Останах втрещена като си помислих, че можех да съм на нейно място днес.
Та, мисълта ми беше - Vergia, нямало е да си на мястото на приятелката ти от университета, не се знае как щяхте да развиете вие, вашият си живот заедно.
Любовта или добрият брак
- Публикувана: 7 ян. 2015, 12:38 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2015, 11:34 ч.
# 105
8 ян. 2015, 15:18 ч.
Та, мисълта ми беше - Vergia, нямало е да си на мястото на приятелката ти от университета, не се знае как щяхте да развиете вие, вашият си живот заедно.
Виж целия пост
Да, но животът има какви ли не обрати. И аз гледам снимки във фейса на въпросния - първата ми неизживяна любов, господин Идеалния и виждам, че има 1 дете от първата си жена и 2 от втората (значително по-млада и по-красива от първата) и все си викам - аз сигурно щях да съм тази първата, останала сама с детето.... Но пък не се знае - може би щяхме да сме щастливи все още заедно.
Та, мисълта ми беше - Vergia, нямало е да си на мястото на приятелката ти от университета, не се знае как щяхте да развиете вие, вашият си живот заедно.
# 106
8 ян. 2015, 15:19 ч.
И аз съм си мислела дали щеше да е различно. Щото имаше момент, в който ми предложи да живеем заедно, а аз отказах. Защо съм отказала - от страх. Толкова добре ни вървеше всичко, че чак се плашех и толкова сходни разбирания и идеи имахме, освен за едно нещо, което се оказа нашия камък на раздора. Но сега като се замисля, със сегашното си мислене, на този камък изобщо не бих обърнала внимание. Сякаш понякога се случва така, че получаваш нещо прекалено рано, когато все още не си готов или прекалено късно, когато не можеш да объркаш целия си живот, който вече е подреден по някакъв начин. Абе, сложно ми идва понякога. Нищо не разбирам от тези взаимоотношения, сигурно затова са ми толкова интересни.
Виж целия пост
Е, чакай сега, и аз ще си глътна граматиката ако срещна човека, в който бях влюбена на 15 и 19, ама то е защото така си и остана неизживяна тая история. Мисля, е ако бях останала с него, щяха да се поизтъркат нещата, кой знае.
# 107
8 ян. 2015, 15:22 ч.
То любовта не пита, разумът понякога се затъмнява и до там каквото сме видяли видяли другото след години.
Виж целия пост
# 108
8 ян. 2015, 15:29 ч.
И аз съм си мислела дали щеше да е различно. Щото имаше момент, в който ми предложи да живеем заедно, а аз отказах. Защо съм отказала - от страх. Толкова добре ни вървеше всичко, че чак се плашех и толкова сходни разбирания и идеи имахме, освен за едно нещо, което се оказа нашия крайъгълен камък. Но сега като се замисля, със сегашното си мислене, на този камък изобщо не бих обърнала внимание. Сякаш понякога се случва така, че получаваш нещо прекалено рано, когато все още не си готов или прекалено късно, когато не можеш да объркаш целия си живот, който вече е подреден по някакъв начин. Абе, сложно ми идва понякога. Нищо не разбирам от тези взаимоотношения, сигурно затова са ми толкова интересни.
Аз от ученическата си/и малко след това/ голяма любов. по ред причини не успяхме да имаме връзка към днескашна дата,ако го мярна и ми се отдаде случай ще правя само секс.Не мисля ,че мога да живея с него ,обаче си мисля ,че секса ще е върха.Ще си взема точно първичното привличане от онова време.И щом само това искам сега,значи връзката нямаше да я има и сега.
Виж целия пост
Е, чакай сега, и аз ще си глътна граматиката ако срещна човека, в който бях влюбена на 15 и 19, ама то е защото така си и остана неизживяна тая история. Мисля, е ако бях останала с него, щяха да се поизтъркат нещата, кой знае.
# 109
8 ян. 2015, 15:32 ч.
Аз си мисля, че ако се бях омъжила за въпросния "идеален", щяхме да сме на втория месец разведени. 
Колкото и да бях влюбена, много добре осъзнавах особеностите на характера му. Както казах, движехме се в една компания, в която той все гледаше да блесне. Наистина беше чел много, знаеше много, пък и хубавец беше, и едно такова самочувствие на талази се изливаше от него...
А, аз макар и влюбена, съм си доста честолюбива и хич не обичам някой да се самоизтъква постоянно колко е велик. Доста разпалено сме спорили с него и ясно си давам сметка, че може би точно тази борба за надмощие ни е спирала да дадем воля на чувствата ни. А другото момиче беше кротко, мълчеше си, не влизаше в спорове. И сега си мисля, че на него точно такава жена му е трябвала, пък до и без особено силни чувства между тях. Да я манипулира, да се изтъква, да важничи, а тя да си мълчи. Много подобни мъже познавам, интелигентни, красиви, успели и гледаш до тях някоя невзрачна женица...ама тиха, кротка и търпелива
Виж целия пост
Колкото и да бях влюбена, много добре осъзнавах особеностите на характера му. Както казах, движехме се в една компания, в която той все гледаше да блесне. Наистина беше чел много, знаеше много, пък и хубавец беше, и едно такова самочувствие на талази се изливаше от него...
А, аз макар и влюбена, съм си доста честолюбива и хич не обичам някой да се самоизтъква постоянно колко е велик. Доста разпалено сме спорили с него и ясно си давам сметка, че може би точно тази борба за надмощие ни е спирала да дадем воля на чувствата ни. А другото момиче беше кротко, мълчеше си, не влизаше в спорове. И сега си мисля, че на него точно такава жена му е трябвала, пък до и без особено силни чувства между тях. Да я манипулира, да се изтъква, да важничи, а тя да си мълчи. Много подобни мъже познавам, интелигентни, красиви, успели и гледаш до тях някоя невзрачна женица...ама тиха, кротка и търпелива
# 110
8 ян. 2015, 15:53 ч.
Хм, ама вие говорите за някакви случаи, в които имате сериозни разминавания с другата страна. То е ясно, че няма как да стане в този случай. Но пък от друга страна, няма никаква причина да се хвърляте на другата крайност - задължително без тръпка. Не е човешко някак...
Е, а в другия случай нямаш и спомен, защото ежедневието с човек, когото не обичаш и никога не си обичала, едва ли е особено горещо.
За когато има любов - няма правила, що пък да не се получи една нормална връзка?
Но всичко това го правите, защото неговото щастие ви прави щастливи, т.е. пак на вас ви е приятно, че виждате действията ви до какво водят.
Би ли направила същото за човек, когото мразиш? Не. Защото не ти пука какво ще изпита той, нито ще ти стане хубаво като видиш щастие в очите му. Правим го за любимите си хора, защото тяхното щастие радва нас...
Виж целия пост
Не мога да се съглася ,че сте права. Да има такива случаи на влюбване ,НО както казах в последствие връзката е обречена . Чувствата и страстите и емоциите в такава връзка постепенно охладняват и изчезват след време.Изчерпват се. Постепенно ежедневието ви смазва и онова прекрасното в началото остава просто красив спомен.
Е, а в другия случай нямаш и спомен, защото ежедневието с човек, когото не обичаш и никога не си обичала, едва ли е особено горещо.
За когато има любов - няма правила, що пък да не се получи една нормална връзка?
Когато обаче източника на твоето щастие е това ,че си зарадвал с нещо другия и си го накарал да се почувства обичан и специален ,добре без да го е очаквал дори .Когато ти самия постоянно изпитваш нужда отново и отново да правиш такива не поискани най-разнообразни жестове и на свой ред постоянно получаваш очарователни изненади ,когато това стане вашето ежедневие тогава някак в надпреварване и мислене по какъв по-оригинален начин да направиш щастлив твоят човек не забелязвате битовизмите , ежедневието не е сиво , не се уморявате да се обичате. Няма как да си омръзнете.
Но всичко това го правите, защото неговото щастие ви прави щастливи, т.е. пак на вас ви е приятно, че виждате действията ви до какво водят.
Би ли направила същото за човек, когото мразиш? Не. Защото не ти пука какво ще изпита той, нито ще ти стане хубаво като видиш щастие в очите му. Правим го за любимите си хора, защото тяхното щастие радва нас...
# 111
8 ян. 2015, 16:07 ч.
Според мен всичко е късмет. 
Може да се омъжиш с голяма любов и да се разведеш, може и пресметливо да се омъжиш, а с времето да се появи и любовта.
Виж целия пост
Може да се омъжиш с голяма любов и да се разведеш, може и пресметливо да се омъжиш, а с времето да се появи и любовта.
# 112
8 ян. 2015, 16:20 ч.
Да!
Виж целия пост
Според мен всичко е късмет.
Може да се омъжиш с голяма любов и да се разведеш, може и пресметливо да се омъжиш, а с времето да се появи и любовта.
Може да се омъжиш с голяма любов и да се разведеш, може и пресметливо да се омъжиш, а с времето да се появи и любовта.
# 113
8 ян. 2015, 16:21 ч.
И когато пораснеш, разбираш, че късмета си го "ковеш" сам.
Виж целия пост
# 114
8 ян. 2015, 16:32 ч.
Поставен така въпросът - аз лично нито единият вариант бих избрала - да бъда с някой, който е добър човек, сериозен, но нямаме химия и общи интереси, възгледи, нито пък бих се обвързала сериозно с някой, който ми е огромна тръпка, но е несериозен, не показва, че го е грижа за мен и връзката ни, неамбициозен и вероятно би бил калпав баща за децата ни. До сега съм имала подобни познанства с мъже и от двете категории, но се радвам, че не съм предприела нещо сериозно с никой от тях. Предпочитах да съм сама, вместо с който и да е. Ето с това не направих компромис. Посредствена връзка, липса на взаимност, химия. И ето, че сега се появи човекът, който съм търсила. Просто изчаквах да срещна някой, с който има от всичко по малко - привличане, доброта, общи интереси, общи планове, загриженост, сериозност и готовност за сериозни отношения.
Виж целия пост
# 115
8 ян. 2015, 16:33 ч.
+1 
Виж целия пост
И когато пораснеш, разбираш, че късмета си го "ковеш" сам.
# 116
8 ян. 2015, 16:43 ч.
Никога не съм разбирала хората, които смятат, че живота им е изцяло в техни ръце.
Винаги има доза късмет. Разбира се, глупаво и наивно е да заложиш само на късмета, но пък е крайност и да го отричаш. Поне дотук съм пораснала аз.
Виж целия пост
И когато пораснеш, разбираш, че късмета си го "ковеш" сам.
Никога не съм разбирала хората, които смятат, че живота им е изцяло в техни ръце.
Винаги има доза късмет. Разбира се, глупаво и наивно е да заложиш само на късмета, но пък е крайност и да го отричаш. Поне дотук съм пораснала аз.
# 117
8 ян. 2015, 16:51 ч.
Никога не съм разбирала хората, които смятат, че живота им е изцяло в техни ръце.
Винаги има доза късмет. Разбира се, глупаво и наивно е да заложиш само на късмета, но пък е крайност и да го отричаш. Поне дотук съм пораснала аз.
И аз така мисля.
И дотам съм пораснала.
Много е важен късмета, не е само дума в речника.
Виж целия пост
И когато пораснеш, разбираш, че късмета си го "ковеш" сам.
Никога не съм разбирала хората, които смятат, че живота им е изцяло в техни ръце.
Винаги има доза късмет. Разбира се, глупаво и наивно е да заложиш само на късмета, но пък е крайност и да го отричаш. Поне дотук съм пораснала аз.
И аз така мисля.
И дотам съм пораснала.
Много е важен късмета, не е само дума в речника.
# 118
8 ян. 2015, 17:14 ч.
Никога не съм разбирала хората, които смятат, че живота им е изцяло в техни ръце.
Винаги има доза късмет. Разбира се, глупаво и наивно е да заложиш само на късмета, но пък е крайност и да го отричаш. Поне дотук съм пораснала аз.
Естествено, че не можеш на 100% да контролираш живота си.
Но да залагаш на късмета при избор на партньор, който се предполага, че е за цял живот?
Прекалено глупаво ми звучи.
Виж целия пост
И когато пораснеш, разбираш, че късмета си го "ковеш" сам.
Никога не съм разбирала хората, които смятат, че живота им е изцяло в техни ръце.
Винаги има доза късмет. Разбира се, глупаво и наивно е да заложиш само на късмета, но пък е крайност и да го отричаш. Поне дотук съм пораснала аз.
Но да залагаш на късмета при избор на партньор, който се предполага, че е за цял живот?
Прекалено глупаво ми звучи.
# 119
8 ян. 2015, 17:20 ч.
Отношенията с хората не са "късмет", а емоционална интелигентност, старание, умение. Как ще се държиш с определен човек и как той ще се държи с теб са функции на възпитание, образование, социална среда, и като такива нямат нищо общо с късмета. Единственото случайно е дали ще се срещнете, защото дали ще се чуете, видите, забележите, пак не е късмет.
Не можеш да контролираш дали няма да ти падне саксия на главата. Дали обаче ще се карате или ще се разбирате със съпруга си зависи само от вас двамата. Аз никакъв елемент на случайност в това не виждам.
Виж целия пост
Не можеш да контролираш дали няма да ти падне саксия на главата. Дали обаче ще се карате или ще се разбирате със съпруга си зависи само от вас двамата. Аз никакъв елемент на случайност в това не виждам.
Препоръчани теми