Кюретаж и забременяване след това - тема 57

жоцка - страшно много съжалявам, в толкова напреднала бременност, няма такъв кошмар просто  Дано бързо се възстановиш физически и психически.

malachika честита точица, всичко ще бъде наред, не я мисли кистата  Никви филми 

Здравейте,
Следя всички форуми свързани с бебе правенето и сега дойде и моят ред да се запиша  по един неприятен повод
На 16.12.14 преживях най-големия си кошмар, наложи се да ми направят кюретаж в 10г.с.,защото плода беше спрял да се развива.От тогава се мина доста време,а на мен все още не ми идва цикъла.Ходих при двама различни лекари (включително и при този,който извърши процедурата ) и двамата казаха ,че не виждат нищо нередно.
Моля ви ,ако има някой ,който е преминал през това да пише.След колко време ви дойде М.

Lubetooo, съжалявам, че се записваш тук!
Не знам какво да те посъветвам - обикновено ако М не дойде до 45 дни, изписват хапчета, за да го предизвикат. Но пък щом два лекари казват, че няма проблем... Ако искаш за твое спокойствие отиди при друг. Потърси информация за някой добър лекар с положителни отзиви.

Здравей съжалявам ,че ти се е наложило да минеш през този кошмар.Моя случай е сходен първия ми цикъл дойде на 72 ден от аборта.Аз не бях с кюртаж ,но не мисля ,че това има значение.Ходих на лекар  тя ми каза че не съм имала ову и за това не ми идва цикъл.Изписа ми дуфастон да пия и след него не ми дойде веднага след около две седмици от както го спрях.Иди на още един доктор трябва ти терапия за предизвикване на Ц това е доста време

Валентина, честита сбъдната мечта, помня те аз! 
Стопанка и Жоцка, много съжалявам че се записвате тук момичета. Преживяли сте ужасни загуби в късни седмици...  Сила и кураж момичета! На останалите момичета, които се записаха желая също късмет и много сили за да продължат напред! Късмет на всички! 
Лека Б на виделите 2 чертички!

Здравейте дами, нова съм във форума и от месец събирам сили да разкажа историята си. Споделям я по три причини – много от вас са минали през подобен на моя ад и могат да ми дадат съвет, всички сте жени, които имате или желаете деца и не на последно място, за да избягвате две лекарки, заради които моите две бебета не успяха да видят бял свят.
През септември 2014 г. разбрах, че съм бременна с близнаци. Те бяха моята най-съкровената мечта и не мога да опиша щастието, което изпитах, когато тя се сбъдна. Те бяха и моето чудо, тъй като са заченати по естествен път и никой нито в моето семейство, нито в това на мъжа ми е имал близнаци. Бременността ми протичаше нормално, дори бих казала леко, тъй като дори през първите 3 месеца не ми се гадеше и не съм повръщала, нямах болки, нямах кървене. Бях най-щастливият човек на земята. Бебетата бяха момче и момиче, растяха нормално, дори бяха малко по-големи от размера, които следях по гестационни седмици. Всичко беше наред и аз летях от щастие до 16.01. 2015 г. В този ден малко след като вечерях и пих зелев сок (споменавам го тъй като има роля в историята ми) започнах да усещам болка ниско долу в корема, след час се оказа, че имам разстройство. Болките започнаха да се увеличават и звъннах на лекарката която ме следеше – д-р Димиринка Желева. Обясних и какви болки имам, че ми приличат на контракции и че имам разстройство и тя ми каза, че е заради зелевия сок и при разстройство болките често се бъркат с контракции, да пия Нош па или Спазмалгон. Изпих 1 Спазмалгон и след 20-тина минути болките намаляха. Отидох до тоалетната и видях две капки кръв. От там с мъжа ми веднага отидохме в Майчин дом София. Когато ме прегледаха в Спешното отделение ми казаха, че околоплодния мехур е пролабирал във влагалището ми, че имам 4 см разкритие и че няма шанс бебета ми да оцелеят, тъй като са под 500 грама. Всичко това се случва в 22-ра седмица, момченцето беше 450 грама, а момиченцето 420 грама. Казаха ми, че ме водят към предродилното отделение и ще ми сложат системи за спиране на контракциите, но че трябва да стане чудо да задържа бебетата още 2 седмици в мен, за да имат шанс да оцелеят. Всичко това се случва в 2 часа през нощта вече на 17.01. Започнаха да ми вливат лекарство за спиране на контракциите и антибиотик, за да се справи с инфекция, заради разкритието и кървенето. През цялата нощ се молих да стане чудо и бебетата да оцелеят, уви това не стана. В 8,30 часа сутринта ме прегледаха и след като видяха локвата кръв в която лежа ме вкараха да раждам. Родих и двете бебенца нормално, лекарите ми ги показаха (още виждам личицата им), но за съжаление бяха твърде малки, за да оцелеят, макар че и двете ми мъничета мърдаха когато ги извадиха от мен. След като ги родих ме упоиха и ми направиха кюртаж. Няма да разказвам за лошото и нечовешко поведение на екипа, които ме изражда.
Оставиха ме 4 дни в болницата, като през цялото това време ме питаха какви лекари са ме гледали, че не са видели, че матката ми се е разширила бързо, че се е получила цервикална недостатъчност и е трябвало преди 10-тина дни да ми се направи серклаж, за да успея да износя бебетата си. Държа да спомена, че това се случва на 17.01, а аз бях на преглед при въпросната д-р Желева на 7 и 9. 01, правиха ми се изследвания кръв и урина и според нея всичко беше наред. На 7.01 привечер ходих и на фетална морфология при известната доц. Д-р Димитрова във „Фемина”. Тя също каза, че бебетата са добре, развиват се нормално, но ми спомена, че ще родя преди термина, защото съм много дребна (висока съм 1.60 и преди да забременея тежах 54 кг.). Според лекарите в Майчин дом нито една от двете лекарки не е гледала матката ми, а само бебетата и заради тяхното недоглеждане се случи всичко това, тъй като точно в дните, в които бях на 3 прегледа е трябвало да ми се направи серклаж. Уви, тези двете не видели, че матката ми се е разширила.
Проблема ми сега е , че не можах да разбера причината. В Майчин дом едни ми казаха, че е цервикална недостатъчност, която може да е станала заради инфекция, други казаха, че можело причината да е, че съм дребна, а те били две, трети казаха, че може да е станало заради стара травма на матката ми ( горена ми е раничка през 2011, а през 2012 ми бе отстранен полип 3мм с лазер). Държа да спомена, че през бременността не съм боледувала, имаше само два дни, в които имах хрема. А като говорят за инфекция, каква ще е тя, като аз не съм вдигала температура. Всички тези причини ми ги споменаваха различни лекари и сестри в Майчин дом. Когато отидох да взема епикризата си, лекарката, която ме пое в понеделник (19.01) и ме изписа, ме прегледа и каза, че матката се прибира. Когато я попитах какво се казва в епикиризата и каква е причината да изгубя бебетата ми, тя ми каза, че от хистологичния резултат е излезнало, че имам пресни кръвоизливи в плацентата и те са причината. Когато попитах какво ги причинява, тя каза, че боледуване или високо кръвно. Нито съм боледувала, а за мен нормалното кръвно е 110 на 60, тоест ниско и през цялата бременност ми беше ниско. Освен това ми каза, да не търся причина и да гледам напред, да се възстановя и да мисля за нови бебета. Добре де, ама кажете ми как да избегна това следващият път, като не знам какво го е причинило. И как да вярвам на лекари вече?! Сега чакам да ми дойде цикъла и да отида отново на преглед, лекарката, която ме изписа от МД да ме види и да ми направи микробиология, цитонамаска и пълна кръвна картина, както и вагинален преглед.
Молбата ми към вас мили дами е следната, да ме посъветвате как да намеря причината и да избегна това другия път и какви изследвания да си направя освен тези. И ако е възможно, някоя от жените, преживяли ад подобен на моя, да споделят опит и да ми препоръчат лекар, които да ме види, да му разкажа за случая ми и да ме лекува (ако ми има нещо), както и да следи евентуална следваща бременност.
Другото, което бих посъветвала всяка бъдеща майка, да не ходи при д-р Желева и при доц. д-р Димитрова. Тези две лекарки, гледат на жените като на ходещи банкомати.
Надявам се да не съм ви отегчила или разстроила с историята си, но просто няма около мен жени, преживяли същото и няма към кой да се обърна за съвет.
Моля ви, помогнете ми!

Madlenche, много силно те прегръщам. Не мога да разбера защо трябва да се случват такива неща. Нямам думи, толкова ми е мъчно, че не знам какво да кажа! За много кратко време прочетох три разтърсващи истории за късна загуба и сърцето ми се сви. Мога само да ти пожелая това да е последния кошмар в живота ти и от сега да ти се случват само хубави неща, а в скоро време и нова и до финал бременност.
За изслвдеанията не съм сигурна, че съм специалист особено в случай като твоя. Тук повечето сме пускали хормони, имунологични и генетични, но те смятам са предимно за по-ранни загуби. Надявам се да се включат мами с повече знания и да ти помогнат. Още веднъж силно те прегръщам!

malachika за съжаление на добрите хора, все лоши неща ни се случват. Аз се чудя дали да си правя тези изследвания, защото нз дали наистина не са за загуби в по-ранни месеци. Дано се включат жени, преживяли нещо подобно на моя ад, макар че ми се иска никой да не преживява подобна загуба. Болката не може да бъде описана... Но няма да спирам да  се надявам 

Мадленче Не мога да си представя ада който си изживяла. Бъди силна. Един ден тази болка ще е по-малка след като видиш своето бебе. Иначе от казаното от теб бих те посъветвала да намериш читав доктор. Надежда, Малинов са все добри клиники. Момичетата от София ще те посъветват по-добре, но за мен би трябвало да пуснеш микоплазма, уреаплазна и хламидии, но и листериоза и токсоплазмоза и тромбофилия.

Здравейте момичета! Малко след като се записах да участвам в темата на бъдещите октомврийски мами, със сълзи на очи се премествам при вас! Малко ми е трудно да започна, особено след като няколко от последните постове наистина ме потресоха и отново предизвикаха неконтролируем плач, който и без това не спира вече 2 дни. Ето какво искам да споделя с вас:
На 27 год. съм от Варна, нямам предишна бременност. С моя приятел-годеник от 6 месеца правим опити за бебе. И така на 8,02 на тридневно закъснение най - после видяхме  все още доста бледа. След 2 дни направих още един тест с доста по-плътна вече втора черта. Не мога да ви опиша каква радост ни обзе, това бебе беше чакано и много, много желано. Карах много спокойни дни, без гадене, но с голямо напрежение в гърдите и леки болки, или по скоро придърпване в областта на яйчниците, но без никакви зацапвания. И така плана ми беше на 18,02 да си взема направление от личната и да си запиша час, за да видим сакчето на 23,02. Уви, така и не стигнах до този момент. На 17,02 (по нещастна случайност рождения ден на свекър ми, който слава Богу нищо не знае) както си седях в офиса получих силна болка подобна на менструална. Имах 2 капки кръв на бельото, но доста повече на хартията. Веднага се обадих на ММ, който ме взе и ме закара до личната, която веднага ме прие. Разказах й, и тя доста се уплаши или по-скоро реагира на крокодилските сълзи, през които едвам обелвах и дума. Моментално ме вкара на ехограф и там момичето видя околоплодна течност и удебеляване на стената на матката и сак "тръгнал да слиза надолу". Още докато тя ме гледаше личната ми се обади в АГ и ги предупреди, че ще отида до 10мин. През това време продължавах да усещам кървенето и болките се усилиха. След 10мин с ММ вече бяхме в АГ и там ме прие д-р Илиев. Сега извинете ме ако изтърся някоя глупост, но бях толкова уплашена и разстроена, че повечето неща просто минаха през ушите ми. Та, той ме гледа на ехограф, видя "нещо", но каза, че след това кървене и в такава ранна седмица (5-6г.с) няма как да го спасим и по - добре да оставим природата да си свърши работата, спомена и, че аборта е комплетен. Каза ми също, че е по - добре да оставя няколко дни организма да се опита сам да се изчисти и ми изписа Папаверин, Метердин и Доксициклин. В петък трябва да отида отново да види, дали се изчиствам от само себе си. След като се прибрах болките още повече се усилиха, а кръвотечението беше, като в първите дни от МЦ, след като изпих Папаверина даже повърнах 2 пъти. Казаха ми да се наблюдавам и за това какво ще излезе от мен, засега няма нещо с фрапираща големина, но аз не знам и какво да очаквам. Странното е, обилното кървене продължи само около 24ч. след това започна да намалява, а сега изглежда по - розово и като пред спиране. Болките също отшумяха, сега са като спазми - остри за секунди и после нищо. Малко ме е страх, че ако не се изчистя сама, ще се наложи кюретаж. От вашите постове знам, че не е нищо страшно и в днешно време е практически невъзможно да се получат усложнения. По - скоро не мога да се отърся от цялото преживяване и постоянно пред очите ми е картината как видях кървенето и сякаш цялата кръв се изля в главата ми, едвам се добрах до бюрото си.
Момичета, аз не знам дали имам допълнителни въпроси (освен това с кървенето, не знам защо спира), просто единствения, който знаеше е ММ, а той само ме обикаля нервно и притеснено, чак ми е жал да го гледам. Та, по - скоро ми се искаше да споделя това с някого, а и сега като го написах, май започнах самата аз да го осъзнавам, защото аз самата също още не мога да го асимилирам. Извинявам се за дългия пост, но това са и най - дългите 2 дни в живота ми.

Много съжалявам за новозаписалите се момичета, много кураж и сила!

До колко дни ако не ми дойде Ц трябва да ида на преглед?

Мадленче, съжалявам за това, което си преживяла...и на всички момичета, в толкова голяма седмица...толкова големи надежди угасват. Аз ви пожелавам да се възстановите бързо, най-вече психически, защото физически се случват нещата обичайно по-бързо, ако има проблеми да ги отстраните и отново на стартова позиция 
Антоанетка, съжалявам и за теб, следи се за болки, температура, и иди на контролен преглед, за да видят, вярвам, че след такива обилни течове, ще си изчистена от само себе си, и с тия лекарства също. Аз не бях със спонтанен, а с мисед аборт, но всичко останало се преживява по същия начин, сълзите, кръвта в главата, отчаяността, безпомощността и всичко друго. За радост повечето момичета, записали се в темата, скоро след това забременяват, по един или друг начин, и износват и раждат здрави дечица. Сега ви се струва много далечно това, но аз вярвам, че и на вашата улица ще изгрее слънцето скоро 

Много съжалявам за всички новозаписали се момичета 

Антоанетка, съжалявам за случилото ти се. Тук всички те разбираме и сме готови да окажем помощ. Направи контролен преглед след кръвотечението и поговори с твоя доки за бъдещи изслдвания. Обикновено не смятат за необходимо да се пускат при първи аборт, но моят съвет е да направиш поне основните неща. И скоро отново да се впускате в бебеправенето!
Венинка, мисля че срока беше 35-45 дни, ако закъснее, консултация с лекар.