на стойността на книгата, участие само от хора в чужбина, включване на картичка и възможност за добавяне на дребен сувенир и шоколад. Играта се провежда два пъти годишно - веднъж през зимата и веднъж през лятото. Играта включва създаване на списък с желани заглавия, теглене на жребий сред участниците и изпращане на книга като изненада. Участниците трябва да следват правилата и да се представят в темата, за да участват в играта.
-
Какви са изискванията за участие в играта за размяна на подаръци-книги?
-
Какви са мненията за книгата „Харем“ на Колин Фалконър?
-
Какви са впечатленията от книгата „Светлина между два океана“?
-
Какви са мненията за филма "Осиротяло" и книгите на Стивън Кинг?



, Натали Портман
..
Благодаря тии! Аз бях планувала да гледам класиката - Хенри 8, когато се порових и разбрах за "Другата Болейн". Сега и това си го записвам за гледане.
Ужас, никаква сесия няма да имам
Особено като знам как ще съгреша в мислите си, докато гледам Ерик Бана



, никога не съм си мечтала за професионални успехи и дори сега, когато постигам такива, сякаш не успяват да ме зарадват истински, по-скоро се плаша или се притеснявам от тях. Освен това съм малко темерут и цялото общуване, с което е свързано ходенето на работа, също ме тормози. От съвсем малка обичам да си прекарвам времето просто... сама. Спомням си как си седя по цели лета вкъщи чета или си пиша нещо, измислям си разни игри, скитам се насам-натам по съчинени от мен дестинации или си мисля (и сега обичам да си мисля и да си съчинявам истории на ум) и никога, ама никога не ми е било скучно - някак сама се вдъхновявам. А сега ми се иска само да пътувам - да планирам и да осъществявам далечни, далечни пътешествия, да пробвам всичко за ядене на света, да видя всички морета. Искам да имам време да прочета много книги, да слушам много музика, да гледам много филми, да ходя на много изложби, искам само да говоря за литература и за изкуство, но не искам да съм критик, просто да си говоря ей така. Имам нужда от малко хора наоколо, с които да си обменяме любов, и да се грижа най-самоотвержено за тях. Това е. Без работа.

Това е просто абсурдно. Дори по време на пушенето, отварям вратата на терасата. Зимата - също.
Вратата на кухнята към другата част от апартамента е затворена и не се разнасят дим и аромат.

Родителите ми пушеха в кухнята, но проветряваха дори докато пушат, също и в хола се пушеше. Като малка ме вардеха и не пушеха в мое присъствие
Само да ми минат изпитите и ще си спретна една разходка до Бс 