Той иска и всеки ден ме моли да започнем отначало, но аз не съм дигурна, че мога пак да го обичам. Насилвам се да живея с него само заради детето, макар да не съм сигурна, че е най-правилното решение. Да, може и с другия да е грешка, но и да остана със съпруга си без чувства дали е добре. Детето все някога ще порасне, а тогава какво ще е останало от нас? Само да отбележа, че разликата ни е 10 години, ако има някакво значение.
Аз също току-що имах такъв период и такива мисли,както съм писала напред,но реших в полза на стабилния брак. Може би пък и да имам още чувства към моя щом можах да обърна процеса....незнам. Сложно е наиситна и в никакъв случай се нямам за спец в добрите бракове,даже точно обратното,но....знам ли. Знам само със сигурност,че следващ брак не значи обезателно щастие. Просто трябва да си сигурна в това,което правиш. Имаш ли двоумене някак е рисковано още повече.
. и един път той ми казва, е ние ако имаме дете, какъв е проблема майка ми да избере името 
. Като си влюбен някак си може да подминеш такива неща. Но тях си ги има малки ежедневни и прозират, човек просто трябва да си отваря очите докато е време. 
