Фраза, която мразя

Ааа, не само в тази област. Аз съм в Пловдив.
Абе много ме дразни "Дет' се вика".
Някой може ли да ми каже от кой сериал/предаване е тази тъпа фраза, че не гледам ТВ?

И аз мразя "Как си" и "какво правиш", когато се използват вместо "Здравей" или "Добър ден" - поне по 5 пъти на ден ме питат как съм - и в работата, и познати на улицата... Вече по инерция отговарям с фалшив приповдигнат тон "Страхотно!"  Надявам се да се стреснат. Случва се да чуя и другото - на "Какво правиш" обикновено отговарям с "Нищо" - на тъп въпрос се полага тъп отговор 

   И аз също мразя да ме питат "Как си?" и "Какво правиш?". Бъркат в здравето ми с тези глупави въпроси. Дали наистина се интересува отсрещната страна как съм или въобще не му пука дали съм добре или зле. И аз също отговарям на този въпрос "Какво правиш? с "Нищо.". И съответно следващият въпрос е "Може ли да се прави нищо?". И тогава съвсем ме нервират. И отговарям "Така. Както виждаш, може да се прави и нищо.".

Според мен "Какво правиш/става" предполага желание за размяна на 2-3 приказки. С Добър ден се поздравява по-официално и може да си останеш само с поздрава.

Случвало се е както си ходя по улицата да видя познат, с който нямаме какво да си кажем и не сме се виждали от седмици. Помахва, усмихва се и казва "Как сте" (в случай, че съм с някой от семейството), при което си отминава без да забави. Явно е имал предвид "Здравейте", но паразитният въпрос е първото, за което се е сетил.

 

Къде, къде по-добре звучи изподнавпредвид. 

А "ко си прайкаш" или "ко си прайкате"?
Все едно някой ми бърка с дрелка в зъба.

"Шо ке прайме" по благоевградско много гнусно ми звучи. 

АбсЕлютно!

На мен пък ми харесва. 

А мен ме дразни страшно и второто ти изречение. 

Ензим Бéндер, позволено ти е! "Ко да праим"? Дразни се!

Мен това не ме дразни, диалект е.
Но прайкането, много!

По повод безсмисления въпрос „Как си?“ще се опитам да ви развеселя с цитат от американския комик Джордж Карлин. Може някога да ви послужи вдъхновяващо…  
„…когато някой ме попита как съм, аз се опитвам моят отговор да е максимално конкретен. Не съм от онези, които небрежно подхвърлят: „Добре съм.“ Много внимавам да опиша конкретното си състояние…
Ако съм в настроение на самозащита, едно „контролируемо добре“ често свършва работа. Намирам, че и „колебливо ентусиазиран“ не издава много неща. Разбира се, ако има и най-лека сянка на съмнение, просто разчитам на старото си, много предпазливо и винаги готово: „Доста съм добре, сравнително.“ Това работи много добре, особено ако наистина имам нещо за криене.
Ако имам желание за малко повече откритост, „Аз съм полуотлично, благодаря, че се интересуваш“ е ефикасно и има допълнителното предимство на благодарност към другия за приноса му в размяната на поздрави.
Между другото, ако това е някое от днешните отворени деца, аз бързо вмъквам нещо модно като „умерено яко“, за да покажа, че съм наистина готин тип, а не само някаква стара пенсия. И отново с „умерено яко“ разкривам съвсем мъничко информация.
…
Но понякога имам наистина добър ден и съм в безгрижно и великодушно настроение. В тези случаи забравям предпазливостта и изразявам чувствата си в пълна степен. Някой ще попита невинно: „Как си?“, без да има представа какво го очаква. Така че аз изстрелвам залп и от двете дула.
Навеждам се напред, гледам го право в очите и го замервам с едно бързо и весело: „Аз съм добре, прекрасно, отлично, идеално, ентусиазиран, супер! И бих добавил вълшебно!“ Повярвайте, изненадвал съм доста хора с този внезапен изблик на позитивна енергия." ("Кога Исус ще донесе свинските пържоли". С., 2005.)

Сега се сещам, че Гиньо Ганев отговаряше на въпроса „Как си?“ с „Различно“, „Пълноценно“, „Балансирано.“  

Ама това "Как си?" при среща е равно на "Здравей!" и на поздрав. Има го във всички езици и го ползват всички култури. Всички се "поздравяват" така. Само простаците започват да разказват действително как са. Има го и в романите и се превежда с българското "Как си".
Руснаците се питат "Как дела" или "Все в порядке?", французите: "Ca va/ca va bien?" (със седий се пише, но не ми се сменя клавиатурата сега), американците питат "How's you" - даже умишлено не им слагам въпросителна, защото то не е и въпрос.
Никой не очаква действителен и откровен отговор. По-скоро думички за поздрав, алтернатива на "здрасти!". И испанците се поздравяват с como estas.../ todo bien?, и англичаните питат. Винаги се отговаря с "Perfect" - всичко останало би се считало за излишно.
И особено при разминаване на улицата или в коридора, доста би се стъписал този, който е попитал как сте, ако започнете действително да му разказвате как сте - нито разказ за това, колко сте добре, нито да му споделяте несгоди.
В Сърбия си е доста популярно "како сте" или "ща се дешава" (какво става). И е прието да се отговаря "све у реду" (всичко е наред) и нищо странично извън това не се дава като обяснение, ако не се питате по конкретен въпрос и не сте близки един на друг.
Иначе всеки може да си се дразни и да мрази наволя...

Сигурно сте го споменавали, но аз да си кажа
Него ден, него месец, него сезон   

А, относно "Как си" Имам приятелка, която вика: "По-добре да ме поздравяват с "Как си", отколкото с "Кво стаа"