Постоянно недоволно дете?

Хубаво, но не може само да се потупваме по гърба колко майчно внимание сме вкарали.

Защото понякога най-добрите резултати са, като оставиш детето и намалиш вниманието.

Дори съм сигурна, че идеята за контакт очи в очи с детето е доста нова, западна, модернистична и отчасти вдъхновена от идеята "да караме жените да се чувстват неадекватни".

Никога не може да се премери и отдели точно колкото трябва внимание!
Не говоря за крайните случаи.
Но при нормалните деца, накрая все някой ще се намери да се оплаче: "Ама ти, мамо, прекалено ми висеше на главата или/и не ми обръщаше внимание за нещата, от които най-много се нуждаех."
Колкото-толкова.

Едно е да го оставиш самичко да изпълнява някаква задача, а съвсем друго е детето да знае, че винаги може да се обърне към теб за помощ по изпълнението на задачата.
Не зная защо доста родители ги е страх да бъдат опора за децата си. Сякаш си представят живота на децата си като на някакви вълци-единаци.Децата имат нужда от емоционална и всякаква подкрепа, дори като възрастни имаме нужда от подкрепата на родителите си.

Според мен също му липсва внимание.
Установете някакви правила и режим, които трябва да се спазват.
Ще се посърди и поплаче малко, но ще свикне.
Някакси ми се струва, че не знае кое му е позволено, кое не и е свикнал да е център на вниманието.
А може би вечер като го вземате от детската градина не е спал през деня, не се е и хранил като хората - затова да е изнервено и изморено детето. На нас често ни се случва и гледам да не го обременявам допълнително вечер с по-интензивни занимания - четене на книжки, игра, вечеря, къпане и лягане.
За напишкването и наакването, ами случва се при дечицата докато израстат. Или нещо го притеснява или просто се изпуска неволно.
Недей да се плашиш, според мен е период, който ще мине.
Мързел, егоизъм и лакомия, как само си ги изредила Не са ли малко тежки грехове за едно 5 годишно дете...Просто се опитва да се наложи детето, поставете му граници и му обяснете спокойно и търпеливо кое е редно и кое не.

AniMM  ! Прочетох десет страници от началото на темата и две от края.Дано не се повтаря мнението ми,но ми се иска някакси да ти помогна,да ти дам едно рамо.

Първо-периодът,в който си ти е меко казано кошмарен.Спомням си,че като се роди дъщеря ми беше голям шок  за всички ни,включително и за мен.Докато цялото семейство успеем да се справим и да се нагодим как се гледат новородено бебе и батко на година и 10мес,който не ходи на градина,ми то си мина 1година,докато почнах да се усещам,че нещата са влезнали в релсите и още 1,докато съвсем се успокоихме-с по-малко драми от страна на всички ни.Просто се иска време,което минава бавно,но ще мине
.Как да ги изкарам заедно(и досега най-мразя излизането ни заедно,по 2 часа се обличаме..),кога да сготвя,че кога да я накърмя,че баткото кога ще спи,не е никак розово ежедневие,ами си е направо военно отделение без право на отпускане.При теб е същото,с малката възможност за няколко часа без баткото,когато е на градина,но и те не са много.
Имала съм помощ от време не време от страна на свекърва,на майка ми ,рядко като цяло.Впрягай всички възможни роднини да ти помагат,да поемат бебето за малко,за да си починеш и ти,да останеш даже 1 час без деца,да се видиш с приятелка,да си направиш прическа,да прочетеш някоя свежа книга или да погледаш филм(ама като цяло да е нещо отпускащо,а не натоварващо).
Няма по-изтощаващо от ежедневието на майка и домакиня,което се повтаря нон-стоп,в продължние на месеци.Изхабяваш се и физически,но най-вече емоционално и даже и да искаш не можеш да видиш ясно нещата,които травмират детето ти и натягат атмосферата вкъщи.Ти самата си дай почивка,тайм-аут.Спри за миг и се опитай да огледаш всичко с очите на непознат човек,може да забележиш неша,които не си виждала до сега.
 Второ-не очаквай ,че детето може да се държи добре от само себе си.Ти пишеш,че ти си била такова добро дете ,и същевременно казваш,че си била възпитавана строго от родителите си.Не е ли вероятно да си била добра и заради строгото възпитание?Разбира се,щом и по характер човек е кротък съвсем лесно се получава възпитанието.Но ако родителите ти не са били строги в определени моменти,то и ти си можела да станеш разлигавено дете и възрастен,чийто прищевки нямат граници.Под строгост разбирам ясни и твърди правила-ако детето не се държи добре,ако не слуша и се опитва то да диктува правилата върху родителя-трбва да има наказание.Но ти трябва да му поставиш правила и да го възпитаваш в тях,няам как да му дойдат свише..
 Трето-преди да накажеш-обичай! Мого е трудно,когато си изтощена от ежедневието и от бебето да имаш и един мрънкащ 5-годишен хлапак.На него уж нищо не му липсва,но той ве намира за какво да е недоволен.Има го понякога това явление при нашия батко.И при малката също понякога.Забелязвам,че се тръшкат най-много когато-1.са на разболяване,2спи им се,3гладни са,4изтрещели са от скука вкъщи.Т.е има реални физически причини,излиза,че това не са просто прищевки или лигни,даже и да изглеждат така ,мрънканията,поне при нас са израз на някакъв реален вътрешен дискомфорт.Детето може и да не осъзнава истинската причина за дискомфорта и да не можа да го обясни-беше казала,че твоето момченце не може да си изрази чувствата,според теб.Синът ми,преди да се научи да говори(проговори добре след 2 и половина,а на 3 още говореше дооста неразбираемо) беше един буркан от ядосани емоции,постоянно имаше за какво да се ядоса ,а сега си мисля,че той се е ядосвал най-вече на себе си,защото не е могъл да ми обясни какво го тревожи.
Питай детето си директно-"какво те тревожи,защо си толкова ядосан" Кажи му,че виждаш,че е ядосан и тъжен и не искаш да е такъв,защото го обичаш,а напротив искаш да го виждаш усмихнат и спокоен.Кажи му,че може да ти се довери,че го обичаш и приемаш,даже и когато се държи лошо,но му кажи,че той е добро дете и ти не искаш на него да му е тъжно.Въобще разговаряйте.Разговаряй с него като с възрастен,Моят син е на 3 и 9мес и съвсем добре знае кое харесва и кое не,съвсем ясно може да каже,така че съм сигурна,че едно дете на 5 съвсем добре знае ,че има нещо,което го тревожи.Измъкни му думите от устата,разговаряйте как да е по-спокоен и щастлив-какво да направиш ти,какво той,работете заедно като възрастни,нека той зае,че ти го уважаваш като равен,а не гледаш на него просто като на досадно дете,което се чуди дали е обичано и приемано. Естествена е и ревността към бебето,Но тя ще отмине,ако с много любов обърнеш внимание на баткото.

За това,че искал дасте умрели,мисля,че прилича на "мразя те"А бях чела,за "мразя те".че това е начин на детето да те оскърби,да те накара да се почувстваш както се чувства то,понеже ти си го наранила най-много от всички иска "да си го върне' един вид.Ако разбира се  приемем,че знае за какво става въпрос,но все пак смятам,че може и да е наясно,все пак е на 5г,телевизия,социални контакти,децата доста неща знаят вече.

Ателевизията и детските филмчета даже са си един безкраен поток на агресия,който пак се влива в детето и се отразява на поведеието.Намалете я..Въобще не я включвайте,поне докато се успокоят нешата-тв-то изгоря и толкоз..

За напишкването си мисля,че от самосебе си ще мине и че пак е от притеснение покрай бебето.

Прочетох,че не можел да рисува..Нистина детските рисунки са израз на детските емоции.Ако в сърцето му бушува буря как да иска да рисува нещо хубаво или да се старае?От друга страна може и просто да го кефи да си драска.Пък всички ли трябва да сме Ван Гок?А  мнението на учителките в градината да знаеш колко го уважавам,направо.Ясно е,че най-кротките и изпълнителни ще са най-хвалени,сакън,все едно в живота трябва да си винаги кротък и изпълнителен.Даже това,че играе с другите деца е нещо,което може само да те радва.Моят син е супер срамежлив към другите деца.Ами вместо да рисува бих предпочела да се гони и да си играе,просто всяко дете е различно,пък явно и майките също



Та така,мила Ани,не се отчайвай.Ако искаш посети психолог.Със сигурност има полза и не е срамно или страшно.Но не се отказвай и впрегни всичките си сили,цялата си любов,целият си инат ,за да възродиш връзката със сина си!Струва си и двамата и цялото семейство да положите усилия.Това за изоставането е най-вероятно само в твоите очи,понеже ти си сложила някакви критерии в себе си към него.Това,че днес той не ги е покрил не е фатално,хората са различни,утре може да е по-напред от много свои връстници.Но това ще стане,само ако ти си до него.Пробвай да вложиш повече търпение,говорене и любов във връзката със сина ти и ще видиш как и той ще откликва и ще се промени толкова бързо и неусетно и за теб самата.Ти диктуваш правилата-не забравяй и строгостта,когато нещо е неприемливо.Но и много,много любов и внимание ,нека ги вижда постоянно.

Чакам и стискам палци този кофти период да отмине и дори да не помните за него във вашето семейство!Пиши как си!А твоето детство го остави.Кавото и да е било е минало,вземи доброто,остави лошото далеч,далеч.Ти градиш едно ново детство сега,направи го вълшебно! 

pum_pall прекрасни неща си ми написала и точно сега имах нужда да го чуя  пак.Нямам приятелки или близки хора до себе си и не можех да погледна ситуацията острани.Затворени в къщи,постоянно болни и баткото постоянно опитващ се с нещо да провокира нашето внимание независимо по какъв начин.Не си давах сметка колко зле ни е било и на двамата.
Но сега положението е определено по-добре.Вече не приемам всяко лигавене като лична обида срещу себе си  макар,че той доста се страе всяка втора дума му е пръц-пръц  примерно и други подобни,но като вижда че не реагирам като преди и не му чак толкова интересно.И донесе интересна рисунка от градината-човече с брадвичка гонещо други човечета та му спряхме и телевизията.Гледам да играем повече и да му обръщам внимание и той е доволен само дето иска това да е постоянно още не може да свикне с идеята,че имам и други неща за вършене.
Аз съм доста консервативен човек имам точна представа как трябва да изглежда живота ми  и хората в него  ,но и детето явно има такава та търсим пътя по между си и някакво равновесие в отношенията си.

Детето подава сигнали. Ти си възрастният и като такъв, трябва ти да проправяш пътя. Не детето да търси път към теб.

Всяко дете се лигави на тема пръц и други подобни.
По-добре да му влезеш в тона и да се полигавите, отколкото да стоиш сериозен и да обясняваш, че това не е възпитано.

Преди няколко месеца в атласа с животните всичките пръцкаха. С детето се хилихме и казвахме - "лъвчо пръцна", "пууу, мирише". Мина и замина за 1 седмица. Вече не се вълнува толкова от пръцкане. Нито използва подобни теми, за да ме провокира.

На мен лично много ми помагат спомените за моите детски емоции. Винаги, когато съм се сещала аз какво съм мислила/преживяла като дете, се справям по-лесно със ситуациите.

Това с пръци, аки, сополи на филийка и т.н. го минахме. Голям хилеж падаше. Така се смееше, че направо сълзи й потичаха, че и на мен, като я гледам . И при нас мина и замина, и то като нещо приятно, а не като караници и забрани.

Нали точно от тези спомени за моите детски емоции се докарах до това положение  .
Защото все си спонях как ходех на пръсти покрай нашите,как все гледах да не преча и да не досаждам,как за нищо на света не исках аз да съм причината да са недоволни или ядосани.
А това с пръц-пръц вече върви няколко месеца и хич не изглежда да му омръзва явно реагираме подходящо че да се страе толкова.Колко да е весело..месеци пръц аки и други такива леко става неприятно по някое време.

То е смешно за децата. И на мен едно време ми беше смешно. И сега се хиля, ако подобна тема е поднесена като за възрастни, т.е. всички се хилим.

AniMM, не те разбрах с това с минаването на пръсти и т.н. Позволила си на детето да не спазва часовете за тишина и да не се съобразява с това, че някой спи ли?
За мен това е погрешно. У дома сме все още в етап на учене кога се вдига и кога не шум, поне от 1 година повтаряме, че някой спи, че е късно, че дразним съседите. Все ще се научи.
Като ти пруцка насреща, пръцай му и ти или пусни някой забавен коментар.

При мен спомените са - какво съм искала, какво съм чувствала, как са ме разбрали, как са реагирали, как е трябвало да реагират.
Помня и как не показвах или не изказвах до край нещата, които ме мъчат или радват.
И при моето дете има подобни ситуации и при другарчетата му.
Не винаги успявам да "стана" дете отново, но успея ли - много ми помага.

Всъщност пак ще повторя- няма нужда чак толкова от анализ на емоциите. Те са само сигнал, не са реалност. След време стават реалност, особено ако се задълбочим в тях и не ги поставим в правилната перспектива.

Но схемата е: има нещо в битието на детето, което го изнервя и предизвиква емоции. НЕ СЕ опитваме да лекуваме директно емоциите, дори може да ги пренебрегнем, но ЗАДЪЛЖИТЕЛНО търсим кое е това нещо и го коригираме.

Защото ако детето свикне да го засипваш с внимание и забавления, но основната причина си стои, то наистина вечно ще е недоволно.

точно, де, сигнал са за външните. За човека, който ги изпитва, те са съвсем реални.

Е, за да не станат хептен реални, та чак паразитни, следва вниманието на детето да се съсредоточи върху важните неща и малко по малко емоциите да се поставят в перспектива. Не да не ги чувстваш, но да не ти пречат.

Емоционален и чувствителен човек са различни неща. Някой може да изпитва много емоции и да е лишен от чувствителност, особено ако вече живее в "стая от огледала" и емоциите му се самоусилват и самосъздават.

 
Радвам се,мила Ани,че съм успяла да ти вдъхна малко кураж! Давай смело напред!
Много добри стъпки си предприела-да не приемаш лично,всичко което казва детето.Та то е дете!Даже и да иска да те огорчи по някакъв начин,то е само и единствено,понеже търси вниманието ти,понеже има нужда от теб,а не толкова да те обижда .Когато игнорираш това,което не харесваш,ще му покажеш,че по този начин внимание не може да получи.
Обратно-можеш да го поощряваш  винаги,когато се държи добре ,може да му направиш даже някакъв дребен подарък-изненадка,който той съвсем няма да очаква-примерно сина ми мн се радва на желирани мечета(понеже не яде често). Просто покажи,че оценяваш доброто му поведение,за да знае, за какво да се старае.

Хехе,той много напреднал в рисуването  ,какви са тези гоненици с брадвичка.За телевизора,много хубаво!
А на него харесва ли му да ходи на градина?Да не му се събира много време извън семейството и като се върне-майка му заета с бебето,ми как да не се чувства изоставен.Има ли приятелчета там?

Пък това с пръц-пръц на мен ми е доста смешно,може би понеже не сме в такъв период  Ама няма лошо да се посмеете заедно,сигурна съм,че и това ще отмине.Какво пък толкоз,то си е човещинка 
Колкото по-отгоре-отгоре гледаш на нещата,толкова по-добре.Ти сама виждаш,че като задълбаваш в нещо правиш от мухата слон,дето вече ти е трудно и ти самата да го носиш и всичко от едното "пръц-пръц",струва ли си? 

Е,то всеки иска да е център на света и да е засипван с внимание.И 24 часа да се гледате в очите с детето пак няма да му е достатъчно.Но наистина ако нищо конкретно не го тревожи до крайност трябва да може и самичко да си се занимава понякога.Ако му предложиш някоя интересна дейност може и хич да не се сети за теб едно 10-20-30мин.
Аз му давам на моето да моделира с пластелин(много обича),да  рисува ,да лепи,да реже,купувала съм много различни джиджавки-лъскави звездички,стикери,цветни листи,давала съм му да прави разни неща от хартиено руло.Въобще,ако нямам сили или време за баткото гледам да го впрегна в творчество(това е в  момента,малко преди са срине блока от скачане,търчане,викане,като сме се заседяли вкъщи повечко),също редене на пъзели,разни други настолни игри,да гледа книжки също-това ми е "спешният шкаф" с творчески дейности. И смятам,че творчеството влияе изключително благотворно на детето-интересно му е,а и е повод за гордост.Мацаницата след лепенето или рисуването е единственият негатив,но детето е спокойно и щастливо,аз също,следователно си струва.

За спомените..ясно,че всеки е имал и хубави и не до там спомени от детството.Ама ся да се върна там,да кажа-ей,туй ако беше различно,колко далеч щях да стигна и да седна да се самосъжалявам...не е добра идея,даже си е загуба на време  Било,каквото било.Сега ти си възрастен и шеф на живота си и само от теб зависи как ще си го направиш!Пък и на цялото ви семейство.Взимаш само положителния опит,за отрицателния-прощаваш,махваш с ръка и вече дишаш свободно..
Според мен най-важното е да се научите  да си говорите,да си споделяте.Питай го всеки ден как е минало в ДГ,какво му се прави сега и т,н.А като научиш сина си да говори и да си изразява емоциите и жена му ще тие много благодарна след време   

И няма да спираш да се бориш,да не се отчайваш.Поставила си си за и си за цел детето ти да е по-спокойно и отзивчиво,ти да си по-спокойна,да ви е приятно заедно,еми чудесно,трябва си усилие в тази посока,но щом си тръгнала по пътя ще се справиш!Някои хора дори не могат да видят проблема си,камо ли да го разберат и да тръгнат да се борят с него.
В ежедневието си,ако нямаш кой да ти помага ще тие по-лесно ако занижиш критериите си -не е нужно къщата ти да е перфектно подредена или детето ти да е перфектно,или пък ти самата!Само се иска да сте здрави и да се обичате и да се наслаждавате на вашото време заедно(това с болестите си е доооста досадна изтощителна част..),ако има любов всико друго само си идва естествено-и възпитание и т.н...
Радвам се,че имате напредък и съм насреща,ако имаш нужда Дано всеки ден нещата стават все по-добре!