Любовта или добрият брак

Не се сърди, човече, не е проблема в третия човек. Разпада в отношенията ни беше преди това. Просто в последствие намерих на друго място това, което ми липсваше вкъщи.

Това неоценена ли значи? И липса на внимание?

В първия си пост пишеш, че съпругът ти прави всичко за теб, угажда ти и безкрайно те обича, но е скучен. Ами, извинявай, обаче стигам до извода, че си тръгнала да търсиш това което ти липсва - на скука противоположното приключения ли е, някъде навън, а детето ти в момента е на две. Кога успяха да ви се развалят толкова бързо отношенията? Преди/след раждането, забременяването?

Аз се обърках, нали уж много те обичал и всичко правел  ? Т ова не звучи съвсем така.

Ох тази тема с любовниците ми е тегава. Аз не съм такъв тип да имам любовници и да се раздвоявам,но пък гледам и да не съдя тези,които са такъв тип. Сами,аз също не съм хипер щастлива в брака си и претурпях какви ли не катаклизми в мего, някои от които ужасяващи и ако ги споделя доста хора ще настръхнат,но любовник не си хванах. Даже напротив- май пооправихме нещата при нас и надявам се оправянето да се задържи дълготрайно,но това се дължи на това,че нямаме любовници....омагьосан кръг. Предполагам,ако се бях влюбила в някой друг мъж щях да зарежа моя въпреки молбите му. В прав текст ти казвам,че явно неискаш вече мъжа си,защото имаш друг,а друг незнам защо имаш. Имам и приятелка в твоето положение. Омъжена за 3-ти път и пак неуспешно,с две деца от двама мъже и продължава да търси любовта.Послдните година-две се беше активирала да си намери сностен любовник и смени няколко такива,а за всеки мислеше,че е последния на земята и голямата любов,но всеки път се оказваше,че не е така и намираше следващия. Не посмя да подаде молба за развод до момента,в който намери по-стабилен. Сега уж е голяма любов с един мъж и разбира се развода е в ход вече,но аз да си кажа честно съм скептична и тази и любов до кога ще издържи? Сами, ами ако се разведеш и отидеш при любовника,а след няколко години и с него се случи същото като с мъжа ти,но тогава той ти казва да не го закачаш,защото е работил да ти храни детето,което не е и негово? Ако му родиш и се заробиш с две деца,нелюбим мъж и обречеш първото си дете д абъде нещастно? Хубаво си помисли какви са ти приоритетите. Само за протокола ще кажа,че имам три брака!!!  Слава-богу втория ми брак беше кратък и бездетен,но повярвай ми имам опит в това чужд мъж да ти гледа детето на криво. Моят съвет е да не си разваляш семейството,заради предполагам временни тръпки и скука!

Прави нещо, само ако аз му кажа. В такъе смисъл, че ако не го помоля няма да се сети да го стори, а спокойно ще си гледа телевизия. Не ходим никъде заедно, не ми помага за детето, освен ако не трябва да го погледа, за да се изкъпя или сготвя. Няма изрази от рода на ,,как си, как мина деня ти, какво правихте днес". Липсата на малките неща, които ти подсказват загриженост и любов, някак ми липсват. В комплект с битовизмите, непрестанното приаъствие на родителите му и това, че ограничава социалните ми контакти някак взеха да ми тежат.

А ти имаш ли желание да работите в посока запазване на семейството? Ако имаш, виж дали и той има и действайте. Ако единият от двамата не ще, насила няма как да се получи.

А това било ли е по-различно преди детето. Нещо ми се струва странно изведнъж да са се променили нещата.

На мен лично не ми звучи като добър мъж точно, който ми угажда.

колко па да ти е ограничил социалните контакти, щом си успяла и любовник да намериш, че и време за сексуално-социални контакти с него  

Това е много вярно! Наистина седнете и вижте кой какво иска и какво неиска и след това решавай каквото ще решаваш.

Той иска и всеки ден ме моли да започнем отначало, но аз не съм дигурна, че мога пак да го обичам. Насилвам се да живея с него само заради детето, макар да не съм сигурна, че е най-правилното решение. Да, може и с другия да е грешка, но и да остана със съпруга си без чувства дали е добре. Детето все някога ще порасне, а тогава какво ще е останало от нас? Само да отбележа, че разликата ни е 10 години, ако има някакво значение.

Кукумицинка, любовника всъщност му е близък познат, с който се виждахме почти всеки ден. Ограничаваше ми социалните контакти още докато бяхме гаджета. С този няма да говориш, онзи защо те гледа, на този няма да пишеш...

Мисля, че повечето мъже са така. Когато искам нещо от мъжа си, просто му казвам - моля те, направи това. Не го считам за проблем и не очаквам да ми чете мислите. Върви и в обратната посока, той ми напомня да свърша нещо. Комуникация.

С родителите му ли живеете? Ти защо не организираш да отидете някъде и да правите нещо? Ти питаш ли го как му е минал денят?

Когато си влюбен, старото и познатото ти изглежда скучно, все сравняваш с новото и шаренкото. Емоциите са нови, силни, привлекателни... ама до време.  Просто ми се струва, че си търсиш оправдания.

Аз ще ти кажа,че насила хубост не става
млада си,избързала си
ще те посъветвам да седнеш и сама себе си да запиташ какво искаш
мъже ще имаш колкото щеш, мисли за себе си плюс детето-кое ,а не кой би те направило щастлива
иначе съм съгласна с Фиона- много е вероятно и любовникът ти да те отегчи станете ли семейство
Мисли

Сами, имам чувството, че сякаш не искаш да направиш нещо за брака си. Явно си била наивна и влюбена, когато си се омъжила и родила, защото ако тоя мъж е бил незаинтересован и преди, явно не си забелязала. Не си мисли, че нещо може да стане на сила. Ако мъжът ти вече  не те обича, няма как да го накараш на сила. Няма и смисъл да продължавате заедно. Но  не вярвай прекалено много и на другия. Това, че ти харесват вниманието и секса, не означава, че можете да се разбирате или да е добър втори баща на детето ти. Ако не обичаш мъжа си, остави го, но не проявявай лекомислието да се обвържеш трайно с друг, който не познаваш добре.