Мразя "виж какво".
Всяко изречение на свекървата започва така!
Виж целия пост
Всяко изречение на свекървата започва така!
Фраза, която мразя
- Публикувана: 11 ян. 2015, 17:26 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2025, 11:47 ч.
# 9 270
24 ноем. 2018, 21:07 ч.
# 9 271
24 ноем. 2018, 23:50 ч.
Нм, даааа...
Понеже все още има доста книги, печатани преди (не знам коя годиха го премахнаха това правило, вероятно докато съм била в гимназия или нещо подобно) - премахването му... ми се наложи дълго и пространно да обяснявам на сина си какви са тези вувания в книгата, която му бях дала да чете...
Виж целия пост
Напоследък забелязвам мода във форума да се добавя онова досадно "у/ву" по средата на някои думи, с цел да звучат интелигентно. Може и да греша, но това архаично изписване вече не е правилно по новите граматически правила, не го ли премахнаха преди доста време? Става дума за чувстВУва, ползУва и т.н. Мисля, че до използват същите хора, които си закупуват хляб и кисело мляко.
Нм, даааа...
Понеже все още има доста книги, печатани преди (не знам коя годиха го премахнаха това правило, вероятно докато съм била в гимназия или нещо подобно) - премахването му... ми се наложи дълго и пространно да обяснявам на сина си какви са тези вувания в книгата, която му бях дала да чете...
# 9 272
25 ноем. 2018, 23:10 ч.
А “Ти ми направи деня!” как ви се отразява на нервите?
И спрежението на глагола “случвам”:
Аз случвам
Ти случваш
Той случва
Ние случваме....
Виж целия пост
И спрежението на глагола “случвам”:
Аз случвам
Ти случваш
Той случва
Ние случваме....
# 9 273
26 ноем. 2018, 09:03 ч.
“Ти ми направи деня!” - не ползвам, но не ме и дразни.
А другото никога не съм го чувала в употреба.
Виж целия пост
А “Ти ми направи деня!” как ви се отразява на нервите?
И спрежението на глагола “случвам”:
Аз случвам
Ти случваш
Той случва
Ние случваме....
И спрежението на глагола “случвам”:
Аз случвам
Ти случваш
Той случва
Ние случваме....
А другото никога не съм го чувала в употреба.
# 9 274
26 ноем. 2018, 13:33 ч.
Ужасия, и двете. Кой спряга така глагола "случвам"? Като се замисля, в кои случаи ти ще случваш нещо?
Виж целия пост
А “Ти ми направи деня!” как ви се отразява на нервите?
И спрежението на глагола “случвам”:
Аз случвам
Ти случваш
Той случва
Ние случваме....
И спрежението на глагола “случвам”:
Аз случвам
Ти случваш
Той случва
Ние случваме....
# 9 275
26 ноем. 2018, 14:20 ч.
Никога не съм чувала някой да го употребява (първото).
Единствено в "булевардът на залеза" съм го чувала така преведено - но там изборът е твърде малък, все пак, времетраенето на репликите да е съобразено с музиката е по-важно от другите неща...
Иначе и двете са абсурдни буквални преводи на английски идиоми.
Виж целия пост
А “Ти ми направи деня!” как ви се отразява на нервите?
И спрежението на глагола “случвам”:
Аз случвам
Ти случваш
Той случва
Ние случваме....
И спрежението на глагола “случвам”:
Аз случвам
Ти случваш
Той случва
Ние случваме....
Никога не съм чувала някой да го употребява (първото).
Единствено в "булевардът на залеза" съм го чувала така преведено - но там изборът е твърде малък, все пак, времетраенето на репликите да е съобразено с музиката е по-важно от другите неща...
Иначе и двете са абсурдни буквални преводи на английски идиоми.
# 9 276
26 ноем. 2018, 14:32 ч.
Вие сте откачили 
Какво лошо има в това да кажеш на някой,че те е накарал да се засмееш/усмихнеш или ти е направил деня???
Ако такива неща ви дразнят,честно,не знам как изобщо общувате с други човешки същества.
Виж целия пост
Какво лошо има в това да кажеш на някой,че те е накарал да се засмееш/усмихнеш или ти е направил деня???
Ако такива неща ви дразнят,честно,не знам как изобщо общувате с други човешки същества.
# 9 277
26 ноем. 2018, 15:16 ч.
Не сме откачили, а искаме да не се пренасят механично изразни средства от други езици.
На български е "накара ме да се усмихна", а не "усмихна ме"
А как точно се прави ден и с какво - вар, мазилка, гипс?
Така говорят хора, държащи на всяка цена да бъдат оригинални, вместо да ползват разнообразието на родния си език - държат да покажа, че ползват чужди езици дотам, че мислят на тях, разбираш ли...
Виж целия пост
На български е "накара ме да се усмихна", а не "усмихна ме"
А как точно се прави ден и с какво - вар, мазилка, гипс?
Така говорят хора, държащи на всяка цена да бъдат оригинални, вместо да ползват разнообразието на родния си език - държат да покажа, че ползват чужди езици дотам, че мислят на тях, разбираш ли...
# 9 278
26 ноем. 2018, 15:19 ч.
Разбирам,разбирам.Но за мен оригиналничене е точно това,което казваш-подигравка на всичко извън родния език и неговото заклеймяване.
Това са глупости...Аз употребявам "направи ми деня" и мисля,че е ясен смисъла,без да нося кофа с вар
А другото с "усмихна ме" е дребнавост.
За това и казах,че ако така се вглеждате и такива незначителни неща чак ви дразнят,просто не знам как общувате с други хора.
Виж целия пост
Това са глупости...Аз употребявам "направи ми деня" и мисля,че е ясен смисъла,без да нося кофа с вар
А другото с "усмихна ме" е дребнавост.
За това и казах,че ако така се вглеждате и такива незначителни неща чак ви дразнят,просто не знам как общувате с други хора.
# 9 279
26 ноем. 2018, 15:29 ч.
лесно и леко.
без да се напъвам да блесна и светна със знания по чужбински езици.
уакаримасКа?
Виж целия пост
без да се напъвам да блесна и светна със знания по чужбински езици.
уакаримасКа?
# 9 280
26 ноем. 2018, 15:59 ч.
Сигурна съм, че тук никой не може да чете, мисли и говори на старобългарски, като роден майчин. Да кажем нещо за правописната реформа през 1945г.
Виж целия пост
# 9 281
26 ноем. 2018, 16:42 ч.
Е няма как да стане с гипс, ще рухне конструкцията.
Аз по-скоро си мислех за нещо от кръга на кулинарните... като "направи ми торта/та". "направи ми деня". Сега остава да видим декорацията и да си отрежем парче.
"Усмихна ме" звучи доста зловещо.
Виж целия пост
Не сме откачили, а искаме да не се пренасят механично изразни средства от други езици.
На български е "накара ме да се усмихна", а не "усмихна ме"
А как точно се прави ден и с какво - вар, мазилка, гипс?
Така говорят хора, държащи на всяка цена да бъдат оригинални, вместо да ползват разнообразието на родния си език - държат да покажа, че ползват чужди езици дотам, че мислят на тях, разбираш ли...
На български е "накара ме да се усмихна", а не "усмихна ме"
А как точно се прави ден и с какво - вар, мазилка, гипс?
Така говорят хора, държащи на всяка цена да бъдат оригинални, вместо да ползват разнообразието на родния си език - държат да покажа, че ползват чужди езици дотам, че мислят на тях, разбираш ли...
Е няма как да стане с гипс, ще рухне конструкцията.
Аз по-скоро си мислех за нещо от кръга на кулинарните... като "направи ми торта/та". "направи ми деня". Сега остава да видим декорацията и да си отрежем парче.
"Усмихна ме" звучи доста зловещо.
Скрит текст:
Природата щедро бе обсипала Гуинплейн с дарове. Беше му дала уста, която се отваряше до ушите, уши, които се прихлупваха до очите, безформен нос, създаден, за да се клатушкат отгоре му очила на палячо, и лице, което човек не можеше да гледа, без да се разсмее.
Както казахме, природата бе отрупала Гуинплейн с даровете си. Но дали беше природата?
Не й ли бе помогнал някой?
Очи като цепки, зеещ отвор за уста, чип израстък с две дупки на мястото на ноздрите, всичко това върху едно сплескано лице, и като резултат — смях. Природата положително не създава от само себе си такива завършени произведения.
Но дали смехът всякога означава радост?
Ако при среща с този палячо — понеже той беше палячо — човек оставеше да се разсее първото впечатление на веселост и се взреше по-внимателно в лицето му, той би разпознал следите на изкусна обработка. Подобно лице не е случайно, а нарочно създадено. Такова съвършенство не е естествено. Ние не можем да създадем хубостта си, но грозота — можем. От един хотентотски профил не ще направиш римски профил, но от един гръцки нос можеш да направиш нос на калмик. Достатъчно е да се смачка основата на носа и да се сплескат ноздрите. Средновековният простонароден латински ненапразно е създал глагола denasare[153]. Дали Гуинплейн като дете е бил дотолкова достоен за внимание, че някой се бе заел да промени лицето му? Защо не? Макар само за да го показва и да събира парса. По всичко личеше, че над това лице бяха работили изкусни преработвания на деца. Явно беше, че някаква остроумна, а вероятно и тайна наука, която е представлявала по отношение на хирургията това, което алхимията е била по отношение на химията, е обработила с умение това лице, и то положително в най-ранна възраст, и е създала преднамерено този именно образ. Ловка в рязането, упойките и превързването наука бе разцепила устата, раздалечила устните, оголила венците, разтегнала ушите, съединила хрущялите, разместила веждите и бузите, разширила мускула на скулите, заличила бе шевовете и белезите, обтегнала бе отново кожата над оперираните мускули и бе превърнала лицето в застинала гримаса на смеха. Така изпод ръцете на изкусния ваятел бе излязла тази маска — Гуинплейн.
Човек не се ражда такъв.
Във всеки случай Гуинплейн беше великолепно постижение. Гуинплейн беше дар на провидението за човешката тъга. На кое провидение? Нима съществува демонично провидение така, както съществува божествено провидение? Ние задаваме въпроса, без да го разрешаваме.
Гуинплейн беше циркаджия. Той играеше пред публика. И беше непостижим. Той изцеряваше ипохондриците само като се появеше. Хората в траур трябваше да го избягват от приличие, защото от пръв поглед неволно избухваха в смях. Един ден дойде палачът и Гуинплейн го разсмя. Щом видеха Гуинплейн, хората се хващаха за корема; щом заговореше, започваха да се търкалят по земята. Той беше като противоположен полюс на скръбта. Сплинът е едната крайност, Гуинплейн беше другата.
Затова и бързо бе успял, по панаири и площади, да си спечели слава на урод.
Гуинплейн разсмиваше със своя смях. Но сам той не се смееше. Смееше се лицето му, не и мисълта му. Невероятното му лице, създадено от случайността или от някакво странно изкуство, се смееше от само себе си, без участието на Гуинплейн. Изразът му не беше в зависимост от неговата същина. Той не можеше да снеме от челото, от бузите, от веждите, от устата си този замръзнал кикот, за който не беше отговорен — друг го бе изобразил веднъж завинаги върху лицето му. Беше някаква автоматична усмивка, толкова по-заразителна поради това, че бе скована. Никой не можеше да устои пред тази озъбена уста. Две сгърчвания на устните са заразителни — смехът и прозявката. Поради тайнствената операция, направена вероятно през детските години на Гуинплейн, всички черти на лицето му допринасяха за тази озъбена усмивка, целият му израз бе съсредоточен в нея, както спиците на колелото се събират в главината; всички вълнения, от какъвто и характер да бяха, увеличаваха този странен израз на радост или по-право го подчертаваха. Учудването, страданието, гневът, жалостта само можеха да подсилят неговата захилена гримаса; дори и да заплачеше, лицето му щеше да продължи да се смее. Каквото и да стореше, каквото и да поискаше, каквото и да помислеше Гуинплейн, щом се появеше и вдигнеше глава, публиката, ако имаше пред него публика, избухваше в неудържим смях.
Природата щедро бе обсипала Гуинплейн с дарове. Беше му дала уста, която се отваряше до ушите, уши, които се прихлупваха до очите, безформен нос, създаден, за да се клатушкат отгоре му очила на палячо, и лице, което човек не можеше да гледа, без да се разсмее.
Както казахме, природата бе отрупала Гуинплейн с даровете си. Но дали беше природата?
Не й ли бе помогнал някой?
Очи като цепки, зеещ отвор за уста, чип израстък с две дупки на мястото на ноздрите, всичко това върху едно сплескано лице, и като резултат — смях. Природата положително не създава от само себе си такива завършени произведения.
Но дали смехът всякога означава радост?
Ако при среща с този палячо — понеже той беше палячо — човек оставеше да се разсее първото впечатление на веселост и се взреше по-внимателно в лицето му, той би разпознал следите на изкусна обработка. Подобно лице не е случайно, а нарочно създадено. Такова съвършенство не е естествено. Ние не можем да създадем хубостта си, но грозота — можем. От един хотентотски профил не ще направиш римски профил, но от един гръцки нос можеш да направиш нос на калмик. Достатъчно е да се смачка основата на носа и да се сплескат ноздрите. Средновековният простонароден латински ненапразно е създал глагола denasare[153]. Дали Гуинплейн като дете е бил дотолкова достоен за внимание, че някой се бе заел да промени лицето му? Защо не? Макар само за да го показва и да събира парса. По всичко личеше, че над това лице бяха работили изкусни преработвания на деца. Явно беше, че някаква остроумна, а вероятно и тайна наука, която е представлявала по отношение на хирургията това, което алхимията е била по отношение на химията, е обработила с умение това лице, и то положително в най-ранна възраст, и е създала преднамерено този именно образ. Ловка в рязането, упойките и превързването наука бе разцепила устата, раздалечила устните, оголила венците, разтегнала ушите, съединила хрущялите, разместила веждите и бузите, разширила мускула на скулите, заличила бе шевовете и белезите, обтегнала бе отново кожата над оперираните мускули и бе превърнала лицето в застинала гримаса на смеха. Така изпод ръцете на изкусния ваятел бе излязла тази маска — Гуинплейн.
Човек не се ражда такъв.
Във всеки случай Гуинплейн беше великолепно постижение. Гуинплейн беше дар на провидението за човешката тъга. На кое провидение? Нима съществува демонично провидение така, както съществува божествено провидение? Ние задаваме въпроса, без да го разрешаваме.
Гуинплейн беше циркаджия. Той играеше пред публика. И беше непостижим. Той изцеряваше ипохондриците само като се появеше. Хората в траур трябваше да го избягват от приличие, защото от пръв поглед неволно избухваха в смях. Един ден дойде палачът и Гуинплейн го разсмя. Щом видеха Гуинплейн, хората се хващаха за корема; щом заговореше, започваха да се търкалят по земята. Той беше като противоположен полюс на скръбта. Сплинът е едната крайност, Гуинплейн беше другата.
Затова и бързо бе успял, по панаири и площади, да си спечели слава на урод.
Гуинплейн разсмиваше със своя смях. Но сам той не се смееше. Смееше се лицето му, не и мисълта му. Невероятното му лице, създадено от случайността или от някакво странно изкуство, се смееше от само себе си, без участието на Гуинплейн. Изразът му не беше в зависимост от неговата същина. Той не можеше да снеме от челото, от бузите, от веждите, от устата си този замръзнал кикот, за който не беше отговорен — друг го бе изобразил веднъж завинаги върху лицето му. Беше някаква автоматична усмивка, толкова по-заразителна поради това, че бе скована. Никой не можеше да устои пред тази озъбена уста. Две сгърчвания на устните са заразителни — смехът и прозявката. Поради тайнствената операция, направена вероятно през детските години на Гуинплейн, всички черти на лицето му допринасяха за тази озъбена усмивка, целият му израз бе съсредоточен в нея, както спиците на колелото се събират в главината; всички вълнения, от какъвто и характер да бяха, увеличаваха този странен израз на радост или по-право го подчертаваха. Учудването, страданието, гневът, жалостта само можеха да подсилят неговата захилена гримаса; дори и да заплачеше, лицето му щеше да продължи да се смее. Каквото и да стореше, каквото и да поискаше, каквото и да помислеше Гуинплейн, щом се появеше и вдигнеше глава, публиката, ако имаше пред него публика, избухваше в неудържим смях.
# 9 282
26 ноем. 2018, 17:55 ч.
Е, слaгaйте ги тия чaршaфи в скрит текст, де. Рaзбирaм, че се мотивирaте и излaгaте доводи, aмa мaлко дълго иде.
Виж целия пост
# 9 284
26 ноем. 2018, 22:45 ч.
'Дзвинете - наистина дълго, навих го своевременно.
Плава, от "Човекът, който се смее".
Виж целия пост
'Дзвинете - наистина дълго, навих го своевременно.
Плава, от "Човекът, който се смее".
Препоръчани теми