Любовта или добрият брак

Лош баща няма как да ми остане голяма любов.

Т.е. в този случай губиш и двете - и любовта, и добрия родител. В другия поне добрия родител ти е сигурен, уж.

Чакайте, те още не са стигнали до родителството  

Още са на фаза, имам пепердуки или нямам пеперудки в корема. Освен това един мъж може да е неромантичен, скучен или пък "лошо" момче, но пък да е прекрасен баща . Нищо не е само черно-бяло.

Иначе и аз съм съгласна с Блу

О, това да знаеш, че на всеки празник ще дойде с един букет, пак си е вариант на скука, не държа на романтиката. При нас няма празник с празник, въпроса е да няма очаквания.
 Не държа да ми е непрекъснато до мен. Държа да има тръпка. Държа да има мнение, да е по-умен, да е по-способен от мен.   Един не скучен мъж, трябва да го може това...И това да има мнение, никак не е скучно, защото се стига до спорове, до скандали, до мнения, до обосновки, до борба, защото и аз се боря и не отстъпвам, когато съм убедена. Възможност да играя игра, да се "намажа". И после до сдобряване, до изглаждане на ръбовете...Никак не е скучно, да живееш с такъв човек, с амбиции чак до болест, с изградени идеали, с характер и голям инат. Изключително жизнен и енергиен тип. Не е скучно и възможности за интересно състояние дебнат от всякъде.  Зависи какви са характерите, очакванията, надеждите, илюзиите, семействата на двамата. Няма как да има формула.

Qlena, не знам какви са тези мъже, сега като се замисля съм била достатъчно симпатична партия, като е имало момчета, които доста дълго са въздишали по мен. Но, никога, не съм им давала някакви надежди за някаква възможност. Може би ако бях дала празни надежди, може би щяха да си затворят очите, а една жена винаги може да играе.  Такива, има и мъже, и жени. Някаква карма.

И аз да вляза с идеята за: какво е лош баща? 
Те имат различни нива също, различни приоритети, тези лоши бащи. Едните искат да дисциплинират отрочето, други искат да го възпитат строго, трети главно материално да го подсигурят. Четвърти го играят приятели.  Но това дали е правилно? Кой може да каже? 

А за този абсолютно безотговорен тип, който го прави детето и после си бие камшика...мисля че там вече любовта не съществува...Също, как може да се дадеш на човек, който има няколко присъди за побой, за кражба, гледа злобно, каква е тази страдалческа любов?! Това е нереалистично просто? Тук жената има сериозен проблем!

А защо трябва да се избира едното или другото? Гоним някакъв срок за женитба ли? Ако възлюбеният не е стабилен, вятър го вее на бял кон и т.н., то той става за гадже, когато си на 16-20 години, но не става за семейство. Ако пък имаш ухажор, който е стабилен и т.н., но не го обичаш, защо трябва да избираш него, от страх, че повече такъв няма да срещнеш ли? Според мен човек не трябва да се примирява с едното или другото, само заради зора да се създаде семейство. Изчаква се до момента, в който срещнеш човек, в който да се влюбиш и който е отговорен...

Иначе, ако допуснем, че в целия свят са останали само двама мъже - несериозен с пеперудки в стомаха и стабилен без пеперудките, бих избрала стабилния. Като цяло обаче за мен е много малко вероятно да се влюбя в някой развейпрах (освен ако не съм в тийн възраст, когато семейство и деца въобще не са на дневен ред и хормоните бушуват).

mamamari,колко хубаво си го казала...   

Трябва да има баланс разум-чувства.Когато везната натежи в едната посока-другата страда и нещата отиват на кино рано или късно.

Bзаимното посвещение(без егоизъм) на единия към другия гради,укрепва и затвърждава любовта напред във времето и тогава хармонията в семейството е пълна. 

Не съм чела всичките коментари, но нека да се включа и аз. В нашия случай, т.е. с моя мъж в рамките на 1 година ние се запознахме, и се опознахме, и решихме да се сгодим и да се оженим, т.е много бързо се развиха нещата, честно казано аз изпитвах нещо към него, а дали беше любов не бях сигурна... с течение на времето осъзнах, че не съм сгрешила, и мнооого си го обичам, а дали все още съм влюбена не знам... за мене любовта е нещо временна, т.е с времето се заменя с нещо , може би при нас с обичта. Аз предпочитам да съм със стабилен мъж.

Всичко е егоизъм, не се заблуждавайте и когато си влюбен, ти си с този човек, защото ти носи приятни усещания, искаш го, защото на теб ти е добре. И когато не си, а имаш други подбуди, пак го прави заради себе си - сигурност, стабилност или там, каквото му казвате, но пак за личния интерес става дума.


И как така ги разбирате какви бащи ще са още преди да има дете?
Това проличава чак тогава, преди него са просто догадки.
А и е относително какво е добър баща. За една жена това е мъж, който финансово издържа детето, за друга, който се грижи за него и физически, освен финансово.

Е какво толкова има да се мисли. Прекалено размишляване и драматизиране се получава. Има 2 опции:

1. Ако си материалистка избери сигурния и богат мъж, който ще е и грижовен съпруг и баща. Като се замисля обаче такива почти няма, защото повечето богати мъже се разглезват от много пари и стават лигльовци. В повечето случаи имат пари от мама и тати или някакво наследство, или имат хубава работа намерена чрез връзки, най-вероятно пак от мама и тати. Не знам такива дали ще бъдат добри бащи на детето ти. А ако сами са станали богати с упорство и труд най-вероятно са борци, мафиоти, или са забогатели по непочтен начин чрез корупция и т.н. Или защото са станали мениджъри в голяма фирма - е знаем как се става мениджър в днешно време в нашата мила родина - трябва да си голям гъзолизец и подлизурко, да забиваш нож в гърба на колегите си. От такива "богати и стабилни мъже" едва ли може да очакваш спокойствие, верност, морални ценности, да са достойни за уважение, да бъдат грижовни към теб и децата ти. Но както и да, май се отплеснах от темата...да кажем, че си намерила някой стабилен, но я няма любовта - ами ако си материалистка го вземаш и толкова. Няма какво да се чудиш.

2. Ако си емоционална личност избери любовта, дори и той да не е стабилен, да няма солидни доходи. Защото ако не го направиш, това ще те гложди цял живот - че си изтървала голямата любов. Ще се опиташ да наваксаш пропуснатото, ще започнеш извънбрачни афери, ще станеш к*рва демек.

Така че въпросът не е "кой да избера", а "каква личност съм аз". Първо опознай себе си и като разбереш що за човек си - материалист или емоционален, чак тогава направи своя избор. Това е моят съвет 

Ами и аз ще се включа тук защото съм в подобно положение. Имах връзка с мъж, който не става за семейство, но в който бях и все още съм лудо влюбена - очите му шарят, днес е с мен утре не знам къде е, финансово стабилен, но не и емоционално. Пасвахме си в начин на живот, но не и постоянно заедно. Събирания и раздели нон стоп. Да обича ме, но по някакъв негов си начин, който мен не ме устройва - не чувствам стабилността на чувствата и желанията му за нашето бъдеще. Имах и ухажори, които пък бяха вей хай вей - закъсняват за срещи, работят по-малко сакън да не се преработят, ясна визия за живота си нямат. Имах връзка и с мъж който не обичах, дори и не харесвах визуално, не се получи, въпреки че ми даваше цялата сигурност, от която една жена има нужда (ех, малко и на него не му се работеше, просто си беше леко некадърен).
Истината е посредата - изпепеляващите чувства те заслепяват и не ти дават спокойствие, а човек има нужда от спокойствие в живота си, не си цял живот на 20. Децата имат нужда от спокойна семейна среда. Така че един мъж стабилен, уравновесен, добре изглеждащ според критериите ми и добре възпитан в семейните ценности, който знае какво ме дразни и не го прави, който ми има уважението и аз неговото, който да ме разбира и обича - той повече отколкото аз него - мисля че напълно ме устройва. Не съм го срещнала. Но няма и да се оставя на някой да ми пили нервите в несвяст. Не е здравословно за мен.

Това са клишета, измислени за замазване на ситуацията. Аз те обичам, ма ти не ме разбираш. Глупости.
Виждала съм такива, които като срещнат жената, в която наистина са влюбени, стават кротки като дресирани кученца. И при двата пола всъщност съм го виждала.
С една дума - за мен другото е несподелена любов и е напълно нормално да не доведе до стабилен брак.

Без да съм чела отговарям
Бракът е сделка 

Мисля, че съм се изразила ясно. Не говоря за догадки и мои очаквания. Говоря за преценка, разбира се, субективна!, на мъжа като баща - след раждането на детето и по-нататък - след излизане на детето от бебешката възраст.
За егоизма и субективността съм много съгласна.

Бърди е отговорила още на първа страница - по-добре нито един от двамата. Така поне ще се отвори място за третия, който има шансове да бъде съчетание от двете.