Любовта или добрият брак

  • 24 461
  • 286
# 120
Отношенията с хората не са "късмет", а емоционална интелигентност, старание, умение. Как ще се държиш с определен човек и как той ще се държи с теб са функции на възпитание, образование, социална среда, и като такива нямат нищо общо с късмета. Единственото случайно е дали ще се срещнете, защото дали ще се чуете, видите, забележите, пак не е късмет.
Не можеш да контролираш дали няма да ти падне саксия на главата. Дали обаче ще се карате или ще се разбирате със съпруга си зависи само от вас двамата. Аз никакъв елемент на случайност в това не виждам.
Браво, Шарки! Ако не бях женен и ти не беше омъжена, само заради този пост, веднага бих те поканил на вечеря. Все едно съм го написал аз е.
Виж целия пост
# 121
Според мен под късмет се има предвид да си имал късмета да го срещнеш. Защото, каквото и да си говорим, не се случва всеки ден да намериш нещо, което да ти пасне като пъзел.
Натам вече да, както си го направиш. Но и тогава не всичко зависи от нас. Ако съдбата ни е приготвила някоя болест или друга гадост, няма нищо, което да помогне.
В общи линии от нас зависи всичко, но само във времето, в което късметът ни е позволил да сме заедно.
Виж целия пост
# 122
1. Няма как да знаеш един мъж какъв баща ще е ако не си го видяла в действие.
2. Няма как да обичам мъж, на който не мога да разчитам. Може да ме кефи, да си мисля, че съм влюбена в него, но да го обичам - не. Такива си ги ползвам за временно разлвечение до намиране на по-подходящ.
3. Няма как да се омъжа и родя деца на мъж, когото не обичам, колкото и звезди да ми сваля и да изглежда най-надеждния, добрия и свестния на света.
4. Изобщо как е възможно човек да е изправен пред въпросния избор?  Женитбата обикновено не е въпрос на живот и смърт. Естествено, че от двта варианта не бих избрала нито един, а ще си остана сама и ще чакам по-добри времена.
Виж целия пост
# 123
Много е важно да не се обръщаме назад и да не се питаме " Какво щеше да стане, ако...?". Каквото е имало да става, е станало. Аз вече вярвам, че когато нещо не се е случило така както сме го искало, то е за да ни предпази от нещо. Никога не знаеш, дали днешната тежка раздяла и разочарование, не е необходима, за да срещнеш правилния човек. Да, има много моменти, които не сме имали смелост да изживеем, сила да се преборим, но може и да е за добро.
Моя близка, се омъжи и разведе два пъти, и в двата брака беше много неща, а не успя и да си роди дете. Веднъж даже си позволих да я попитам, дали не е мислила да осинови дете. Каза ми: " Не, след като Бог не ми е дал дете, значи не бива да имам дете". С което аз не съм съгласна, но моето мнение не е меродавно. Най-важното е, че тази жена е някак си спокойна и в хармония със себе си. Приела е философията, че за всичко, което се е случило и всичко,за което не се е случило, си има причина.И тя е някъде отвъд нас.
Виж целия пост
# 124
И аз имам такава приятелка.
Не пожела да прави инвитро.
Каза, че щом не е родила, значи не ѝ е дадено да има свои деца и ще си осинови.
Няма никаква драма.
Виж целия пост
# 125
Но всичко това го правите, защото неговото щастие ви прави щастливи, т.е. пак на вас ви е приятно, че виждате действията ви до какво водят.
Би ли направила същото за човек, когото мразиш? Не. Защото не ти пука какво ще изпита той, нито ще ти стане хубаво като видиш щастие в очите му. Правим го за любимите си хора, защото тяхното щастие радва нас...
Егоистът е заинтересован само от самия себе си, от своите желания и познава само едно удоволствие — да взема, а не да дава... ''Т.е егоизмът и ''даването'' напълно са несъвместими .
Егоиста е толкова фокусиран върху собственото си аз ,че не би могъл дори да забележи съществуването на друг,камо ли да предугади какво би се харесало на този друг ,че и да си даде труда да  прави нещо по въпроса.За него това е абсурно и излишно.
Сметкаджията ще загуби време и енергия да пресмята колко е дал и колко получил и ако второто е по-малко би се чувствал неудовлетворен дори нещастен.
Идеята е да можеш да даваш от сърце , просто защото обичаш и това да те прави щастлив.

Виж целия пост
# 126
Много е важно да не се обръщаме назад и да не се питаме " Какво щеше да стане, ако...?". Каквото е имало да става, е станало. Аз вече вярвам, че когато нещо не се е случило така както сме го искало, то е за да ни предпази от нещо.
Е да, ако е станало нещо дето не зависи от теб... ама ако сам си си го направил и мислиш, ако не беше направил така, че да се провалят нещата, ако беше избрал друго... какво ли щеше да е...
Виж целия пост
# 127
Изчетох повечето мнения , беше ми интересно-много истини открих.

Подкрепям доводите против брака по сметка-сигурност, защото често този брак върви в комплект със скука, досада, отчужденост, нетърпимост и към най-дребните грешки на сигурния и обичащ партньор, несподеляне на общи интереси и в крайна сметка дори липса на истински пълноценен семеен живот, оттам следват обиди, заяждания за дреболии или пълна незаинтересованост към обичащия. А трябва ли на този обичащ да му се съсипва живота.....нали и той е човек,все пак.
Ако си влязъл доброволно в капана на илюзорното 'подсигурено' щастие, поне имай милост към отсрещната, даваща внимание,пари и любов, страна. Накратко - ако не щадиш себе си, пощади обичащия човек. Може пък той да си намери някога някой да го обича.

Не вярвам насила хубост да стане и да се породят истински чувства с времето. Някаква привързаност и посредствено общо ежедневие-може би да, но любов- не вярвам.

Напълно съм съгласна с мнението на Skrekkelig.
Не можем да знаем кой в каква насока би се развил във времето. Пройдохата може да си седне на дупето, а надеждният да се озлоби, че не е обичан, и да стане отмъстителен-малко крайно, но да речем-примерно.
Виж целия пост
# 128
Защо така алтернативно са дадени изборите?

Човек, който не обичаш, но ще осигури семейството и живота ти и човек, който обичаш, но е нестабилен и несериозен.
При така дадената алтернатива изборът е ясен - стабилния, който не обичаш. Ако питате защо, веднага ще ви отговоря. Защото втория ще намразиш след някоя и друга година, зарди несериозното му отношение, заради проблемите, които създава и тези, които не ти помага да разрешиш. Защо ти е мъж, който е несериозен? Защото много го обичаш?

Тя Любовта се създава, подхранва, култивира, но само ако и двамата имат воля, желание и старание да го направят. Ще те питам колко си влюбена /не се обръщам към никой конкретно, а си задавам въпроса към евентуалната лирическа героиня/ след 10 години, когато тънеш в мизерия, защото любовта на живота ти предпочита да пие бира с приятели, вместо да работи и носи за семейния бюджет и ти си вся и всьо у дома. Личен пример имам с приятелка. В момента са в развод и от голямата любов е останало само горчивина и никакви хубави спомени.
Виж целия пост
# 129
Ще те питам колко си влюбена след 10 години, когато тънеш в мизерия, защото любовта на живота ти предпочита да пие бира с приятели, вместо да работи и носи за семейния бюджет и ти си вся и всьо у дома.
Tова имам в предвид аз като казвам ,че егоизмът убива всичко , защото умее само да поглъща и не изпитва необходимост да дава. Не може да се обича егоист.И той не умее да обича никой друг освен себе си. Имало е и страст и огън от които е останал само горчив спомен.
Виж целия пост
# 130
Егоистът е заинтересован само от самия себе си, от своите желания и познава само едно удоволствие — да взема, а не да дава... ''

В този случай "даването" на практика е нещо, което правиш за себе си. Защото на теб резултатът ти е приятен.
Затова попитах - би ли "дала" същото на човек, който ти е неприятен? Не, защото го няма личното удоволствие.
Разбирам гледната ти точка и я приемам, просто гледам нещата от друг ъгъл  Peace

При така дадената алтернатива изборът е ясен - стабилния, който не обичаш. Ако питате защо, веднага ще ви отговоря. Защото втория ще намразиш след някоя и друга година, зарди несериозното му отношение, заради проблемите, които създава и тези, които не ти помага да разрешиш. Защо ти е мъж, който е несериозен? Защото много го обичаш? ...


А първият ще намразиш още първия ден. Да не говорим, че и няма никаква гаранция, че няма да избие в някоя посока след 2 г. Жив човек е все пак, не нещо сигурно  Simple Smile

Оф, не знам как да го кажа. Една връзка е съвкупност от много елементи, и ако липсват основните са нужни много компромиси, за да бъде щастлив човек. А един от основните е любовта. Естествено няма как връзката да се крепи само на един единствен, пък било то и тя. Но ако я няма, не знам как се живее.  Как го гледаш този човек в очите и му казваш, че го обичаш? Как го оставяш да те пипа, целува?
Струва ми се, че говорите за връзки, в които има физическо привличане, иначе нещо не ми се вярва.
Виж целия пост
# 131
Нали знаете, че поколения назад хората са ги запознавали и са ги женели набързо. Каква любов, какви пет лева...Баба ми например е била приятелка със сестрата на дядо ми и тя ги запознала двамата. Виждали се няколко пъти за месец-два, а и от разказите на сестрата, баба ми преценила, че е добър, свестен, сериозен човек. Оженили се, защото се харесали като хора и преценили, че са един за друг. Аз не помня дядо ми, но майка ми все ми разказваше, колко много се променила баба след смъртта му, затворила се, състарила се, отслабнала много. А самата ми баба, в пубертетския ми период, като се тръшках по някоя несподелена любов все ми казваше " Каква е тая любов, яде ли се, пие ли се, спокойствие ли ти дава, живот ли ти дава. Аз с дядо ти, без да съм била влюбена, живях като принцеса. Лоша дума не ми каза, така трепереше за мен и децата, издържаше ни, по екскурзии ходехме, а така сладко си говорехме. Животът ми си отиде с неговата смърт". Това ме впечатли най-много, че хем може и да не си бил влюбен в даден човек, хем животът ти да си тръгне заедно с него...Не мога да каже, че разсъждавам по същия начин, за мен любовта е важна. Но не мога да кажа и че не я разбирам, и без кой знае какви чувства са живели в хармония и спокойствие.
Виж целия пост
# 132
Моите баба и дядо са се взели по любов, но баба ми е много разумна жена. Нея много мъже са я искали и тя никой не си е харесвала, докато не се появил дядо ми.... красив, млад /по-млад от нея със 6 години/, даскал /с висше/ и тя решила, че той ще е избраникът. А не е била първа младост - над 30 години е била и хич не си е давала зор да се жени.  Simple Smile Беше щастлива. Разумна жена. Майка ми е неразумна, аз съм разумно-неразумна.  Laughing
Виж целия пост
# 133
Vergia, имало е не един и два случая, в които са се влюбвали, нищо че родителите им са ги избирали, защо пък те да не са били от тях?
Другите просто да го приемали за даденост и дори да срещнат натам техния човек са мълчали нещастни цял живот и не са надигали глава, защото "така е редно".
На моя приятелка баба и ядо й така за женени и от началото още спят в различни кращища на къщата. Имат 1 дете, явно все пак някоя нощ не са издържали  Laughing иначе си живееха хората, какво да правят като такива са им разбиранията.
Виж целия пост
# 134
Вярвам, че егоизма в подходяща доза и форма може да бъде градивно и положително качество. Или поне правя разлика между егоизъм и себичност.

Жалко е, че бабите не пишат по форуми. Много неща могат да се научат от тях.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия