Тайга честито бебче. Ние сме се засекли в болницата. Аз родих на 25.03 секцио.
Искам да ви споделя колко разочарована останах този път. Съжалявам, че по-рано не успях да пиша. Първата вечер ме оставиха 2 часа да се мъча с болки докато се сетят да ми донесат болкоуспокойтелно. В 19:30 им звъннах никой не дойде, изключиха ме и толкова. Дойде визитацията оплаках се, че ме боли доста назначиха ми успокойтелно и зачаках. В 21 звъннах, защото много болеше вече, бях раздвижена и изправена от 17ч и от тогава болката ескалираше с всяко движение. А те да какво има... и така в 21:30 ми включиха венозно болкоуспокойтелно, но аз вече плачех от болка. На всичкото отгоре към 20 ч. бяха довели и бебчо и аз бях в ужас какво ще правя ако се разплаче, не можех да мръдна от болка. Да не говорим че и по рано така се получи по обяд им звъня от интензивно и никой не идва, може да умирам но никой не идва. Иначе после се почна - тоалетната хартия свърши, водата ни свърши, памперсите свършиха и за всичко трябваше ние да се обадим. Идва взема боклука от тоалетната, но тоалетна хартия не слага докато не се обадиш. Храната беше все студена, безвкусна, не добре сготвена. За закуска дават кроасан с шоколад, а уж кърмим. Да не казвам че първия ден са го хранили от шише с биберон докато ми го доведат вечерта. Вечер им дават АМ в 3 часа, а преди 3 год. не беше така само глюкоза и веднага носят да кърмиш дори и да не те е отпуснала упойката. Много съм разочарована. Вече нямат мокри кърпи за бебчетата, така че или си носете хавлиика за бебето, ако смятате че ще можете да миете дупе. Или си носете мокри кърпи. Аз лично докато бях там не можех да го държа, камо ли да мия дупе.
Като цяло беше едно не добро преживяване. Само операцията мина перфектно поне за мен като изживяване. Нищо, че после ме изписаха с кървяща рана от операцията. Това за мен беше шок, но после след консулт и с други лекари разбрах че при второ секцио е нормално да зарасне по-бавно. Общо взето това е. Аз не бих се върнала там за трето раждане, не че планувам такова.
Искам да ви споделя колко разочарована останах този път. Съжалявам, че по-рано не успях да пиша. Първата вечер ме оставиха 2 часа да се мъча с болки докато се сетят да ми донесат болкоуспокойтелно. В 19:30 им звъннах никой не дойде, изключиха ме и толкова. Дойде визитацията оплаках се, че ме боли доста назначиха ми успокойтелно и зачаках. В 21 звъннах, защото много болеше вече, бях раздвижена и изправена от 17ч и от тогава болката ескалираше с всяко движение. А те да какво има... и така в 21:30 ми включиха венозно болкоуспокойтелно, но аз вече плачех от болка. На всичкото отгоре към 20 ч. бяха довели и бебчо и аз бях в ужас какво ще правя ако се разплаче, не можех да мръдна от болка. Да не говорим че и по рано така се получи по обяд им звъня от интензивно и никой не идва, може да умирам но никой не идва. Иначе после се почна - тоалетната хартия свърши, водата ни свърши, памперсите свършиха и за всичко трябваше ние да се обадим. Идва взема боклука от тоалетната, но тоалетна хартия не слага докато не се обадиш. Храната беше все студена, безвкусна, не добре сготвена. За закуска дават кроасан с шоколад, а уж кърмим. Да не казвам че първия ден са го хранили от шише с биберон докато ми го доведат вечерта. Вечер им дават АМ в 3 часа, а преди 3 год. не беше така само глюкоза и веднага носят да кърмиш дори и да не те е отпуснала упойката. Много съм разочарована. Вече нямат мокри кърпи за бебчетата, така че или си носете хавлиика за бебето, ако смятате че ще можете да миете дупе. Или си носете мокри кърпи. Аз лично докато бях там не можех да го държа, камо ли да мия дупе.
Като цяло беше едно не добро преживяване. Само операцията мина перфектно поне за мен като изживяване. Нищо, че после ме изписаха с кървяща рана от операцията. Това за мен беше шок, но после след консулт и с други лекари разбрах че при второ секцио е нормално да зарасне по-бавно. Общо взето това е. Аз не бих се върнала там за трето раждане, не че планувам такова.
Добре де, ти не попита ли защо не са ти отговаряли на позвъняванията? Какъв бе отговора им? Каква е причината?
Честно казано, постът ти много ме притесни
)) а това е невероятен момент!!!! 
любов, хормони и пълно щастие 
