С какво ви дразнят свекървите- 40

А при нас с мъжа ми аз трябва да го подсещам, че майка му, баща му или брат му имат рожден ден. Свекърите започнаха да ми честитят рождения ден през последните години. Преди въобще не са се сещали. Не съм се обиждала въобще предвид това, че едва помнят РД на собствените си деца.

Моята свекърва нищо не приема от нас. Затова пък постоянно влачи у нас непоискани неща.
Настоява винаги да си плаща каквото сме й взели, дори ако струва 50 стотинки. В такъв случай ще те гони до дупка с 2 или 5 лева и ако случайно нямаш да й върнеш, ще се прави на много ларж, че нямало нужда да се разправяме за някакви там стотинки. Ако й предложа да не ми плаща проклетото нещо, се прави на горда и отказва, въпреки че става дума наистина за стотинки. Ами дразнещо е. После ми се оплаква, че баща й отказвал пари от нея. Явно е семейна черта.

fatoumata, ти си познаваш най-добре свекървата, но може просто да и е неудобно да приема от децата. Аз още не съм свекърва, но синът ми е на 22 и освен студентстването и работи, така че не е останал без пари. Но всеки път като ми купи нещо измислям какви ли не начини да му дам парите, защото ми е неудобно да му харча парите. Иска ми се аз да дам и да помогна, а не да ощетя. Може и при твоята свекърва да е това.

Моята майка е същата. Ама и аз намерих начина. На тръгване оставям парите някъде на скрито място, като се прибера вкъщи ѝ звъня и казвам къде са. И затварям. Докато се видим пак, вече е забравила защо трябва да ми се кара. 

Не бих се обидила и аз,ако някой било и любим човек дори, забрави да ми честити рожден ден. Аз самата за 19 години брак, така и не научих рождения ден на екссвекървата. някаде лятото, ама то лятото няколко месеца

Сега, да кажа само, че ако свекървата не гледаше детето една вечер в седмицата ей така щях да си изгния от простотия вкъщи, НО ме е страх като оставям детето там На две и половина е. Слага го на стол да гледа през терасата и съседите отсреща ми казват, че почти виси от там. И аз съм виждала с очите си как докато малката е качена на стола оная я пуска , за да й прави сапунени балончета... Държи си препаратите на едно ниско стелажче, което е точно колкото малката на височина, няма вратички, не се заключва. Миналата година й правих няколко пъти забележки за това, но изобщо не ме отрази, накрая 4 човека бяхме там и детето си пръсна обезмаслител в устата и хвърчах до спешния. След този случай покри стелажа с чувал за боклук, сега треперя всеки път кога малката ще го преоткрие Щото другия път може и Доместос да си пийне и тогава вече ще стане лошо. Лекарствата й стоят в шкаф на нивото на пода, който малката просто не е решила още да отвори. За това, че перманентно я тъпче с боклуци за ядене няма да отварям дума,щото от тях поне не се мре в краткосрочен план... И най-тъпото е, че като я помоля да прибере препаратите или лекарствата или да не я провесва от балкона тя изобщо не ме отразява и си прави каквото си знае. А нейната  свекърва (бабата на мъжа ми) най-редовно ми се обажда да я кове какво направила и ми вика "ама не й казвай". Е добре бе, майка му и живот- защо ми даваш информация, която освен да ме притесни за друго не може да послужи. 

Благодаря за вниманието     

Brainbug, защо си оставяш детето там?!? За едното излизане никога не бих рискувала живота на детето си... 😤😤

Ами... защото съм по 6 месеца в годината сама и няма кой за 5 минути да ме отмени. На втората седмица неизлизане вече се усещам как си говоря сама вкъщи и копнея да общувам с триизмерни хора, да не говорим , че много се изнервям и детето също страда от това. Мислила съм за детегледачка ама каква ще е тя, че да се навие веднъж в седмицата да идва само вечер... Много е гадно- излизам и цяла вечер се притеснявам и ми е свито сърцето. Иначе си права ама... Разчитам на това, че щом е отгледала двама сина и са живи внучката й също  ще оцелее 

Чудно, как не сме измрели масово. Излизай през деня с детето. Всичките ми приятелки знаят, че аз излизам с дете (в моя случай деца). Е, да, постоянно някой ми рови в кафето и ми разлива сока, обаче това са радостите на майчинството.

Е, не! Ако, не дай Боже, се случи нещо с детето, струва ли си излизането? Ти си знаеш, но не мисля че е добра идея да оставяш дете там, където животът му е застрашен. Все ще се намери и друга алтернатива. С голямото ми дете ползвах в продължение на 12 години една съседка пенсионерка за детегледачка. Отначало ангажиментът беше постоянен, а когато порастна- почасов, само когато има нужда. Огледай се сред съседи и познати, може да намериш подходящ човек за такъв ангажимент. И по-добре ти да издивееш от неизлизане и липса на социални контакти отколкото детето ти да загине при нещастен случай.

Аз много рядко съм крайна и се потрисам от каквито и да било случки, но тази искрено ме потресе. За едното излизане да си затрия детето хич, ама хич не ми се връзва. Че и всяка седмица, боже мой.
Момиче, не знам майка ти къде е и знае ли за тия неща, обаче аз като майка ще те нахокам - взимай си детето, гледайте се и свиквай, че без него няма да излизаш и толкова.
Не се е свършил света, уверявам те, аз самата дали съм излязла сама 3 пъти откакто се е родило дребното. Приятелките ми около мен също, родителите на всички са ни в други градове и се оправяме сами.

Защо не я викаш у вас? Като някакъв вариянт де... Иначе е направо за бой 

Със сигурност при такива условия никога не бих си оставила детето там... Аз при моята не го оставям, че му беше дала шоколад и се обрина, какво остава ако го държи на столче на терасата...   Сигурно ти е трудно сама, но поемаш прекалено голям риск според мен. Защо не излизаш заедно с нея, все пак на 2 и половина не е чак толкова малка, за да отидете на едно кафе. Наистина според мен е добре да разучиш сред съседи и познати дали няма кой да се навие почасово да я гледа, за да можеш ти да разпускаш... А мъжа ти какво казва по въпроса?

Ох, не знам- вие сте майки героини!  Просто се чудя как издържате и не си ли го изкарвате на децата като ви дойде нагорно или просто не ви идва нагорно? Иначе мъжа ми ме подкрепя по отношение на майка си, поне не е някое мамино синче. Обаче като го няма по 6 месеца.... То поне той да беше тук. Знам, че съм за бой 

Естествено, че на всеки му идва в повече понякога, все пак не сме от желязо... Не мога да си представя какво ти е, сама по 6 месеца... Аз поне на мъжа си мога да разчитам за отмяна за по час - два ако много съм изпушила. Не знам какво щеше да ми е ако бях сама... Но наистина според мен варианта за почасово гледане е по - добър.