Да честитя на Жалинка и на Подаръчето прекрасните вече настоящо и бъдещо бебче! Смели момичета, браво! Дано не изпускам някоя друга дама
Съвсем накратко ще кажа, че ние имахме страхотно лято, в което почти не бяхме в СФ (села, морета, планини, гостита), като приключенията бяха в наш стил - палатки и тн. Резултатъ е, че Калоян спи навсякъде - кола, на ръце, в раница, в количка, навън, вътре. Негативното е, че като се прибрахме в СФ, нямаше начин да го удържим в апартамента, съответно и до сега излизаме например за 1 час в 7 вечерта, което е адско направо, но както и да е.
За развитието не мога да кажа, че е нито напред, нито назад, в различните сфери е що годе около наборчетата. Говори много (около 50ина думи, разбира се не правилно произнесени), като някои думи в зависимост от контекста значт по няколко неща и си играем на досети-се-мамо-сега. Храненето, спането, гърнето са доста относителни неща - знам, че може да яде сам, да заспива сам и да ползва гърне, но уви - явно ще е семейна черта, защото и аз, и баща му просто никога не правим нещата както се правят по принцип. Разбира кога къде какво се прави (яденето сам с лъжица, заспиването сам, ползването на гърнето), но е въпрос на разположение на духа дали ще ги прави нещата. Не съм го натискала за нищо (може би само с гърнето се пробвах преди месец два по-упорито), но засега ползва памперс, аз го храня, гушкам го по 10ина минути да заспи.
Кефи се на музика (иска да му пускам радио вс ден, ние слушаме онлайн няколко такива - джаз, инди, тн) - сочи компа и се поклаща:) Изрусивал е цялата къща, знае няколко букви - не знам кой, може би е детегледачката, не съм я питала, му е отговорила на въпросите за буквите - той вижда нещо (цифра, буква, знак, предмет), настоява да му се каже какво е и ако го кефи, те кара да го повтаряш до припадане. Така знае У, А, Е, К, Д. Не е било целенасочено и интересът е на приливи и отливи.
Не е агресивен определено, но е доста недоверчив.
Като цяло е супер с него вкъщи, сега е в пъти по лесно. Не ми пречи,че рови, цапа, вади, бърка. Освен това той е гнуслив, така че не маже храна например, не се полива и омазва, слага си нещата, където знае, че стоят, така че хаосът според мен е в границите на поносимото.
Казвам НЕ за около 5-6 неща, за които колкото и да се опитвам да си разширя зоната на комфорта, не ми издържат нервите. Това са контактите, танцуването прав на дивана (тесен и висок...). тъпченето на сто хапки в устата (страх ме е от задавяне), не давам да не ходим за ръка по тротоара и улицата, не давам да се мята в хлъзгавата баня. Другото съм го приела вече
За работата - април ще се връщам (УЖАААААСССС), но като цяло на идейно ниво мислим да отидем да живеем в Германия. Колкото и да ми харесва тук, семейство, приятели, тн., има неща, които все повече ми правят впечатление и респективно ме плашат размерите на простотията. Професиите ни с мъжа ми са лесно конвертируеми, знаем езика (той повече, аз ще наваксвам). Така че сега сме в подготвителна фаза на този експеримент. Осевн това ей го къде е - дори и след година да не ни кефи, има и други държави, а и път наобратно.
Поствам това, за да не го изгубя
.Все по трудно става храненето
Мен също монтесорито ме дразни на моменти. Някъде из коментарите бях чела, че било система за амбициозни майки, пък аз много страня от това, даже ме е страх! Има някои приятни колективи на комунален принцип, подобни на ясла и детска градина, които ми допадат доста. Според мен са по-добри от държавните, а и е по-евтино от детегледачка. В тази връзка, какво стана с твоята жена? Доволна ли си? Би ли споделила колко й плащате (може и на лични)? Вие съвместно ли гледате малкия? Помня, че имаше някакви съмнения в началото. За свекърите ти, ти май и преди имаше проблеми с тях, доколкото си спомням. За Германия - и ние се бяхме замислили, но май се отказахме за момента. Засега ще коренясваме тук, пък не се знае в един момент дали няма да си вземем шапките. Ти си права, че нито е далече, нито е трудно сега. Единствената трудност е с моето неизяснено работно поприще, защото ММ ще го вземат да работи навсякъде, а език се учи лесно, особено на място. Иначе мечтаната ми работа е свързана с креативност и писане, но с това хляб не се изкарва, за съжаление. Сега се образовам в сферата на фотографията, но там няма да правя кариера, а само за хоби, с идеята да го съчетавам с писането. Засега се занимавам с преводи, може би ще се засиля в тази посока. Изобщо, ако на някого му хрумне интересно работно порище, така, като за мен, да ме съветва на воля!
Много мъчна гледка, но Маги още не разбира какви страдалци са тези животни и им се радва.

) Та,стискайте ми палци ,моля ви се ! После ще ви каня на гости !
Звучиш чудесно!Да знаеш,че още чакам да споделиш какво беше станало или какви подозрения имаше относно детегледачката ви.Спомням си,че беше нещо "дебело" и не смееше да споделиш преди да се убедиш.Желая ви успех в плановете ви за Германия!Дано ви се наредят нещата леко и сполучливо!
Ще ми се пръсне главата от притеснение.По принцип(като типична представителна на българската раса) доста нехая по отношение на здравето си,даже не съм ви споделяла за едни червени бенки,които не спират да ми излизат по кожата и през последните 3 години са достигнали безчетен брой.Този път сериозно се притесних.Страхувам се,просто защото след раждането на детето ми,животът ми придоби някакъв смисъл.Много бих искала аз да я отгледам..