"Песен за огън и лед" - 14 Лъжи и арборско златно

— Момчето знаело вълшебствата на езерата — продължи тя, — но му се искало още. Нашите хора рядко пътуват далече от дома, знаеш. Ние сме малък народ и обичаите ни изглеждат странни за някои, затова големите хора не винаги се държат добре с нас. Но този момък бил много храбър и един ден, когато възмъжал, решил да напусне езерата и да посети Острова на ликовете.
   — Никой не може да посети Острова на ликовете — възрази Бран. — Там живеят зелените човеци.
   — Тъкмо зелените човеци искал да намери той. Затова си облякъл риза, обшита с бронзови плочки, като моята, взел си един кожен щит и тривърхо копие, като моите, и поел с една малка кожена лодка надолу по Зелена вилка.
   Бран притвори очи и се помъчи да си представи човека в неговата малка кожена лодка. В главата му езерният човек приличаше на Джойен, само че по-голям, по-силен и облечен като Мийра.
   — Под Близнаците той минал през нощта, така че Фрей не могли да го нападнат, а когато стигнал Тризъбеца, излязъл от реката, вдигнал лодката над главата си и тръгнал пеш. Вървял така много дни, но накрая стигнал Окото на Боговете, хвърлил лодката си в езерото и шляп-шляп, та до Острова на ликовете.
   — Срещнал ли зелените човеци?
   — Да — каза Мийра, — но това е друга история и няма да ти я разказвам. Моят принц ме помоли за рицари.
   — Зелените човеци също са добри.
   — Така е — съгласи се Мийра, но нищо повече не каза за тях. — През цялата зима езерният мъж останал на острова, но когато пукнала пролетта, чул как го зове широкият свят и разбрал, че е време да си тръгва. Кожената му лодка си стояла там, където я бил оставил, така че той се сбогувал и заплувал към брега. Гребал и гребал, и накрая видял далечните кули на замък, който се издигал край езерото. Колкото повече приближавал, кулите ставали все по-високи, докато накрая не разбрал, че това трябва да е най-големият замък в целия свят.