Смукане на палец при 5-годишно и как изобщо да се откаже този лош навик?!

lyubomira_naidenova - стана ми жал, като каза че плаче защото не знае как.....
Миличкото, значи осъзнава, че трябва да спре....Не го насилвай, според мен. Душица сладка.
Аз отдавна се отказах, знам че ще стане, когато той е готов.
А, не спираме да говорим. Но, отдавна се отказахме от заплахи или каквото и да е.

Ми.... един от нас ляга при него и държим ръчичката, за да не го смуче.
При баща му ефекта е по-голям, но при мен се отпуска и си заспива с палеца.
И понеже ми е слаб ангела и го оставям, че и на мен ми става жал....
А не трябва, трябва си постоянство...

Недоумявам как може да допуснете нещо, което е видимо вредно за детето.
Решение ще намерите, когато вие самите решите, че искате това да спре и сте решени да постигнете успех. За сега от всички споделили за проблема разбрах само, че се процедира с кахърен поглед и надежда детето само са се откаже един ден.
Изумява ме и подходът да се търсят ортодонти, шини и не знам какво още, вместо да се полагат усилия източникът на проблема да се премахне.

Опитвала съм с горчив лак, без резултат.Слагам чорап, маха го.Снощи е зашит за ръкава на пижамката по съвет на ортодонт.Голямо облекчение е да видиш на сутринта неосмукан палец.
Ето снимка:
http://nkir.snimka.bg/children/01-2015.850180

Дайте съвет
Защото, ако човек не се е сблъсквал с нещото от страни сякаш изглежда по-лесно да се говори....

Hushpuppy, не се хаби. Няма смисъл

wild poppy - права си
Но, нали знаеш, който не е минал през това, той не знае колко е трудно.

Защото аз осъзнавам, че това с отучването е трябвало да стане още на 4 месеца, когато и започна. Сигурна съм, че всички с този проблем го осъзнават. Или веднага се действа, когато започне - или после вече почти няма шанс за отучване "на сила". Остава май само с приказването и дърпането на ръката от устата... Моя започна някъде на 4-5 месечна възраст, аз тогава бях "мека мария" и един-два дена ако се старая, на другия вече ми омръзне и го оставях... А, то си трябва постоянство още в началото, после вече виждаме какво става. Пишем в тази тема......

Hushpuppy, не се знае дали ако се беше преборила с палеца, нямаше да се бориш после с одеалце или чаршаф, така че няма смисъл да го мислиш. При щерката започна няколко месеца, след като се отби. Сега като се замисля съм можела да ѝ дам биберон (никога не е позлвала). Но пък как се приучава дете на годинка към биберон 

Когато забременях ме обхвана някаква паника, че няма да се справя с нищо и всичко ще е тооолкова трудно. Четях по форумите за припадащи от безсъния и изпускащи бебетата си майки, разнасящи ги ревящи по цяла нощ. Като ми премина паниката се мобилизирах и 9 месеца четох как да премахна в зародиш трудностите, които с времето ескалират и водят до проблеми. Като започнах от коликите, приучаването за самостоятелно спане и още безброй неща, та до смукането на палеца. Изчетох десетина книги, засягащи повечето от тези въпроси и няколкохиляди теми.
За смукането на палеца се казваше, че децата над една възраст го правят, за да се справят с фрустрацията. Преди това е просто сукателен рефлекс, ако нещо им докосне бузата - да завъртят глава към него и да го лапнат. После става съзнателно търсене на точно това конкретно нещо, което носи успокоение и удоволствие. Пишеше, че го правят от скука или за да се справят с негативна емоция. Затова като видех бебето ми да си лапа пръста, веднага се втурвах да го гушкам, да му пея песнички и каквото още ми идваше на ум. Или да го сложа по корем, за да е ангажирано да се мъчи да се вдигне на ръце или да се завърти по гръб - въобще с някаква дейност. Или ако е в количката или кошарата му давах играчка, която е шарена и издава звуци, за да си ангажира вниманието с нея.
И помогна.
За по-късна възраст се казва, че същите неща важат - да е ангажирано вниманието, да се търси друг подход при негативните емоции, а не "бягство от реалността" и самоизключване, каквото на практика представлява смукането на палеца. Въобще, за решението трябва да се подходи, като се тръгне с премахване на причината, която кара детето да го прави, а не просто забрани, чорапи и горчивини. Потребността се подхранва най-вече от скука (липса на стимули) и дискомфорт, отколкото от навик.
Ако дискомфортът е негативна емоция, има много начини - примерно да са му заети ръцете - да къса или мачка хартия, да рисува, да мачка пластелин, каквото го влече. Ако е скука и липса на стимули, да му се постави някаква задача, по възможност интригуваща и въобще да му се ангажира вниманието.
За всяка ситуация трябва да се види какво провокира потребността и да се намери заместител, който с времето да се наложи.
Както сте забелязали, забраните и насилствените методи не помагат много, защото те не атакуват причината и когато тя си остане, и навикът си остава.

allana, много е хубаво че си имала възможност да си гледаш детето.Аз нямах това щастие.Принудих се да се върна на работа максимално бързо след раждането и стринката на мъжа ми беше през деня с дъщеря ми.Гледаше си сериалите и така детето си засмука палеца.Колко сме й говорили да занимава детето и затова й плащаме."Пей си Пенке ле!"
Да не споменавам, че е с аутизъм и това още повече утежнява положението с този навик.
Така, че не бързай да критикуваш хора, чиито съдби не познаваш.

И двата пъти казах абсолютно едно и също, но с различни думи.
За едно бебе няма по-голяма фрустрация от липсата на майка му, така че каквото и да е правила жената, за да го занимава, едва ли е можела да бъде съвсем ефективна.
С аутизма нещата наистина са сложни и не знам какъв подход може да се намери, но ми се струва, че насилствените методи няма да дадат много добър резултат. Отново може да се търси нещо друго за преодоляване на дискомфорта. Пробвайте различни неща, които харесва, за да откриете това, което харесва достатъчано много.
Надявам се да постигнете успех скоро.

Е няма как нощно време да му се ангажира вниманието на детето, нали? Тук вече си опираме до навика.
Напълно съм съгласна с отнемането на вниманието и занимавката, така процедирам и аз през деня, но дойде ли време за сън.......... Ето, вчера на обяд заспа без палеца, но 10мин. по-късно вече стабилно унесен в сън, завъртя се и го засмука.... така е и вечер... успявам да го накарам да не го смуче, но заспи ли.... и отново му е в устата...

Моят син е на 4 години и доскоро си смучеше палеца. Опитвала съм да го откажа с горчивия лак, с говорене, но нищо не помогна. В началото на годината пожела да му купим нещо. Казах му, че ще го има, ако престане да си смуче пръста. Взех едно листче, разделих го на 9 и написах цифрите от 1 до 9. Обясних му, че всеки ден ще задраскваме по едно квадратче, ако 9 дена издържи без да си смуче пръста ще получи желания подарък. Първите 4-5 дни заспиването беше кошмар. В продължение на час се въртеше, ставаше, лягаше, но не си лапаше пръста. Слагаше си ръката под възглавницата и накрая изморен заспиваше. Признавам, че и аз страдах с него, гледайки го как се мъчи, но трябва твърдост и от наша страна. Седмица след като започна всичко, желанието за смукане видимо намаля. Деветдневния период мина и синът ми си получи подаръка. Докато траеше отказването той се разболя, след това бяхме в болница, но не посегна към пръста. През цялото време му повтарях колко много се гордея с него, че е герой. Продължавам да го правя и сега.
Това е нашата история. Отказването от този навик ми прилича на отказване от цигарите-необходима е силна воля.

beni5 много хитро си подходила браво   

Като чета коментарите, виждам че трябва да почакаме да попорастнат и към 4 години да опитаме с някоя "сделка" и подкуп с желана играчка да премахнем този лош навик. Преди тази възраст ми се струва почти невъзможно.