Любовта или добрият брак

Това е доста гадно да. При такова положение може би и аз да си бях хванала любовник,но пък при нас ролите са обърнати. Аз станах пасивната,а мъжа ми само ме преследва. Поне си осъзнавам проблема и работя по въпроса да го оправя. Мисля дори лекарката ми да попитам. Предполагам при нас пък коренът на проблема е точно сексуалната ми пасивност,която рязко настъпи след раждането. Такак както си правехме ежедневен секс дори и в 9-ти месец от бременността-така се секнах като родих,а пък и мъжът ми спря тогава да настоява,защото явно не е знаел какво се случва и от там се започна,та чак до днес. Наиситна ми е проблем и незнам как да се поправя. Ние с моя мъж обаче сме говорили на дълго и на широко за всичките ни проблеми месеци наред и нямаме никакви недомлъвки. Работим заедно по въпроса да спасим брака ни.

И аз бях така и мога да ти кажа какъв е проблемът: 1. не се чувстваш ок в тялото си по някаква причина, 2. не изпитваш удоволствие от мисълта за секс - решението: прави секс - ще го правите 2-3-5 пъти и нещо няма да ти харесва, опитвайте дрги пози или на почивка, но опитвайте ако ще и на 100-ния път да ти хареса ще искаш пак и пак. Дори и в момента, когато 2-3 пъти подред не ми хареса спирам да искам, но знам че искам да го правя по ред причини и вземе, че следващия път ми хареса и после няма спиране.

А по темата - добрият брак, не в смисъла на пари, къщи и т.н. в смисъла, че имате с този човек еднаква гледна точка по важните въпроси и проблеми, че сте имали сходен начин на живот и в ранните си години и очаквате еднакви неща един от друг. Любовта е първите месеци и после като ти микне всичко те дразни, любовта трябва да преминава в уважение и грижа.

Айде не! Първите месеци е влюбването. Когато хормоните те тресат и мислиш като хлапе в ранен пубертет. То няма много връзка с любовта, която пък се основава на съвсем различни неща. И когато любовта премине в уважение и грижа, вероятно усещането ще е като да съм женена за брат си. За което мнението ми е - мерси, ама нема нужда.
Двама душа заедно поддържат любовта жива. Веднъж като се гътне обаче, иди я търси ти

Първата точка я позна. Хем съм повече от петилетка по-стара от времето,когато се запознахме,хем водя 100 пъти по-заседнал живот и хем съм 10 кила отгоре. Чувствам се стара,скучна и дебела. Мисля да взема пример от него и колкото и да ми е гадно и да ме мързи да си наложа една яка фитнес програма съчетана с диета. Поне да има един плюс и за мен от цялата тази фитнес мания развихрила се и в къщи. Втората точка също съм си я мислела и даже честно казано май я започнах от три дена насам,но....психически много се влияя. Днес съм доста зле с настроението и може направо да забрави! Ох определено ми е реве и мисля да си сипя едно вино да удавя мъката.

Иначе добрият брак.....много относително е какво точно е това:( Моят май не е точно добър явно,но четейки във форума виждам,че има къде-къде по-лоши от моя. Както днес една приятелка ми каза: "Винаги има по-лошо"

InaV, и аз мисля като теб. Когато сте на 20-30 години и да сте заедно, колкото да сте заедно и само да си приказвате... По ми отива за пенсионерска двойка. Че то ние, ако от сега сме така, какво ли ще правим, когато станем на 60?

Към авторката - не искам нито единия, нито другия, честно 
Ако към единия изпитвам страст, това е хубаво, може да се изживее, без задължително да правя семейство с този човек, че и деца да създаваме, ужас, обречена история, ако е толкова безотговорен и ненадежден.
Другият, окей, подходящ за съпруг, за баща, за глава на семейство и на къща, но ако я няма тръпката, какъв брак ще е тогава, въпросът ми е риторичен. За мен това няма да е добър брак, без страст, без искра, без вълнение, без любов.
Наистина може би ще остана сама за известно време, пък барем се появи трети мъж, хем сериозен и отговорен, хем очарователен и страстен, та да дойде Любовта и да се вземем в добър брак...
Но ако дилемата е или - или, отговорът ми е следният - всичко зависи дали имам дете или нямам.
Ако още съм млада и нямам дете, може би щях да залитна към варианта Любов на всяка цена... и сигурно щях да сглупя.
Обаче вече съм зряла и имам дете, затова сега, от позицията на опита и времето, ще предпочета сигурния отговорен партньор за детето си, да изградим стабилен дом, а ако съвсем се чувствам зле емоционално поради липса на страст, е възможно да потърся топлина навън, но дискретно. Абе сложна тема. Ще следя и другите какво ще ти пишат занапред, че ми стана интересно, определено.

+1 

И като търсите улегнали, да не вземете да попаднете на ония хора, които са пречупени от нещо или някой. Държат се стабилно и улегнало, за да избягват конфликти. Обикновено това е ръка за ръка с някаква сексуална дисфункция.

Не се женете за полу-импотентни.

Улегнал има толкова значения, че е трудно човек да разбере кое точно се има предвид.
Има разлика м/у смирен и разумен, например.
Аз смирен не ща, но пък нямам нищо против разумен, първото е от пречупване, второто - черта на характера.
А има още толкова много значения на улегнал...

 По тая тема има един виц.

Какъв е човек, който иска и може? Молодец.
Който не може, а иска? Храбрец.
Който не може, ама се прави, че не иска? Подлец.
Който може, но не иска? Мъдрец.

Та разумен и надежден е тоя, дето може, но си е наложил граници в името на някаква цел.

А пречупен е тоя, дето ако можеше, щеше да върши всичко, ама не може, затова си слага маската на хрисим и смирен. Съответно върши злини на други нива, за да компенсира липсата на хъс и способности.

Както кажеш, върши ми работа и това тълкуване, стига целта да е такава, каквото ме устройва 

 Така ли, кой? Тайна ли е?

 Аз като се замисля, май голямата ми и истинска любов е мъжът ми. Сигурно това е голям и незаслужен късмет
 Но въпреки това понякога адски ме дразни на чисто битово ниво.

Винаги е важно да мислиш за детето си, когато го има, независимо дали си обвързана с брак или живеете заедно с бащата на детето. То е важен фактор. Също е важно да се има предвид, че всяка връзка може да бъде поставена на изпитания от времето и живота. Но първо е важно да се направи опит за съхраняване на семейството,  да се върнете отначалото, когато сте се обичали. Опит за запазване винаги трябва да се направи,  но ако въпреки него не си щастлива, депресирана си, уморена,  разтревожена, тъжна, неудволетворена - трябва да се замислиш. Детето винаги ще усеща твоето нещастие и когато малко поотрасне то ще приема вашето поведение и тип семейство като нормално.  А нещастието и неудовлетворението не трябва да бъде трайно настанено в един брак/връзка.

Понякога просто една връзка се изчерпва, особено, когато брака е сключен рано, т.е. единия или двамата партньори са много млади при сключването на брака.  В случая Сами не е имала друга сериозна връзка преди това. Наличието на родители /още повече свекъри/, които се месят в отношенията е направо отровно за връзката.

Наличието на друга връзка не трябва да е това, което накланя везните дали да остане или не с мъжа си. Тя трябва да помисли дали да остане с него, дори и да няма възка с друг, дори и ако се наложи да е сама известно време.

Не слагайте печат -"Това е правилно" "Това е грешно" върху ситуацията. При всеки е различно.

_______________
И не съм съгласна, че любовта е само в началото. Когато има любов, когато е осъзната със сърцето и с разума, то тя на свършва с времето, не минава в уважение. Тя продължава да е любов, просто вече не е изпепеляваща, а равномерно и постоянно горящ огън. Само от партньорите във връзката зависи да не угасва и да гори винаги - от усилията и на двамата. Защото това са усилия, но те си заслужават, защото те градят и поддържат щастието.

Magnollia, благодаря за мнението. Да, аз бях едва на 18, когато започнах връзка с него. Може би това, че имам неизживяни моменти, може би намесата от моите и неговите родители са оказали отрицателни влияние. Но за момента не изпитвам нищо и колкото и да полагам усилия не мога да преодолея тази криза, ако изобщо е криза. Дори когато посяга да вземе нещо, което е близо до мен, аз инстинктивно се дръпвам настрани... Просто ми е неприяъно да ме докосва.

ами значи при теб си е непоносимост
от опит мога да кажа,че щом отсега те дразни,едва ли това ще се промени
но и аз те съветвам да не се хвърляш към другия,защото и това не е гаранция
а запазването на нещо на всяка цена невинаги е най-доброто решение
да-има семейства,където се получава не заради детето, а заради тях двамата
но мисля,че твоя случай не е такъв
според мен изобщо ти е било рано за сериозна връзка,брак и дете