Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLV

Доколкото знам, изкуството никога не е било стриктно обвързано с клауза "да опишем всички аспекти на дадено явление".
Добрата аргументация също не е задължително агресивната такава. Умението за построяването и обаче се обуславя от всички качества на човека като социално животно.

Като видях  Submarino   и не знам защо ми се сетих за  Mediterraneo  / няма нищо общо /  http://www.imdb.com/title/tt0102426/
 Аз не съм много по комедиите -но този няма как да го забравя
 Сто на сто си го гледала .

Понеже много те харесвам Джой ще се аргументирам - понякога дори и само публиката играе роля на социален контекст, в който поставяме изкуството. Но ако говорим за филми, които изследват единствено отношения между двама човека, то нима техните отношения не зависят от това как, с кого и къде живеят образите извън микро-света на кинолентата? Ако докато гледаме филма си правим сметка ако той е банкер колко пари изкарва и отсрещния е продавач(ка) в цветарница в колко квадрата жилище живее, то наистина може да се окаже, че много голяма част от филмите по света засягат темата за социалното неравенство. Ние, обаче, като кинолюбители не гледаме филмите точно по този начин. И изобщо колко филма,  които образите се развиват без контекст наистина успяват да ни трогнат? А дали изобщо е възможно един образ да бъде развит, ако той не бъде поставен в социален контекст? Дори и липсата на друг персонаж, монологът, е също контекст при това социален такъв, защото социум просто липсва. Или не липсва такъв контекст, защото е показан чрез репликите (като в Бронсън например).

Понеже симпатиите са взаимни, ще поразширя тезата си и аз. Има ситуации, в които реакцията на индивида се определя само и единствено от неговия характер, а не от взаимодействието му със социума. Някои истории се случват между личност и личност, а не богат и беден, богат и богат, беден и беден. Те биха били идентични и в трите случая, както и не биха се променили, ако двата сблъскващи си обекта са в обкръжението на хора или сами в изолиран балон. Да, всяка една личност се формира от взаимодействието си със социума, но немалко са филмите, които се интересуват от същността на личността в момента на действието, а не от пътищата, по които тя е достигнала до тази си същност.
Слагайки в уравнението и зрителите, става още по-сложно- понеже както има такива, които винаги вземат предвид социалния контекст, така и има други, които не се вълнуват от въпросния, и трети, които по една или друга причина не са в състояние да го анализират. Оттук се появява нова категория филми- изследващи човека като социално животно, но възприемани като случка във вакуум.
Затова и не е коректно да се каже, че всички филми поставят героите си в някакъв социален контекст.

Чек, не знам гледа ли ти се френски филм - La nouvelle guerre des boutons - много мило, много земно и човешко филмче. Направено с добра доза хумор. Мога да препоръчам и една немска комедия - Frisch gepresst, а ако харесваш спортни филми, тук Кевин Костнър е много добър - Draft Day

Джой, аз нищо различно от това не казвам. 
И за да се върна на изначалната си теза - точно това, което ти си написала тук е причината да поведа дискусия за турските филми, защото присъствието на социално неравенство в един или друг филм не го прави автоматично филм за това или пък болезнена тема за цял народ. А филмите, които изследват човекът без оглед социалното неравенство не са изключение там и не всеки филм показва класовите различия. Вече ако говорим за сериали, то можем да обобщим, че във всички сапунени опери от всички континенти присъства мотива двама влюбени - единят е богат, а другият е беден.

Не мога да взема отношение в дискусията за турските филми, не съм запозната с достатъчно такива. Вметката ми беше конкретна към това твърдение
За мен е неточно и обясних защо.
Иначе спорът ви с Пъпи е леко безсмислен, понеже тя изказа лично впечатление въз основа на няколко гледани от нея филми, а ти се аргументираш с такива, които тя не е гледала и съответно не е правила твърдения за тях. На мен лично ми беше полезен и добавих няколко заглавия към списъка си за гледане, за което благодаря   

Благодаря ти много.   
Draft Day съм го гледала и ми хареса. Другите утре ще ги потърся. 
Сега съм дръпнала The Longest Week. Нямам особени очаквания, но каквото такова.

Ключовата дума във вметката ми е "някакъв".

Между другото, Мячик, прегледах статията, която пусна. Не съм гледала стари турски филми и не мога да сравнявам. Факт е, че е много трудно да убедиш зрител, който не следи изкъсо кино-света, че турски филм би могъл да е добър, защото киното им е диаметрално-противоположно на сериалите.
Но има две изказвания, които ми се иска да коментирам. Заради компанията тук, с която много пъти сме водили диалог за българското кино, което много трудно стъпва напред и много често си задаваме въпроса "ама защо ние не можем".


От първото зелено - значи и на Балканите някой може да се опита да направи зрителски-ориентиран филм, т. е. гледаем (ако донякъде можем да го приравним с термина комерсиално) и в същото време да са вложени мисъл и творчество.
И от второто зелено - Ще ми се и при нас да разберат тази проста истина. Струва ми се, че в Европа много повече творци се придържат към това, отколкото в Холивуд, откъдето се лее помия след помия, а ние я попиваме поради единствената причина, че в цяла България сигурно има 5 или 6 киносалона, които не са комерсиално ориентирани, т.е. да показват например европейски продукции, които не е сигурно, че ще бъдат масово посетени. Не може ли като правят ром-коми по Спаркс и поредния филм за Костенурките Нинджа или Трансформърите, поне да не се опитват да ме убедят, че са качествени "щото имат ефекти" - цитат от социална мрежа. И това си го мисля не защото за Трансформърите няма място под слънцето (аз ги обожавам конкретно тях), а защото се изменя вкуса. Ние тук сякаш не можем да намерим баланса между комерс и качество, което ме притеснява. Залитаме или към комерса, или към "качеството", ама към кое точно качество... Хем да са режисьорски, актьорски филмите, хем да се печелят пари от гледане, хем обаче... и стигаме до фразата "нещо липсва".

Късно е, та може и тотално да съм оплела мисълта. Интересни са руснаците, които ние също отхвърляме поради най-различни наслагвания, но... "Кухня" е интересен казус  

Да ти предложа няколко скандинавски заглавия, ама ти може и да си ги гледала, де.  

http://www.imdb.com/title/tt1614989/
http://www.imdb.com/title/tt2216856/
http://www.imdb.com/title/tt1054113/?=nv_sr_1
http://www.imdb.com/title/tt3089778/
http://www.imdb.com/title/tt0338309/?=nm_flmg_act_19 - този още не съм го гледала, но силно ми го препоръчаха.

Не знам дали гледаш испански филми. Имат добри трилъри и драми.

Аз съм го гледала и потвърждавам- много хубав филм

Тези двата наистина са много добри:

http://www.imdb.com/title/tt3089778/

http://www.imdb.com/title/tt1054113/?=nv_sr_1

Иначе хубав филм, не турски, но руски:

Geograf globus propil:
http://www.imdb.com/title/tt3155604/?ref_=ttpl_pl_tt

Хареса ми, забавна тъжно-смешна драма за човешките отношения и поглед върху обикновения руски бит.
Последните 15-тина минути от филма можеше и да ги спестят, само това не ми хареса.
Много добра актьорска игра, без напъни и излишъци, характерни за съвременното бг кино, руснаците просто го могат!

Интересни са, да. Но не бих казала, че ги отхвърляме, защо? Да, нашето поколение е по-далеч от техните филми(но все пак ги гледаме). Сегашните младежи едва ли се вълнуват от него, но със сигурност много харесват/биха харесали Кухня(която пък аз хич не харесвам). Ако питаш родители и по-възрастни хора, биха казали че руското кино е хубаво такова.

Малкото турски филми, които съм изгледала, са ми харесали и на мен.

Снощи блажено съм спала, докато тук се е заформила сериозна дискусия. Бравос!
Бравос на Ради, че с една реплика я предизвика и бравос на вас, дето сте я развили. 

Радвам се да видя понякога в темата такива "разговори" - някак по-глобални да речем, а не просто "дърляне" за конкретен филм с безкрайни изяснявания на отношенията в контекста на харесали/не харесали.
Хубаво ми започнахте деня, исках да кажа...
Приятен ден на всички, че работа ме чака.

White Bird in a Blizzard - развръзката ме остави като гръмната, въобще не подозирах.  Shailene Woodley не я бях гледала във филм. В началото ми се стори дръвце, по-натам реших, че има потенциал. Ева Грийн много я обичам и едновременно с това ме дразни. Много смесени чувства. Има един такъв тембър и произношение, половината дума я изговаря дуднещо със засилка, а на места заглъхва и изяжда букви. И тези ококорени очички... Участва и един много готин младеж - Shiloh Fernandez - дето съм си го харесала от известно време. Също и любимите  Анджела Басет и Gabourey Sidibe. Откъм каст съм доволна, а и ми държеше интереса филмчето. На мен ми хареса.