Постоянно недоволно дете?

Това, което описваш, е напълно нормално за възрастта на детето, особено ако се съчетае и с появата на братче/сестриче. И аз се притеснявах, дали сина ми не е прекалено капризен и с много претенции, обаче забелязах, че всички на тази възраст се държат така. Като го взимах от детската градина, ми правеше впечатление, че всяко дете спори и си търси правата за нещо - "Не искам да си обувам обувките!", "Ти ме обличай!", "Искам сам да се обличам!", "Искам на магазина!", "Не искам на магазина!", "Трябва да ми купиш играчка!" - и всичко това съпроводено със скимтене, викане или рев .... Майка ми пък работи в магазин, където основни клиенти са й родители с малки деца - ами същото шоу, всяко иска нещо, тропа с краче, сърди се на родителите си.

Нормално обаче е и друго - родителят да се отнася с търпение, разбиране и оправдаване към това поведение, а не да слага квалификации като "егоизъм и мързел". Мисля, че затова авторката получи толкова упреци. Повечето родители разсъждават по този начин:   
Или пък следната ситуация от къщи -"Прибери си играчките!", отговор "Не мога, много съм изморен, къси са ми ръцете и не мога да ги стигна, сега съм в почивка ..." и още безкрайно много от сорта. Ами честно казано, по-скоро ми минава през ума, че е остроумен хитрушко, отколкото да си помисля, че е мързелив 
За това пък, че детето изоставало - отново квалификации, които обременяват отношението към него.
И моето дете въобще не можеше да рисува и госпожата в градината все ми натякваше, че изоставал с фината моторика - ами изведнъж така прорисува, че сега е с най-хубавите картини в групата. Много ми хареса мисълта на Т.Теодосиев, учителят по физика, чиито ученици обират медалите от международните олимпиади по физика: "Всяко дете си има индивидуална крива на своето развитие. Някой започват да се развиват по-късно, но стигат по-надалече".

Много задълбахте за това, какво казало на баба си и на родителите си - ами да, децата не се раждат научени да различават кое е добро и кое лошо. Сега е момента да им го обясните, използвайте тези ситуации. Лошото е, че когато децата гледат много анимационни канали, които са пълни с филми не за тяхната възраст, те ги възприемат като буквални модели за поведение. Там е пълно с коментари кой и защо трябвало да умре, с обиди и други грозни думи. Даже скоро коментирахме с майка ми, наблюдавайки малките й клиенти в магазина, че като се разсърдят и не правят нормални човешки физиономии, ами като на анимационни герои, напр. нещо като джуджето Сърдитко от "Снежанка".

Когато се роди малкият ми син, по-големият беше на 4г. и изведнъж започна да се напишква по време на сън. Много се ядосвах и му се карах, особено като ми се наложеше по 2 пъти на нощ да сменям чаршафите. После прочетох някои неща по въпроса и видях сред основните причини за нощното напикаване следната  - поява на нов член в семейството. Можете да си представите, колко виновна се почувствах, задето му се карах...

Силно препоръчвам следните книги на Д-р Фицхю Додсън - "Как да приучим децата си към дисциплина" и "Изкуството да бъдеш родител" Мисля, че е най-доброто, издавано на български език по въпроса. Когато човек стъпи на едно такова професионално мнение, се чувства много по-спокоен и уверен в отношението си към децата.

Перфектна? Далеч съм от перфектността. Крещяла съм, проявявала съм нетърпение в безобидни ситуации, правила съм и ще правя хиляди грешки. Това, което никога не съм правила и никога не бих направила - не бих говорила с неприязън за детето си. Това виждам да правиш ти. Пожеланията ги задръж за себе си, не говорят добре за теб. Аз сериозно мисля, че имаш проблем и трябва да потърсиш помощ. Приеми го като съвет, не като сочене с пръст.

Не знам дали е модерно, но аз лично точно това изпитвам към детето си - любов! ...и, да, независимо какъв калпазин е! Не знам на 4-5 години какво разбираш под калпазанин  Прави бели, както всички любознателни деца, не винаги слуша какво му говоря и понякога се инати, но е най-любимото ми същество на света! Възпитанието и любовта не се изключват взаимно. Дори и да се държиш строго с детето в някои ситуации, не спираш да го обичаш.
Поясни "некачествена обратна връзка и мечешка услуга"! Също може да кажеш какво би било качествена обратна връзка...! 

Препоръчвам на авторката книгата "Малкият тиранин" на психоложката Иржина Прекоп. Там освен насоки, как да преодолее проблемното поведение на детето, според мен, ще открие най-важното - причината за него. Ето от тук книгата може да се изтегли в електронен вариант: http://percovision.info/books/little_tiran.rar

И макар в много от примерите "тиранията"да се отключва след раждането на братче или сестриче, всъщност причините за нея са далеч назад, още в най-ранното детство на детето...и дори преди това. Много интересни са т.н. семейни констелации, когато детето заема ролята на изключен член на семейството (има се предвид няколко поколения назад). Още по-сложно е, ако този изключен член е бил насилник над майката. Поведението на детето събужда старите спомени в нея, заедно със страха и омразата. А именно страхът (от/за детето) са причина то да стане "малък тиранин". Така нахвърляно звучи малко налудничаво, но в книгата е много добре обяснено, както и останалите причини за проблемно поведение.

Аз искам да споделя моя опит. Малката се роди, когато каката беще на 7 год. Почти веднага започна да се цупи, че нещата вече не са същите, казваше че преди бебка да се роди е било по-хубаво в семейството ни. Усещаше липсата на предишното внимание. Дразнеше се, че не и разрешавахме да носи бебето, плачеше за това. Когато малката поотрасна и започнаха да се заиграват заедно вече нещата се пооправиха. Но и досега се дразнят понякога, смятам че е нормално. Помня обаче един случай много ясно - малката беше на 5 месеца и вече не спеше постоянно както в началото. Учехме в стаята на каката (тогава 1 клас, трудно се спраяше) малката крещеше нещо, аз не успявах да си чуя гласа докато обяснявах за n-ти път нещото и изпаднах в истерия. Обадих се на мъжа ми, че не издържам и той се върна от работа  . ПОсле си дадох сметка, че трябва да съм малко по-спокойна и уравновесена. Но понякога просто ти кипва от еднообразието.
  Сега малката е на 3г. и половина, каката вече се държи уравновесено, но малката сега ни разказва играта понякога. Имам случаи да вървим по улиците и тя да реве неистово , защото еди какво си... оставям я да реве, въпреки че хората ме гледат странно. Дори и да се опитвам да я успокоя става още по-зле. Така че срам-не срам оставям я да се нареве и когато се поомаломощи отивам при нея.

А... и още нещо ... мисля че трябва да се внимава с шоколада при деца. 

Ани, мисля, че в миналото ти се крие голяма част от проблема днес. Посети психолог. Може би първо сама, а по-нататък с детето. Със сигурност ще ти помогне. Тлеещи проблеми и травми от миналото, колкото и дълбоко заровени, могат да влияят много на поведението и чувствата ни днес.

Получих наистина много полезни идеи и съвети от вчера не съм спирала да мисля върху тях.
Благодаря на всички които писаха по темата ми!

Айде стига, не обичала детето! На кой родител не му се е случвало децата да го изкарат извън нерви.
А това, че Айнщайн проговорил на 4г е страшно успокоително. А до каква възраст се е напишквал 

  Доста незавидно ми се струва положението на детето. А тези идеалните дето казват, колко ненормално било поведението му само наливат масло в огъня и помагат на майка му да продължи да се самонавива, колко лошо дете е родила и как цял живат ще и е като камък на шията.
  И аз съм имала подобни моменти, защото и моите деца не са от лесните, но слава богу са били само кратки моменти, след които още по-ясно съм виждала, какви съкровища си имам и въпреки, че са палави и опърничави си ги обичам безкрайно, дори се научих да намирам известен чар в тази палавост и да ме прощавате ама онези другите идеалните послушни деца ми се струват скучни и безволеви.
  И да, поведението на детето е напълно нормално. Дори провокативните думи на тази възраст също се срещат често. Определено едно 5 годишно дете не влага такъв смисъл, какъвто възрастния в думата "Умри!" - това си е чиста провокация и колкото повече се връзвате, толкова по-често ще прибягва до такива. И аз колко съм ги слушала. Точно същото не, но като забраня нещо щели да ходят да си търсят по-добра майка. Пратих ги да вървят съвсем спокойно и вече не беше интересно. Един път само се вързах, когато единия ми заяви, че иска една моя приятелка, която му е и кръстница да му е майка. Тогава даже ревах. Но и това мина сега сме пък в много любовен период - през пет минути ми се казва, колко съм красива и колко ме обичат. Такива работи. Притеснителното при авторката е, че явно това не е просто момент, в който и е дошло в повече, ами си е постоянно състояние, което не добре за детето. Психолог и трябва по-скоро на нея.

Може би при нас е просто сблъсък на два характера.Аз сдържам чувствата си,научена съм да бъда търпелива,внимателна,да не обременявам другите със своите нужди и желания,да бъда добра за да заслужа добро отношение от родителите си.И изведнъж се сбъскваме с това човече,което с цялото си същество иска да бъде забелязано,да е на първо място и то по съвсем различен начин от моя начин.
 ice_sparky започнах да чета книгата поне сега е идеалното време да се образовам по темата.
Мислех,че е по-лесно да си родител казвах си оцелях след коликите,зъбите и градинските болести и вече нищо не може да ме уплаши.Но ще трябва да се научим да се разбираме и да правим компромиси.

А ти четеш ли? Жената сама каза, че й е трудно да бъде обичаща, когато детето се държи така! Твоето дете като те изкара от нерви не го ли обичаш? На нея това й е трудно! Авторката е имала проблемно детство и среща трудности в разпознаването на емоциите на сина си, което е напълно нормално, имайки предвид начина, по който е израснала.

А след като авторката осъзнава, че има проблем защо не е потърсила помощ. И защо не отговаря  на въпросите, които и задаваме.

 И още нещо се сетих - една мисъл, не помня, къде  я бях чела, но се е запечатала в съзнанието ми: "Детето е щастливо, не когато получава, това което иска, а когато получава това, от което има нужда".
 Аз го разбирам така - ако само се опитваш да угодиш на капризите му с цел да бъде доволно или просто да спре да мрънка получаваш още капризи и така до безкрай. По-трудно е обаче да се опиташ да прозреш отвъд капризите, да напипаш истинската нужда и не само това, но и да си в състояние да я удовлетвориш. Защото честно казано понякога много ясно съм усещала, какво се опитват да ми покажат с лошо поведение и капризничене, но физически и психически не съм била в състояние да откликна и срам не срам просто съм пускала телевизора, за да имам глътка въздух.

Надали човек,който няма деца ще може да поясни.


Няма нормален родител да не е изкарван извън нерви,но за пръв път чувам родител така да говори за детето си.Аз дори пошляпвам своето и то точно откакто се роди бебето,защото съм по-изнервена.Но после му казвам,че го обичам и му се извинявам.

За напишкването - почти винаги при поява на второ дете се случва.Дори аз се бях подготвила за такъв момент,но се размина.И го считам за напълно нормално.Така дето свързва грижите към бебето със смяна на памперс,с миене след ако и т.н.и иска същите грижи и внимание.Този проблем не се задълбочава,ако майката знае как да подходи към детето си.Явно тук се е задълбочил за съжаление.

Трудно е да се постави човек на мястото на другия особено ако не е преживял неговото детство,неговия труден живот,ако няма бебе на няколко месеца и не се бори със сериозен здравословен проблем който руши целият му живот.
Искам и детето да се научи,че родителите също трябва да бъдат уважавани,че детето има не само права,а и задължения и отговорности.
Попитах първоначално дали някой е имал подобни проблеми с по-голямото си дете след раждането на второто.Не търсех оценки колко съм зле и съжаления за детето,което има такава майка.
Пак благодаря на всички,които проявиха разбиране и дадоха интересни идеи и ценни съвети.
Мисля,че няма какво да кажа повече по темата. Ще се постаря да бъда по-търпелив и разбиращ родител и се надявам това да доведе до по-добри резултати от сегашните.